Юдаизъм

Шулхан Арух – закон на Юдаизма

В тази страница публикуваме това, което щателно се укрива от погледа на „акумите” (християните) и „гоите” (неевреите) и което се крие от световната общественост зад безсмислените и лъжливи оплаквания от мнимото преследване на евреите.
Публикуването на сборника „Сто Закона от талмуда” ще позволи на читателя да разбере същността на ционизма и да открие проявленията му в нашия всекидневен живот, за да може той завинаги да бъде спрян и да очистим своите домове и страните си от това зло.
„Шулхан арух” е съставен от Йосиф Каро (1488 – 1577 г.), равин от палестинския град Цафет (Шафет). „Шулхан арух” става сборникът, който се ползва у евреите с извънредна почит и се явява като действащ повсеместно
(независимо от държавата, в която се намират евреите) юридически кодекс от Закони, приложим за всеки евреин.
Пред вас е старателно укриваният сборник от еврейски Закони, по които и днес живеят и действат ционистите от целия свят. Ето го потайното лице на потомствени шизофреници и сексуални маниаци, стремящи се към световно господство! (От в. „Наше Отечество”, бр. 72, 1997 г.)

Шулхан Арух

Закон 1

На евреина не е позволено да продава на акума (християнина) дрехи, на които има ресни (които са по края на дрехите, обличани от евреите при утринната молитва). Той не е длъжен да дава на акума такава дреха дори в залог и даже само заради това, другият да я държи временно при себе си, защото когато акумът има такава дреха, трябва да се опасяваме, че той може да измами евреина, твърдейки, че също е евреин; ако тогава евреинът му се довери и сам тръгне да пътува с него, то акумът би го убил.

Закон 2

Всичко, което е необходимо на евреина за обреда на богослужението, като например споменатите по-горе ресни, може да се приготвя само от евреин, а не от акум, защото това трябва да се изготви от хора, а акумите не бива да се разглеждат от евреите като хора.

Закон 3

Молитвата „Кадиш” (тя започва с думите – ,Ииегаддал вейиекадаш”, т.е. „Възнесен и осветен”) е позволено да се чете само там, където десет евреи се намират заедно, а това трябва да бъде по такъв начин, че нищо нечисто, например тор или акум, да не ги разделя един от друг.

Закон 4

Когато насреща му се появи акум с кръст, тогава на евреина строго се забранява да навежда глава, дори ако в тази минута той се моли. Даже ако в своята молитва той е до такова място, където е необходимо да преклони глава (в молитвите на евреите има някои места, при които те задължително свеждат глава), то той все пак е длъжен да не го прави.

Закон 5

И сега, когато в Йерусалим няма нито храм, нито жертви, синовете на първосвещеника Аарон, трябва да се ползват сред разпръснатите евреи с известни привилегии и почести и винаги да имат правото да благославят (евреите) на всеки празник. Но когато някое от децата в такова семейство стане акум, тогава цялата фамилия е осквернена и поради това тя се лишава от това свещеническо право.

Закон 6

Евреин, станал акум (християнин), е проклет до такава степен, че даже когато той жертва в синагогата свещ или нещо подобно, то е забранено да се приеме.

Закон 7

Молитвата Симун (евреите я четат след като обядват; в края на молитвата се благославя и хазяинът на дома) не бива да се чете в дома на акум, за да не се благославя и акумът.

Закон 8

Всеки път, когато евреинът усети благоухание, е длъжен да прочете Берах – кратка благодарствена молитва – с изключение на тези случаи, когато подправката или благовонното вече са били в отходно място, за премахване на неприятна миризма, или когато са се намирали в ръцете на блудница, която ги е използвала с цел да съблазнява хората и да ги тласка към грях; или
накрая, когато благоуханните вещества са донесени от капища
(на акуми), тогава е забранено да се произнася Берах за благоухание, защото то вече с осквернено от отходното място, от блудницата или от капищата (на акумите).

Закон 9

Минавайки покрай разрушен храм на акумите, всеки евреин е длъжен да произнесе – „Слава Тебе, Господи, че си изкоренил оттук този дом на идоли.” Когато евреин минава покрай непокътнат храм, тогава е длъжен да каже – „Слава Тебе Господи, че Ти забавящ своя гняв над злодеите.” А когато той види 600 000 евреи заедно, то е длъжен да каже – „Слава Тебе, Господи, че Ти толкова праведно си ги създал”; когато види събрание на акуми, тогава е длъжен да произнесе – „Голям срам за вашата майка, ще почервенее тази, която ви е родила.” Когато евреин минава покрай еврейско гробище, то той трябва да каже – „Слава Тебе, Господи, че Ти толкова праведно си ги създал”; а пред християнско гробище той е длъжен да каже – „Голям срам за вашата майка и т. н.” Когато евреин види добре построените къщи на християните, той е длъжен да каже – „Господ ще разори дома на надменните”, а когато види развалините от дома на акум, той е длъжен да произнесе – „Господ е Бог на отмъщението.”

Закон 10

В навечерието на шаваш (или сабат, т.е. събота) всеки евреин, виждайки светлина, е длъжен да каже – “Слава Тебе, Господи, Създателю на светлината”; но ако светлината излиза от храма на акумите, то е забранено да се благодари на Бога за ползването на тази светлина.

Закон 11

По време на шаваш на евреина строго се забранява да купува или да продава. Като изключение му се разрешава да закупи от акума къща в Палестина (дн. Израел) и в този случай е позволено дори да се напише документ, за да може в Палестина (Израел) да има един християнин по-малко и един евреин по-вече.

Закон 12

Всяка работа в шабаш, която може да послужи за спасение на евреин от смърт, е не само позволена, но дори задължителна. Когато се случи в шабаш къща или купчина с камъни да се срути над евреин, тогава е разрешено да се разчисти тази купчина и да се спаси животът на евреина, лежащ под нея. Дори когато няколко християни лежат заедно с евреина под тази купчина и ако искаме да спасим евреина, се налага да спасим и тях (точно това, т.е. спасение на акуми от смърт, както ще видим по-нататък – вж. Закон 50, се смята за голям грях), все пак, за да се спаси евреинът, трябва да се изчисти купчината с камъни.

