С едно желание душата си обжарвам,
с едно стремление по пътя към върхът;
с едно копнение – ръждивите окови
с един замах да ти разбия
там, где духа си калих.
Че любя волността на буря – в гърмежа,
като молния проблясва във нощта;
че любя аз сломените крила в стремежа,
крила сломени в красота.
Живот, о дай ми ти на молния крилата,
и порива свещен на ястреб устремен,
да срещна аз в набег врагът-тиранин,
да смажа неговата мощ.
Македония, 17.I.1924 г.
