Зимни обреди на старите българи


Зимни обреди на старите българи

Извадки от родна-вяра.народ.ру

Зимният период за старите българи започва от Димитровден – „Св. Георги води лятото, а св. Димитър – зимата“. Времето на зимата според народните представи е от 30 ноември (Мечкин ден) до 1 февруари (Зарезан). Счита се, че от  Мечкин ден, (Едрей, Едрю) денят нараства с по едно просено зърно. На някои места на този ден варят всичко, което се сее и сади (кукуруз, боб, плодове), хвърлят през комина и викат:

На ти, мечко, кукуруз,
а нам здраве и живот!

Непосредствено след този ден и особено на Варварица (Варварин ден) се забелязват освен обредни практики с чисто аграрен характер и поверия и обредни действия, свързани с болестите. На Варварица на някои места в Западна България девойки, наречени варварки, са ходели по къщите я са пеели песни за здраве и плодородие. В този кръг от празници особено се откроява Никулден. В българската митология св. Никола е покровител на морето. В негова чест се прави специално обредно ястие, рибник, за здравето на моряците и рибарите.

В дните преди Игнажден съществуват ред обреди и представи, свързани със смъртта.

Основно значение за цялостната характеристика на зимния обреден цикъл имат новогодишните обреди. Тези обреди у българите, както у всички европейски народи, са свързани със зимното слънцестоене и следващите го дни. Най-много и важни обредни практики откриваме около 25 декември и първи и шести януари.

В новогодишната обредност разкриваме представите и отношението на българина към настъпващата нова година. Вероятно към най-древните компоненти на тази обредност можем да отнесем различните видове гадания за времето, където личи стремеж да се предугадят пролетта и лятото не само и не просто като земеделско време, но и като следващ етап от съдбата на всеки човек, на всяко семейство. Гадае се не само за плодородие, но и дали ще се сключат бракове, ще има ли болести по хора и добитък и т.н. Тези гадателни практики са съпроводени с активно магическо въздействие на природата и човешкия живот. Изобилни са тука магиите за плодородие, за любов и брак. Отчасти с тези магически практики са свързани по съдържание и интонация песните, благословиите и целият обреден фолклор.

Особено значение в този кръг от практики и мирогледно-митологични представи има магията на първия ден, на първия месец, на първия посетител – с една реч, ролята на началото, на своеобразното сътворение на света. Във връзка с тази представа е и практиката да се удрят с живи клонки от дървета, вярвайки в тяхната очистителна сила.

Важно значение в новогодишната обредност заема култът на мъртвите – на тях се оставя ритуална храна с вярата, че те посещават селището и дома, ставя им се място на ритуалната трапеза и т.н.

Прави впечатление, че колкото и величални да са песните на коледарите, колкото и да е наситена тази обредност с благопожелание за щастие, тъкмо през това време, според вярването, излизат най-много нечисти сили, които застрашават човека. Именно по това време, от Коледа до Богоявление, са така наречените Мръсни дни (мръсници, поганни дни, некръстени дни, караконджови дни) – дванадесет дни, през които водата е опасна и нечиста. През гези дни бродят караконджолите – кон с човешка глава и крила, получовек-полукон или просто гол човек, който не е нищо друго освен въплътил се дух на мъртвец. През тези дни не се перат ризи, жените не си плетат косите и не ги мият, не метат. Тогава не се правят сватби и седенки. Ако през тези дни се зачене дете, трябва да се лекува – ако е момче, ще го люби змеица, ако е момиче, орисано е да го люби змей.

Мръсните дни и цялата същност на новогодишните обреди навежда на мисълта, че чрез тях не само и не просто се пожелава щастлива нова година. Те са обреди, чрез които светът се обновява, създава се отново от хаоса, от борбата между чисто и нечисто. И тъкмо затова в тези обреди основно значение играят огънят и водата – в края на цикъла, на Йордановден, Ивановден и Бабин ден всъщност идва пречистването с вода, идва обновлението на света. Всичко това образува скритата драматичност на новогодишните обреди – това е драматизмът на самото време, който произтича от състоянието на света през този период, от онова отприщване на злото, от срещата между живи и мъртви, от потребността човешкото битие да се създаде отново. Тази идея, идеята за цикличното обновление на света, е заложена дълбоко в цялата новогодишна обредност, тя прави тази обредност основна в целия български обреден календар. Защото не само пожеланията са свързани със следващия годишен ход по кръга на времето, а и редица обредни предмети и действия, които откриваме в новогодишната обредност, се повтарят и в други обреди.