Закон 13

На еврейската акушерка е не само разрешено, но тя е длъжна да помага в шабаш на еврейка и при това да върши всичко, което при други обстоятелства би осквернило шабаш. Обратното, да се помогне на акумка (християнка) се забранява, дори когато това е възможно да се направи, без да се осквернява шабаш, понеже тя (християнката) трябва да се разглежда като животно.

Закон 14

В навечерието на Пасха (в последната вечер преди пасхата) всеки евреин трябва да чете молитвата „Шефох” (в която се умолява Бог да излее своя гняв над гоите). И ако евреите прочетат молитвата с благоволение, то Господ без съмнение ще ги чуе и ще изпрати месия, който ще излее своя гняв над „гоите”.

Закон 15

В празниците, когато е забранена всякаква работа, е забранено и готвенето; на всеки е разрешено да приготви само толкова, колкото му е необходимо за ядене. Все пак когато трябва да готви за себе си, позволено е да приготви и малко повече храна, отколкото е необходима за самия него, дори ако допълнителното количество е предназначено за куче, защото сме длъжни да даваме живот и на кучетата. Добавянето на храна за акум е строго забранено, понеже не сме длъжни да му даваме да живее.

Закон 16

По време на Халхомод (еврейски празник през пролетта и есента) всяка търговска дейност е строго забранена, по изключение се разрешава са се дава заем на християнин, понеже да се вземе от християнина лихва е приятно за Господ Бог по всяко време.

Закон 17

Когато някъде се появи чума, вследствие на което много хора станат жертви на епидемия, тогава евреите са длъжни да се събират в синагогата и без да се хранят и без да пият, всеки ден да се молят Йехова да се смили над тях и да ги избави от чумата. Когато чума се появи сред животните, тогава това не бива да се прави с изключение на случаите, когато тя възникне при свинете, понеже техните вътрешности наподобяват тези на хората, а също, когато чумата се появи сред акумите, защото и тяхното телосложение прилича на човешкото.

Закон 18

В празника на Аман всички евреи са длъжни да четат благодарствената молитва „Арур Аман”, в която се казва – „Да бъде проклет Аман и всички акуми и да бъде благословен Мордохай и всички евреи”.

Закон 19

Всеки Бейт-дин (религиозен съд под председателството на главния равин) може да издаде смъртна присъда, дори в наше време, и при това всеки път, когато счете това за нужно, макар и престъплението само по себе си да не заслужава смъртно наказание.

Закон 20

Когато двама евреи водят спор помежду си за пари или за други неща и са принудени да се обърнат към съда, тогава те са длъжни да идат при Бейт-дин и да се подчинят на неговото решение. Но на тях не им е позволено да се обърнат към акуми или да търсят правата си пред кралския съд, където съдии са акуми. Дори ако техният (на акумите) Закон е тъждествен със Закона на равините, то и тогава това е тежък грях и богохулство. Който все пак наруши това предписание, търсейки своето право заедно с други евреи пред християнски съд, него Бейт-дин е длъжен да го изключи от общността (т.е. да го прокълне) до момента, в който той не освободи своя ближен (евреин) от своя иск.

Закон 21

Не подобава на евреин да бъде свидетел на страната на акум против друг евреин. Затова, когато акум иска пари от евреин, а евреинът отрича своя дълг към него, тогава на друг евреин, който знае, че акумът е прав, му е забранено да бъде свидетел в негова полза. Когато евреин е нарушил това предписание и е станал свидетел на страната на акум против евреин, тогава Бейтдин е длъжен да го изключи от общността (т.е да го анатемоса).

Закон 22

Свидетел може да бъде само този, който притежава някаква човечност и честност; ни който губи честта си вън, например този, който излиза гол на улицата, или този, който (открито) проси милостиня от акум, когато това може да се направи тайно (т.е. да се уреди, без да се огласява, ако не е необходимо), той наподобява куче, тъй като изоставя своята чест за нищо, следователно не е способен да бъде свидетел.

Закон 23

За свидетели могат да се считат само тези, които се наричат хора. Що се отнася до акума или пък до евреин, станал християнин и който е още по-лош от акум (по рождение), то те никак не могат да се смятат за хора, от което следва, че и техните свидетелски показания са лишени от всякакво значение.

Закон 24

Когато евреин държи в ноктите или в ръцете си акума (на халдейски изразът е мааруфия, т.е. одира, непрекъснато мами, не пуска от ноктите или ръцете си), тогава е позволено и на друг евреин да иде при този акум и да вземе назаем от него, като на свой ред го измами така, че накрая християнинът да изгуби всичките си пари. Основанието е в това, че парите на акума са имущество, което не принадлежи на никого и първият (евреин), който ги пожелае, има пълното право да ги вземе.

Закон 25

Гражданите (т.е. евреите) от една община имат право да забраняват на търговците от други местности да идват при тях и да продават по-евтини стоки с изключение на случаите, когато стоките на пришълците са по-хубави от тези на местните жители. Тогава последните не могат да им забранят, понеже клиентите биха получили по-добра стока. Но това, разбира се, може да бъде допуснато само там, където купувачите са също евреи. Там, където купувачите са християни, на чуждите търговци може да им се забрани да продават по причина, че позволението да се прави добро на християнин се счита за грях; понеже при нас (евреите) се признава основното правило, че можеш да хвърлиш парче месо на куче, но никога не го давай на нохри (християнин), тъй като кучето е по-добро от нохри (християнина).

Закон 26

Когато евреинът има магазинер, с когото е сключил сделка, че всичко, което той намери, принадлежи на собственика, и служителят е измамил акум, като го е накарал повторно да плати вече погасен от същия този акум дълг, или пък му е надписал сметката и т. н,, тогава тази печалба принадлежи на собственика, защото такива печалби трябва да се разглеждат като намерени вещи (собствеността на християнина се смята от евреите като никому непринадлежащо имущество, поради което евреите могат да взимат колкото им се удаде).

