Петдесет и двама – Иван Митев


Петдесет и двамата

Боили петдесет и двама,
единни в неравна борба,
препречихте пътя към храма
на скверна изменна ръка.
Титани на своята вяра,
чиготи на чест, име, род,
обречени с клетва прастара
на Тангра и своя народ.

В окови, с лице към дръвника,
посрещнахте гордо смъртта
и „Слава на Тангра“ извикахте.
Не хора, а Свръхсъщества!

Че Тангра – това е Небето,
Земята, живот, светлина,
и огън, трептящ във сърцето,
и мълния, зов за борба!

Безбожен и дързък тиранът
и вашия род покоси.
Не с вяра, а с кървава рана
страната ни горда покри.

След робства, тегла и неволи
проклятие тегне до днес.
Народът ни пак е в окови,
без вяра, и гордост, и чест.

О, Тангра, велики, прости ни!
Ний спомнихме твойте чеда.
Кръвта им е в нашите жили,
бушува, зове за борба!

Иван Митев

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Поезия и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s