След тези обреди идва февруари, който е време за сватби, т. е. време, когато започва самият живот и новите обреди, посветени на селскостопанския труд.

Предходник на новогодишните обреди е Игнажден, наричан някъде „млада година“. Гледат кой ще влезе пръв в къщата, какъв ще бъде „полазът“. Вярва се в добър и лош полаз. Някога стопанинът на къщата е отивал преди празника с бъклица, за да кани добър полазник. Този пръв гост влиза в дома с благослов, отива до огнището, сваля капа, разбърква огъня и нарича: „Колко искрици – толкова пиленца, колко искрици – толкова яренца, теленца, жребенца, дечица, а най-вече мед и масло и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!“ Полазникът обхожда също така къщата с решето в ръце, пълно с плодове – орехи, леща, семе от гръсти, – и пак нарежда: „Да се роди, дето рало ходи, дето ходи и дето не ходи!“ Даряват го с риза и пешкир, гощават го.

На този ден мома, която желае вече брак, отива на дръвника, сипва отгоре ечемик и нарича: „Който ми е на късмета, да дойде нощес да го жнем заедно!“ През нощта майките удрят децата със сурова пръчка. На Игнажден коледарите се събират, за да изберат своя „цар“ и започват разучаването на коледарските песни.

Същинската новогодишна обредност започва с малка Коледа (вечерта срещу 24 декември). На тоя ден посрещат на някои места малките коледарчета и ги даряват с кравайчета. Те влизат в къщите и питат: „Славите ли млада бога?“, на което се отговаря: „Славим, славиме млада бога.“ В Софийско коледарчетата ги среща най-старата жена в къщата и ги обсипва с пшеница. По това време те удрят с коледницата на прага и викат:

Тък, тък, тък!
Да се роди, да се роди,
дека рало ходи,
дека ходи и дека не ходи.

В българската обредност има три бъдни вечери – срещу Коледа, срещу Сурваки и срещу Водици.

На първата бъдна вечер, наричана така по цяло българско, особено важна роля играе бъдникът. На места той е сечен от момък, готов за женитба, облечен празнично – бъдникът е тригодишно церово или друго дъбово дърво. Отсеченото дърво се е посрещало в къщата най-тържествено. Момъкът пита: „Славите ли млада бога?“ Всички отговарят: „Славиме, славиме, добре ни дошъл.“ Тогава момъкът го внася в къщи с думите: „Аз в къщи и бог е с мене.“ На други места нарича: „За много годин. Дошъл е Божик, носи ни берекет във всичко: ягнета, ярета, хлебородни ръжове, бяла пшеница, дълги овеси, големи гроздове, натежали дървета…“

Вечерта, миросан, бъдникът стои до огнището. На някои места са го срещали със специални песни.

За Бъдни вечер се подготвят голям брой обредни хлябове. Основно между тях е боговицата (богова пита, колач, светец). Отделно се меси кравай за коледарите. Това върши най-често момата в дома. Този кравай е богато украсен, той е „вит-превит кравай“.

Особено внимание заслужава обредната трапеза на Бъдни вечер. Това е постна трапеза, на нея се слага всичко, което може да роди земята ни. Прекадена от най-стария, който върши това с лемежа на ралото, благословена от него, тя остава следа и в следващите български годишни обреди. Така например лемежът се мие на реката на Богоявление, а свещта остава „лековита“ за цялата година. От тази трапеза захранват добитъка, над нея първом тържествено ломят боговицата – от нея оставят парче за къщата, за нивата, за стоката, за Богородица, за бога. На тази трапеза е оставено място и за мъртвите представители на рода.

В по-старо време, а на някои места доскоро на Бъдни вечер трапезата е била поставяна направо върху слама. Из тази слама се търкалят от болести, палят от нея около плодните дървета, пазят от нея за Гергьовден. Цяла нощ на Бъдни вечер трябва да гори бъдникът.

Към полунощ пристигат коледарите, водени от техния станеник. Женен между тях е само станеникът. Останалите са ергени. В тази вечер нему, в неговия дом изпълняват и първата си песен. Разделени на чети, те посещават всеки дом, пеейки песни на стопанина и стопанката, на момъка и момата, на малко дете, на овчар и пр. Най-големият дар за коледарите е моминският кравай. Над този кравай най-често станеникът изрича коледарските благословии.

Излязат ли коледарите от къщата, счита се, че Бъдни вечер е минал, че са дошли мръсните дни. През тези дни ходят маскирани обредни групи – старци, джамали, бабугери и др. Тези групи ходят до Водици. Старците носят дървени топузи, дървени пушки, имат си „булка“ с дете – мъж, облечен в невестински дрехи.