Закон 27

Когато евреин изпрати при акума за пари пратеник и този измами акума, взимайки от него повече, отколкото е трябвало, тогава разликата принадлежи на куриера.

Закон 28

Когато евреин има работа с акум и дойде друг евреин и измами акума, все едно по какъв начин – чрез измама при мерене, теглене или при смятане, тогава двамата евреи трябва да си поделят такава изпратена им от Йехова печалба.

Закон 29

Когато евреин изпрати при акума куриер, по който да върне дълг, а последният, когато пристигне, забележи, че акумът е забравил за този дълг, тогава пратеникът е длъжен да върне тези пари на евреина, който го е изпратил; като изпратеният не трябва да се оправдава, като казва, че с това (т.е. плащането на пари на християнина) желае да почете името божие, за да говорят акумите виждате ли, евреите все пак са порядъчни хора. Нещо подобно той може да направи само със своите пари; да раздава чужди пари той няма право.

Закон 30

Когато евреин е продал нещо на друг евреин, движима или недвижима собственост, и се окаже, че продавачът е откраднал тези неща, вследствие на което собственикът си ги е взел обратно, тогава продавачът е длъжен да върне на купувача получените пари, тъй като не е трябвало да краде. Ако обаче ги е откраднал от акум и акумът си ги вземе обратно, то продавачът не е длъжен да върне парите на купувача.

Закон 31

На евреина строго е забранено да мами своя ближен и за измама вече се счита, когато той го лишава от шестата част на ценностите. Който е измамил свой ближен, той е длъжен да върне всичко обратно. От само себе си се разбира, че всичко това има смисъл единствено сред евреите. На евреина е позволено да измами акум, като той не е длъжен да връща на акума онова, с което го е измамил; защото в Св. писание е казано – „Не мамете вашия ближен брат”; акумите не са ни братя, а напротив, както се видя по-горе (Закон 25), те са по-лоши от кучета.

Закон 32

Когато евреин дава под наем дом на друг евреин, тогава се позволява на трети евреин да дойде и да даде повече, отколкото първия наемател, и да наеме дома за себе си. Когато хазяинът е акум, тогава нека бъде проклет (този израз на халдейски е “мемуда” т.е. той не може да ходи в синагогата дотогава, докато равинът не го освободи от проклятието) този, по чиято вина акумът получава повече приходи.

Закон 33

Счита се за задължение (за евреина) да изпълни всичко, което е написал болният в своето завещание, с изключение на този случай, когато той е заповядал да се извърши нещо греховно. Съгласно с това, ако болният в своето завещание подари нещо па акум, то не е задължително това да се изпълни, защото, както ще видим по-натам, счита се за голям грях да се подарява нещо на акум.

Закон 34

Евреин, намерил каквото и да било – било то одушевено или неодушевено, е длъжен да го върне на собственика. От само себе си се разбира, че това се отнася единствено за евреин, загубил каквото и да е. Когато намереното принадлежи на акум, тогава евреинът не само че не е длъжен да го върне, а напротив, счита се за тежък грях да се връща каквото и да било на акума, освен ако това не се прави с цел християните да казват – „евреите са порядъчни хора”.

Закон 35

Когато евреин попадне на натоварено животно, което е паднало под тежестта на товара или на претоварена каруца, пред която изнемощели от тежестта на товара са паднали животни, впрегнати в нея, то тогава той е длъжен да се притече на помощ на кочияша или каруцаря и според нуждата да помогне да се разтовари или натовари – така всеки евреин е длъжен да оказва подобна помощ както на своя събрат, така и на животното. Той е длъжен да го прави и тогава, когато само товарът принадлежи на евреин, а животните на акум, или обратното, когато животното принадлежи на евреин, а товарът на акум и сам коларят е акум. Но когато животните принадлежат на християнин и товарът също е негова собственост, тогава и дума не може да става нито за състрадание, нито за милосърдие, както по отношение на собственика на товара, така и към животните, като в този случай нито един евреин не е длъжен да оказва помощ нито на собственика на товара, нито на животните.

Закон 36

Когато евреин дължи пари на акум и този акум умре, то на евреина е забранено да връща парите на неговите наследници, естествено при условие че никой друг акум не знае за това, че евреинът е длъжник на умрелия акум. Но когато (поне) един християнин знае за това, тогава евреинът е длъжен да плати парите на наследниците, за да не казват акумите – „евреите са измамници”.

Закон 37

На евреина е забранено да краде каквото и да било както от друг евреин, така и от гой, но може да измами гоя, например изигравайки го при сметките (на халдейски е употребена същата дума както по-горе та уф = измамвам), или му се разрешава да не му плати дълга си, само че трябва да бъде внимателен дотолкова, че деянието да не се разкрие и с това да не оскверни името Господне.

Закон 38

Когато евреин купува от крадец и продава купеното на друг евреин и идва трети евреин и твърди, че купеното е негова собственост, и си го вземе, тогава продавачът е длъжен да върне на купувача неговите пари. Но ако при купувача дойде акум и каже, че купеното е негова собственост, то не му се връща. Ако той се жалва от тях в съда (на акумите) и получи своята вещ по съдебен път, то продавачът не е длъжен да върне парите на купувача (тъй като този, който го е купил от крадеца, не е сгрешил, понеже купеното е имот, заграбен от християнин).

Закон 39

Когато евреин е монополист прекупвач (който е откупил от държавата правото на монопол в цял град или на още по-обширен окръг за определена сума), тогава друг евреин не бива да му причинява загуба (например чрез заграбване или контрабанда); но когато прекупвачът е акум, тогава това е позволено и е все едно да не плаща своите дългове на християните, което, както ние вече видяхме по-горе (Закон 37), е разрешено.

