Заговезни / Ората Копата

Думата заговезни, идва от старобългарски: говѣти, със значение постя. На този ден се изпълнява и ритуала Ората Копата. Това е е обред(характерен за Западна България), който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни. Палят се клади, а деца въртят специални факли, наречени оротници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели.

Празничната трапеза има обреден характер и според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея — постя, въздържам се). Популярен е обичаят хамкане и паленето на огньове, наречени сирнишки или сирници. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва мамуляк (обелки на царевица) или хвойна и се прескача за здраве. Около тях се играят хора и се пеят песни. В някои райони на България с този празник се свързват и кукерските игри и обикалянето на къщите от кукерски дружини, а също така и обичаят оратници (огруглици) — факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

Целият ден е отдаден на забавленията, негов естествен завършек е организирането на игри в семейството. Друга игра от миналото е в съд с вода да се сложи ярма (смляна зърнена смес, предназначена за храна на животните), която изплува отгоре; в съда възрастните пускат по някоя пара и децата трябва да ги извадят с устата, без участието на ръцете. Около кръста на децата се навързват чанове (кукерски звънци), които дрънкат при движенията на децата.