Изключително интересна форма на тези обредни дружини образуват русалиите, които ходят тъкмо през дванадесетте мръсни дни – от Коледа до вечерта на Водици. Макар че не е свързан с обредно маскиране, обредът на русалиите носи много ярко календарно-митологичното значение на тези дни. Русалиите са дружини от 20 до 60 момци или мъже, на възраст от 20 до 40 години. Разделени са на 10-12 двойки – всеки има другар, с който е неотлъчно. Дружината се води от „балтаджия“ и „кеседжия“, след тях нова двойка „юзбашии“, а след тях двама „чауши“. Има още „слуги“, свирци и тъпанджии. Напред вървят двама „калаузи“, които съглеждат какво има напред и търсят в селата място за нощуване. Всеки от дружината е въоръжен – балтаджията с брадва, останалите – с голи мечове.

През дванадесетте дни на техния обреден поход по селата никой от дружината не говори. Играят специален обреден танц в кръг, без да се ловят за ръце. Вода не газят. Ако срещнат мъртвец – свалят го и го прескачат

Когато свърши ритуалният поход, влизат от левите „женски“ врати на църквата и с изправен меч един по един застават пред свещеника за молитва и прошка.

И маскираните групи, и русалийските дружини, и коледарите не бива да се срещат по време на обредите. Иначе се води бой – още се помнят русалийски гробища, спомен за кървави схватки между срещнали се русалийски дружини. Тези групи, в които е подчертана особено силно обредната роля на неженените мъже, напомнят известните в старите митологии затворени мъжки съюзи. Очевидно е, че тук чрез обредното се признава социалната пълноценност на младите мъже и също така става ясно, че тяхното обредно дело е израз на ритуално общуване със света на мъртвите, откъдето получават и своята обредна сила да „редят“ света по новому, да предопределят блага и щастие.

Самата Нова година у българите е свързана с Сурваки, (Сурва). Много от гаданията и обредите, характерни за Рождество, се повтарят и сега. И сега основна грижа е обредната трапеза и преди всичко баницата, в която се поставя пара. След 24 декември това е втората кадена вечер и тя също е свързана с вяра в присъствието на мъртвите. Сламата, върху която се хранят тази вечер, носят по плодните дървета.

След първи петли започва сурвакането. Сурвакарите в миналото са били ергени или мъже. Със специално приготвени дрянови пръчки сурвакали за здраве и плодородие. Тези групи показват определени сходства с ритуалната организация на коледари и русалии, както и на маскираните обредни групи, характерни изобщо за зимната обредност у българите. В по-ново време сурвакат предимно деца. Общата благословка на българските сурвакари е:

Сурва, весела година,
голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща със деца,
пълни обори със стока,
пълна кесия с пари.
Живо, здраво до година,
до година, до амина.

На Сурва се вари свинска глава. Тогава момите правят Дай-Лада (Тъй-Лади), един очевиден отглас от култа на богинята Лада, покровителка на брака и семейството. Събират се вечерта всички моми от една махала, поставят пръстените си в едно котле с чиста вода, оставят ги да престоят през нощта и сутринта напяват и гадаят коя за какъв ще се ожени. На някои места котлето с пръстените нощува под трендафил – едно растение, което играе важна роля в българската обредност.

След Сурва следват обреди и празници, които потвърждават общата характеристика на зимния цикъл, за да дойдем до пъденето на поганните дни, до онова очистване на водата, на стоката и хората, което се извършва на Водокръщи (Кръстовден), на Водици, когато е последната, трета, кадена вечер, на Ивановден и в известен смисъл на Бабин ден. На преден план тука изпъква очистителната сила на водата – къпят се в селските реки, които вече са „чисти“, къпе се младо и старо. В тези обреди откриваме освен ладуването и други момински обреди – савойница, водичарки,- които напомнят вече съвсем определено за пролетните момински игри и насищат обредната атмосфера с нови интонации и с по-определени мисли за брачно щастие. Особено внимание се отделя на новобрачните и на децата.

Метафоричен финал на зимната обредност откриваме в Атанасовден, във вярването, че на този ден св. Атанас обличал копринена риза, качвал се на планината и се провиквал: „Иди си, зимо, да дойде лето.“ В този смисъл с Атанасовден фактически от гледна точка на вярването на народа и на общия смисъл на неговата зимна обредност започва и самата нова година. Открити са хоризонтите на един нов свят. Пречистени душевно, българите започват новия годишен жизнен цикъл с поглед към съдбата на дома и рода, на нивите и стоката, с обновени сетива за своя живот.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Митология и Фолклор и тагнато, , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s