Закон 40

Когато евреин заема длъжността мухаса (т.е. държавен данъчен служител или митничар), с други думи, когато не е купил права (за събиране на данъци за себе си), а ги събира за държавата, тогава му се забранява да употребява насилие против друг евреин. Защо? Защото, ако кралят (за когото ги събира) е гой, неплащането на данъци е същото като неплащането на дълговете на гоя, а това, както вече видяхме (сравни Закон 37), е позволено, тъй като един евреин не е длъжен да принуждава към това друг евреин. Но когато назначеният чиновник (евреин) се бои, че кралят може да узнае за това, тогава той може да употреби насилие и против друг евреин.

Закон 41

Държавните Закони трябва да бъдат спазвани; тук обаче става дума само за такива Закони, от които държавата получава доходи. Но и сред Законите за данъците не подлежат на изпълнение всички, а само тези от тях, които се отнасят за земята (т.е, за поземлените данъци и тези за сградите); що се отнася за останалите вземания и акцизните Закони, то те не е нужно да бъдат изпълнявани. Да не се плащат поземлените данъци и тези за сградите не бива, защото земята принадлежи на държавата, т.е. на владетеля, а той може да обяви, че не ни се позволява да живеем на нея по начина, по който бихме го правили, ако плащаме данъците за недвижимост.

Закон 42

Забранява се да се играе с евреин на хазартни игри, т.е. да бъде лъган при игра на карти или зарове, иди на други, допускащи мошеничество, игри, защото всичко това е грабеж, а да се ограбва евреин е забранено. С акум е разрешено да се играе хазарт.

Закон 43

Когато евреин е продал нещо на християнин и е взел повече, отколкото то струва, и идва друг евреин при християнина и му казва, че стоката не струва толкова, вследствие на което акумът върне стоката обратно, тогава вторият евреин е длъжен да плати на първия (на продавача) разликата между стойността и цената, за която е била продадена на християнина. Също така – когато евреин е заел пари на акум при висока лихва и при акума идва друг евреин и му предлага пари при по-ниска лихва, тогава вторият евреин е роша (т.е. безбожник) и с длъжен да възмезди първия с разликата, която той би могъл да надвземе от акума, ако последният не би взел пари от втория евреин.

Закон 44

Когато по Закон за краля се плащат данъци в натура (вино, слама и пр.) и някой евреин се отклони от това задължение и междувременно друг евреин го издаде, вследствие на което го принудят да плати данъка, тогава евреинът доносник е длъжен да възмезди първия за иззетите по този начин от него продукти (разбира се, и другите загуби, както и вероятните големи глоби).

Закон 45

Дори в наше време е разрешено да се убива музер, т.е. човек, който се хвали, че има намерение да направи донос за някого (за евреин), вследствие на което обвиняемият може да бъде наказан телесно (напр. със затвор) или имуществено (с парична глоба), макар и с не много пари. Първо трябва да му се каже – „Не доносничи,” Но когато той се противи и повтаря – „а аз все пак ще направя донос”, тогава не само че е позволено, но се счита за добро дело да бъде убит и ще бъде блажен оня, който преди всички други му нанесе смъртоносен удар. А когато няма време да бъде предупреден, тогава е позволено да бъде убит и без предупреждение.

Закон 46

Когато някой три пъти е доносничил за евреин на акум, макар че той е обещал да се поправи и вече да не доносничи, все пак следва да се търсят пътища и средства да бъде премахнат от света. Разходите, изразходвани за неговото премахване трябва да се платят от тези евреи, които живеят в града (на местопроизшествието).

Закон 47

Когато волът на евреин прободе вола на акум, тогава евреинът не с длъжен да плати възнаграждение на акума за загубата, защото в Библията (Изход 21 – 35) се казва – „Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина”; също и убития да разделят на половина, иначе казано, акумът не ми е съсед (в смисъл не ми е ближен). Но когато обратното, волът на акум прободе еврейски вол, тогава акумът е длъжен да възмезди евреина за загубите, защото той е акум.

Закон 48

Когато в Палестина полята са принадлежали на евреите, по това време било забранено да се държи дребен добитък, защото вследствие на това може да пострада някой ближен, тъй като такъв добитък обикновено си търси храна на чуждите поляни. Все пак в Сирия, както и навсякъде, където полята не принадлежат на евреите, всеки евреин може свободно да отглежда дребен
добитък. Обратното, в наше време, когато в Палестина полята не принадлежат на евреите, па тях им се позволява да държат дребен добитък също и тук.

Закон 49

На евреите се забранява да държат зло куче, което хапе хора, без случаите, когато това куче е вързано на верига, но това има сила единствено там, където живеят само евреи. Напротив, където живеят и акуми, там на евреина е позволено да държи такова зло куче (невързано).

Закон 50

От момента, в който Санхеприн (Синедрионът) и храмът (в Йерусалим) вече не съществуват, смъртните присъди не могат да се произнасят (от Синедриона, т.е. от съдите на върховния съвет), както това е било преди. Равинският съд може да произнася смъртни присъди само по Закон 19. Независимо от това, освен позволението да се убива музер, т.е. доносник (Закон 45), убийството без присъда й равинско присъствие се явява добро дело в следните случаи:
а) Тук с приведен пример, който от благоприличие ние няма да посочим.
б) Евреинът извършва добро дело, когато убива апикорес. За апикорес се признава свободомислещият, неверникът, подигравачът и т. н. – всеки, който отрича учението на Израил и се големее със своето неверие, както и този. който е станал акум. Когато евреин може да извърти такова убийство публично – нека да го извърши! Но когато от страх пред държавните власти не бива да го прави, тогава той трябва да помисли за средствата, чрез които тайно да премахне апикореса от света. Така че евреинът, макар и директно не задължен да убие акума, с когото живее в мир, все пак никак не му е позволено да спасява акума от смърт.

Закон 51

Животно, убито от акум или от евреин, който е станал християнин, трябва да се разглежда от евреите като мърша.

Закон 52

На евреина е забранено да коли животно, което още няма 8 дни от раждането си. И когато дойде акум да продава на евреина животно и започне да твърди, че последното е на повече от 8 дни от раждането си, тогава евреинът не бива да му вярва, защото акумите са лъжци и измамници.

Закон 53

Забранено е на евреин да вземе нохриф (християнка) за кърмачка (или дойка), когато може да има еврейка, защото природата и характерът на кърмачката обикновено се прехвърлят на детето; от нохриф детето оглупява и приема лоши качества.

Закон 54

Равините за забранили да се яде хляб, изпечен от християни, и въобще каквото и да било, приготвено от християни, или да се пият при него спиртна напитки, понеже от това могат да възникнат обществени (социални) контакти и приятелски отношения. Само където няма еврейски хлебар, там се позволява да се купува от хлебар християнин, но съвсем не от частно лице, понеже тогава вече няма сериозен повод за такива опасения (за възникване на контакти). Въпреки това на евреина е разрешено да държи акумка (християнка) за готвачка, когато последната готви под надзора, ръководството и в присъствието на еврейка, сякаш в сътрудничество с нея.

Закон 55

На евреина не е позволено да търгува с нечисти неща (напр. с прасета, вещи от храмове и т. н-, както ще видим по-нататък), но да се отнемат от акум (т.е. не чрез покупка, а чрез взимане под формата на изплатен измислен дълг) е разрешено, тъй като винаги е добро дело, когато се отнема нещо от акум.

Закон 56

Когато евреин е купил от акум съдини, макар и от метал, тогава той е длъжен да ги измие щателно, защото християните (в еврейския смисъл) са нечисти. Дори когато евреин продаде на акум свои съдини и акумът ги върне обратно, то евреинът е длъжен да ги измие отново, защото чрез докосването на християнина те вече са осквернени, ето какви нечестиви са (акумите).

Закон 57

Забранено е за евреин да пие вино (питие) от бутилки или чаши, до които се е докосвал християнин, защото чрез това докосване виното е осквернено. (Този Закон има и още една специфична цел – да предпазва евреите от обществени отношения с християните).

Закон 58

На евреина са забранени всякакви удоволствия или изгоди, които той би могъл да има от калищата на акумите (църквите на християните); така например не бива да използва восъчните свещи, постелките или дрехите, в които свещеникът се облича при богослужението (не тези, които той обикновено носи като частно лице), когато тези предмети вече са били в християнски храм или въобще са били употребявани. Не му се позволява да продава на свещеника книги с божествени песнопения, но да се продават на светски хора е разрешено; ако обаче евреинът превъзмогне над себе си и не направи дори последното, то той ще бъде благословен. Още, забранено е на евреин да заема пари за построяване или вътрешно обзавеждане на християнски храм и още по-малко му се позволява да търгува с предмети, които се използват в храма на акумите. Евреинът въобще не е длъжен да дава или продава на християните вода, когато му е известно, че тази вода ще се използва за водно кръщение; освен това му е забранено да продава тамян, предназначен за употреба в храма (на християните). Когато обаче в същата местност акум вече продава такива предмети, които се употребяват в неговия храм, тогава и на евреина е позволено да търгува е тях, за да не може акум да трупа от това пари, Даже когато някои от упоменатите предмети, които евреите считат за нечисти, са смесени с хиляди други предмети от същия вид, то и тогава се забранява на евреина каквото и да било наслаждение или полза от тези хиляди предмети, в този смисъл не бива да извлича каквато и да било полза даже от пепелта на такива вещи или от изгорелия храм на християните.

Закон 59

На евреина е забранено да има удоволствие или изгода от какъвто и да било кръст или от религиозно изображение, което той намира в селата или в малките градове, защото те са поставени за поклонение и са нечисти за евреина. Но когато той ги намери в големите градове, където не са направени за поклонение, а само за украшение, то тогава не бива да спазва Закона. Но, от друга страна, споменатата забрана е валидна за всеки кръст, пред който падат на колене.

Закон 60

За евреина е строго забранено всяко удоволствие или полза от храма на християните, например да се разхожда през лятото в неговата сянка, да слуша музиката на органа или да гледа прекрасните му рисунки с цел да им се наслаждава.

Закон 61

На евреина най-строго се забранява да си строи дом до капището на акумите. Но когато той вече има такъв дом, който се намира непосредствено до поменатото капище, и този дом бъде разрушен, тогава при новата постройка евреинът е длъжен малко да се отдалечи от капището, а промеждутъкът да запълни с човешки изпражнения.

Закон 62

От имуществото, принадлежащо на храма на акумите (недвижима собственост, земя, постройки), на евреина не се позволява да има удоволствието или изгода, когато доходът отива за богослужебни цели. Все пак когато доходът се ползва лично от духовенството, тогава на евреина се разрешава за извлича оттук полза, но при условие че това нищо не му струва.

Закон 63

На евреина строго се забранява да взима участие при събирането в храма на акумите. Впрочем това е валидно само там, където храмът самостоятелно се разпорежда със своето имущество, следователно изразходва подаянията не по друг начин, а за себе си. Когато с духовното имущество се разпорежда държавата, тогава се позволява участие в събирането, тъй като при това можеш да си помислиш, че даваш именно на държавата, а то, тъй да се каже, може и да употреби подаянието и за други нужди.

Закон 64

Добро дело е, ако храмовете на акумите, а също така и всичко принадлежащо им или направено за тях, всеки евреин, ако е възможно, да се старае да унищожи и изгори, а самата пепел да се разпръсква на всички страни или да се хвърля във водата. После, всеки евреин се задължава да изкоренява всеки храм на акумите и да му дава позорно име.

Закон 65

На евреина, който под клетва твърди нещо от името на храма (църквата) на акумите, трябва да се ударят 39 удара с тояга; освен това въобще се забранява да се изрича името на този храм; по отношение на него трябва да се употребяват само срамни названия. Дори и самите празници на акумите не трябва да се назовават със собствените им имена с изключение на онези, които носят имена на хора (например празника на Петър и Павел, Андрей и т.н.). На евреина е позволени да издевателства над акума, като казва – „Да ти помогне твоят Бог!” или „Да благослови Той твоите дела!” При това евреинът си мисли – „Богът на акумите, т.е. от негова гледна точка на идолопоклонниците, не може да направи нищо, от което следва, че акумът няма да бъде благословен.” (Оттук става ясно, че пожеланието на евреина към акума за благодат е само насмешка и издевателство.)

Закон 66

На евреина се забранява да дава заем на акума или въобще да има работа с него три дни преди някой от неговите (на акума) празници, затова, че акумът може би по този начин ще си достави удоволствие по време на празника. Все пак се разрешава за висока лихва да дава назаем на акума, така че самото удоволствие да бъде развалено предвид предстоящите лишения при връщането на заема.

Закон 67

На евреина се забранява да нрави подаръци на акума на някой от неговите (на акума) празници, като това се позволява само когато той знае, че акумът не е вярващ. По същия начин на евреина се забранява да приема подаръци от акума на неговия празник. Но когато евреинът се бои, че неговият отказ може да доведе до лоши последствия, тогава може да го приеме, но после тайно да изхвърли подаръка. Денят, в който акумите получават нов крал (денят на възкачване на престола или избирането му), евреинът трябва да счита като обикновен празник на акумите (т.е. евреите не трябва да им правят подаръци или да извършват сделки с тях, освен ако те нямат възможност да излъжат акумите, и т.н.)

Закон 68

На евреина се забранява по време на празник на акума да ходи в неговия дом, за да не бъде принуден да го поздравява. Но когато акумът срещне евреин на улицата, тогава се позволява евреинът да го поздрави по принуда, изпод вежди (в оригинала се казва; със слаби устни и тежка глава.)

Закон 69

На евреинът безусловно е забранено да отговаря на акума с отговора „мир над теб!” или нещо подобно (тъй като евреинът мисли, че мир ще получи онзи, на когото на поздрава са му отговорили с „мир над теб”). Съгласно това на евреина се внушава, че когато види акума, той е длъжен пръв да се поклони, за да не успее акумът пръв да го приветства и да не бъде принуден евреинът да отговори, а следователно и да съдейства за това, да пази Господ, акумът да получи благословия.

Закон 70

За задължително добро дело се счита, когато евреинът се държи встрани от храма на акумите, най-малко на 4 лакътя (например когато пътят му минава покрай него). Според това на евреина твърде строго се забранява да скланя глава пред споменатия храм – например когато убоде крака си с трън или когато изпусне пари на земята, така че е принуден да се наведе, в такъв случай той трябва да се обърне с гръб към храма- Когато на чучура на водоизточник се намират християнски образи или символи, тогава на евреина не се позволява да пие оттам, защото това ще изглежда сякаш, навеждайки се към чучура, той би искал да се поклони на образа или символа.

Закон 71

На евреина се забранява да сваля шапка пред крале или свещеници, които в дрехите си имат кръст или носят такъв на гърдите си, за да не изглежда така, сякаш той прави поклон пред кръста. Все пак за да не нарушава външното благоприличие, той трябва да свали шапката от главата си, преди да види по сочените лица (значи и кръста), или той трябва в тяхно присъствие сякаш случайно да изпусне пари и навеждайки се, за да ги вземе да му падне шапката (неговото поведение трябва да бъде такова, сякаш той оказва уважение на това лице, а всъщност той има съвсем друго намерение).

Закон 72

Забранява се на евреите в квартала или на улицата, където те живеят, да дават под наем или да продават дом на трима акуми, да за да не стигне до това, че кварталът или улицата да станат християнски. Продаването на дом на един или двама акуми преди се позволявало само ако тези домове служат за хамбари, а не за жилища, тъй като иначе акумите ще започнат да държат в тях своите идоли. Все пак сега, когато това вече не става, на евреите се позволява да дават под наем или да продадат дом на един или двама акуми и за жилище.

Закон 73

На евреина се забранява да хвали акума в негово присъствие, например като казва – какъв красавец! (когато човекът е с красива външност); но хиляди пъти по-строго се забранява да прославя неговите добродетели, например като казва – „какъв добър човек!” или „колко е учен!” или „колко умен човек е той!”

Закон 75

На евреина се забранява да взима участие в сватбеното тържество на акума, дори когато има възможност да вземе със себе си собствена храна и своя лакей (т.е. да яде храна, която е кошер), затова че оттук биха могли да възникнат обществено дружески отношения (което именно евреинът всячески трябва да избягва); но когато акумът изпраща в дома на евреина птица или нещо, което е заклано от евреин, тогава на евреина е разрешено да го изяде вкъщи.

Закон 76

На евреина се забранява да дава детето си в християнско учебно заведение или на майстор християнин за изучаване на някакъв занаят, затова че акумите (християните) биха го съблазнили със зло. Евреинът никога не трябва да остава насаме с акум, затова защото акумите са кръвожадни. Когато евреин и акум се изкачват по стълба или слизат от нея, то в първия случай евреинът трябва да се стреми да бъде отпред, а във втория отзад (и пи този начин винаги да бъде по-високо от християнина), тъй като акумът може да убие евреина, ако последният е по-ниско. Освен това евреинът не трябва да се навежда в присъствие на акума, затова че в противен случай акумът може да му отреже главата. Забранява се също така на евреина да казва истината, ако акумът го пита къде отива, за да не се прокрадне акумът и да го убие.

Закон 77

Забранява се на дойка еврейка да кърми детето на акум, дори когато то ме е кръстено, затова че по този начин би спомогнала да израсне акум. Само когато тя чувства силни болки от излишно мляко, което може да й нанесе вреда, тогава това се позволява. Забранява се също така евреин да учи акум на някакъв занаят, който би могъл да го храни.

Закон 78

Забранява се на евреина да се лекува без пари при лекар или аптекар акум, тъй като трябва да се предполага, че в този случай докторът или аптекарят могат да го отровят; със заплащане се позволява акум да се използва като лекар или аптекар, защото тогава последният ще се пази да не отрови евреина, за да не навреди на своята репутация.

Закон 79

Разрешава се на евреин при опасна за живота болест да използва нещо нечисто (т.е. онова, което по Закон е длъжен да счита за нечисто и използването на което въобще строго се забранява), когато мисли, че може от него да очаква изцеление. Но в този случай остава непозволено за своето изцеление да използва нещо, което принадлежи (в еврейски смисъл) към най-нечистото, а именно – към капището на акумите (християнската църква).

Закон 80

Строго се забранява на евреина да дава на акум да подстригва косите му (на главата или на брадата), затова че акумът може да му пререже гърлото; това се разрешава само когато присъстват няколко евреи или когато пред него има огледала, за да може веднага да забележи злото намерение на акума да му пререже гърлото и веднага да избяга.

Закон 81

На евреина не се вменява като пряко задължение да убива акума, с когото той живее в мир; все пак строго се забранява дори и такъв акум да бъде спасен от смърт, например ако последният падне във вода и обещава даже цялото си състояние за своето спасение. Нещо повече, на евреина се забранява да лекува акум дори за пари, освен в онзи случай, когато може да се опасява, че вследствие на това, у акума може да възникне ненавист към евреите, В този случай се позволява акумът да се лекува и даром, ако евреинът не трябва да се отклонява от лечението, Още повече, че на евреина се разрешава да извършва опит с акума дали лекарството ще го излекува, или ще доведе до смърт? Накрая евреинът е пряко обвързан да убива такъв евреин, който се е кръстил и е преминал към акумите и, разбира се, най-строго се забранява да се спасява такъв евреин от смърт.

Закон 82

На евреина строго се забранява да дава на заем пари на друг евреин с лихва (за високи проценти); и обратно, позволява му се да дава пари назаем с лихва на акум или на евреин, който е станал акум, затова, че в Светото писание се казва – Ти си длъжен да даваш на твоя брат да живее заедно с теб. Но акумът не се счита за брат.

Закон 83

Забранява се на евреина да усвоява начина на живот на акумите, обратно, той е длъжен да полага усилия за това, че да се отличава от тях, например в облеклото, прическата, в домашния бит и т.н. Най-малко от всичко му се позволява да носи такова облекло, което съдържа в себе си нещо специфично християнско (с кръстове и т.н.). Но когато някои християнски съсловия имат особено облекло, например лекари или занаятчии, тогава и на еврейския лекар или занаятчия се позволява да носи такова, ако благодарение на това той ще може да изкарва пари.

Закон 84

Евреите имат Закон, по силата на който през известно време те трябва да извършват пречистване (срв. Библия, Левит XII), като се измиват с вода. Когато, пристъпвайки към това пречистване, те срещнат нещо нечисто или будещо отвращение, или акум, тогава са длъжни отново да извъртат пречистване, тъй като само видът на нечистата вещ или акумът, без изобщо и да са го докоснали, вече осквернява.

Закон 85

Когато евреинът открадне нещо от акума, но пред съда отрече това и искат да му издадат присъда, тогава другите евреи, които знаят за кражбата, са длъжни в качеството си на посредници да се постараят да доведат делото до помиряване между евреина и акума. Когато това не се удаде и на евреина, който не желае да изгуби делото, не може да се избегне присъдата, тогава му се позволява лъжлива клетва, като унищожи в душата си лъжеклетвата, мислейки си, че не трябва да постъпи по друг начин. Все пак този Закон остава в сила само в случай, когато акумът няма средства да разузнае по друг начин за кражбата – когато той може да узнае за нея по друг начин, тогава евреинът не трябва да прибягва до лъжеклетва, за да не се осквернява името Господне. Има правило, че в такъв случай, когато евреина го грози телесно наказание, му се позволява лъжлива клетва, даже и когато биха могли да го изобличат в клетвонарущение и когато (следователно) самото име Господне може да бъде осквернено. Там, където заплахата е само парична глоба, там лъжеклетвата се приема само при условие че е невъзможно изобличаване в лъжеклетва и (значи) името Господне няма да бъде осквернено.

Закон 86

Забранено е на евреина да дава милостиня или да дава назаем нещо на онзи, който отхвърля дори и един Закон, а още повече на такъв евреин, който е станал акум, затова че евреинът не е задължен да дава на този (ренегат) да живее. Впрочем на евреина се разрешава да дава милостиня, за да не възниква ненавист към евреите.

Закон 87

На евреина строго се забранява да приема милостиня от акум, затова че според възгледа на евреите, с Бог се благославя онзи, който дава цекака, т.е. милостиня на евреин. Следователно ще бъде благословен и акумът, ако евреинът приеме от него милостини (евреите смятат, че християните все още съществуват именно поради това, че чрез тях на евреина му се пада едно-друго; а ако евреите ги лишат и от тази възможност, то скоро биха се разбили като чупливи съдове, т.е. окончателно биха загинали). Затова, когато кралят или друг владетел от гоите (християните) изпраща на евреите пари да ги раздадат сред техните бедни, тогава макар че не трябва да се връщат обратно, за да не оскърбява краля, не трябва и да се раздават на бедните сред евреите, а трябва тихомълком да се дадат на бедни християни. Когато владетелят дари нещо на синагогата, тогава се позволява то да бъде прието, тъй като произтичащата от това благословия не е толкова важна. Все пак от евреина, станал християнин, не трябва да се приема и това.

Закон 88

Браковете сред акумите нямат свързваща сила, т.е. тяхното съжителство е равно на съешаване на коне. Затова техните деца не влизат с родителите в никакви човешко-родствени отношения, и когато родителите и децата станат евреи, то например синът може да се ожени за своята собствена майка. Впрочем равините се изказват против прилагането в живота на това правило, за да не казват акумите, приели еврейството, че акумите са по-набожни от евреите, тъй като при тях (акумите) не се позволява на сина да се ожени за своята майка.

Закон 89

При евреите съществува Закон – При жътва да се оставя по нещо в краищата на нивата или въобще да не се прибират класовете от някоя част на нивата, за да останат за бедните евреи. Но откакто евреите живеят пръснати сред акуми и нивите им са сред тези на акумите, всичко това се забранява, затова че (при запазване на горната разпоредба) класовете могат да бъдат прибрани от бедните акуми.

Закон 90

Сред 24-те случая, в които равинът обезателно подлага евреина на анатема, са и следващите два, съвсем не безразлични към християните:
а) Евреинът, предлагайки на акум да му продаде своя парцел, когато съседът му също е евреин, е задължен да даде на последния писмено задължение за това, че ще носи отговорност за всички неприятности, които могат да възникнат за този евреин вследствие на такова ново съседство. Ако не се пожелае да се нагърби с такава отговорност, то равинът е длъжен да му наложи проклятие, т.е. да го изключи от общността.
б) Вторият случай вече е даден в Закон 21.

Закон 91

Ако в присъствие на евреин умира друг евреин, то в момента, когато душата му се разделя с тялото, той е длъжен в знак на печал да откъсне парченце от своята дреха, дори когато умиращият е бил грешник. Но когато присъства на смъртта на акум или евреин, станал акум, тогава този израз на печал се забранява, защото в такъв случай евреинът е длъжен да се радва. После на евреина се забранява да отдава последна почит на акум, например изпращайки праха му до гроба, или да държи надгробна реч, като това се позволява само там, където се налага заради мира и спокойствието.

Закон 92

На еврейския свещенослужител се забранява (срв. Закон 5) да се докосва до тялото на мъртвия човек или даже да бъде в неговия дом, където се намира покойникът. Все пак под човек следва да се разбира само евреинът, затова че в Библията, книга Числа 19-14 се казва – “Ако човек умре в шатра, то всеки, който дойде в шатрата, и всичко, що е в шатрата, да бъде нечисто седем дена.”

Закон 93

Когато у евреин акум или акумка има прислужници, които му слугуват, и някой от тях умре в неговия дом, тогава на другите евреи се забранява да го утешават за този смъртен случай, като за смърт на човек, но той е напълно свободен да каже – „Бог да те възмезди за твоята загуба”, както се казва на човек, на когото е умрял бикът или магарето.

Закон 94

Строго се забранява на евреина да прави подаръци на акума за Нова година, затова че акумът счита това за щастливо предзнаменование за Новата година и му се радва. Но когато за евреина е невъзможно да се отклони от този обичай, тогава той е длъжен да отправи своите подаръци по-отрано. Ако вследствие на това, че ги изпрати не в самия ден на празника, а по-рано, може да си навлече неприязън или загуби, то му се позволява да прави подаръци и па самата Нова година.

Закон 95

Строго се забранява на евреите да оскверняват своето гробище, т.е. да ходят по нужда или да пускат там акуми. Въобще съвсем не е позволено на евреите да имат някакво удоволствие или изгода от еврейското гробище – но ако земята на еврейското гробище принадлежи на акум, тогава се позволява да продава евентуална придобивка от гробището (например трева или дърва), за да може от печалбата малко по малко да си вземе своя собственост, тъй като е срамно умрелите израилтяни да почиват върху земя на акуми.

Закон 96

Когато акумът (християнинът) се ожени за акумка (християнка) или когато евреин, приел християнството, се жени за еврейка, също станала християнка, тогава техните бракове нямат Законна сила. Предвид на това, ако акум (християнин) или акумка (християнка) са станали евреи, то па тях им се позволява да встъпят в нов брак. без да се изисква техен развод, дори ако дотогава те са живели двадесет години заедно, понеже брачният живот на акумите трябва да се разглежда не като нещо Друго, а като блудство.

Закон 97

Строго се забранява на евреин да бие своя ближен човек (т.е. евреин), дори ако последният е грешник; който удари своя ближен човек, той се счита за раша, т.е. безбожник, и подлежи на анатема дотогава, докато не изпроси прошка от своя ближен, И въпреки че за ближен трябва да се счита само евреинът, да се бие акум не е никакъв грях. Когато акумът е станал евреин и евреин го удари, тогава виновният е длъжен да го възнагради за загубите (за лечение); но той не подлежи на анатема и самата му постъпка не представлява същата вина, както ако той е ударил етнически евреин.

Закон 98

Когато евреин се ожени за акумка, тогава трябва да му се нанесат 33 удара и бракът се счита за недействителен, а Бейт-дин (равинското присъствие) е задължен освен това да го анатемоса, Даже когато евреин се е оженил за еврейка, то, ако последната е станала акумка, на него му се позволява да си вземе друга жена, без предварително производство на развод, защото акумите не бива да се разглеждат като хора, а като коне.

Закон 99

Когато умре член от семейството на евреин, за когото той трябва да е в траур, то в течение па седем дни той трябва да не напуска своя дом и даже (вкъщи) не трябва да върти работа с цел да изкара пари. Но когато му се отдаде възможност да даде заем на акум, то тогава му се разрешава да излиза от дома си и да прекъсва траура, защото това е добро дело, което не бива да се изпуска, тъй като в бъдеще може да не му се удаде подобен случай.

Закон 100

Всеки евреин е задължен да се жени за продължаване и размножаване на човешкия род. Затова той трябва да си вземе жена, от която още може да има деца, – значи не стара или изобщо такава, за която това е безнадеждно. Само когато жената има пари и той иска да се ожени за нея само заради парите, тогава това се позволява и Бейт-дин няма право за му забрани да се ожени за жена, от която вече не може да има деца.

1 отговор към Юдаизъм

  1. Веселин каза:

    Не е зле да припомним, че кан Крум принасяше човешки жертви на Тангра…

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s