Митологични същества при старите българи


ДУХОВЕ

Българските духове тук условно наричаме всички свръхестествени същества, които според българите са обитавали заобикалящия ги свят . Самите българи най – често наричат тези същества бес , бесове , което в предхристиянско време обозначава абсолютно всички духове, демони и пр. , без оглед на функциите и характера им (добри или зли) . В западната литература и Интернет , бесовете много погрешно са наричани „божества“ , вероятно единствено поради характеристиката им на НЕ-човешки същества с особени способности . Но не всички вълшебни образи в митологията могат да бъдат отъждествявани с богове. Разликата помежду им е много ясна и пределно проста – боговете са с една дума казано „всемогъщи“ ; те въплъщават основни характеристики на природата или на човешката същност и обществен живот , и съответно могат да направляват , да моделират всичко по вертикала и хоризонтала на Световното дърво – живот , смърт , любов , брак , раждане , болест , плодородие , мизерия , сила , слабост , дъждове , суши , земетресения , светлина , мрак , топлина , студ и пр. При това от всичките им действия се излъчва някаква условно казано грижа , загриженост за човечеството или природата , независимо как се проявява в конкретния случай – като полза или като вреда . Грижата тук не е задължително в интерес на човека , не е насочена само към неговото добруване , но така или иначе има определена трайна насоченост към поддържането на основен вселенски принцип . Доста по – елементарни , нисши и немощни са всичките демони , духове , души и други свръхестествени създания . Вярно , че те имат едни или други магически възможности , но тия им възможности са в една доста тясна област и се използват за постигане на твърде маловажен ефект , който е повече проекция на моментната прищявка на съответното същество , отколкото проява на целенасочен стремеж към каквото и да било . Най – сетне , свръхестествените същества , посочени по – долу , сами са подчинени на боговете , макар и в по – лека степен от хората . Те не са така жизнено зависими от божественото благоволение , но са принудени са се съобразяват с него , за да не станат обект на „небесно наказание“ и именно наказуемостта им ги разграничава от божествените сили , които знаем са като цяло ненаказуеми . И ако боговете са най – вече обект на религиозни вярвания и почит , то останалите свръхестествени същества са обект единствено на митология и суеверия . Поради това и хората само се страхуват от тях , както се страхуват от зверовете и болестите , докато към боговете се отнасят със страхопочитание , с уважение , та дори и с обич .

ВИЛИ, САМОВИЛИ – красиви женски горски духове, родствени на самодивите, с човешки облик и големи криле. Вилите обитават трудно достъпни високопланински гори, където всяка се грижи за горско животно, дърво, цвете, храст или планински поток, като ревниво го защитава, главно от човешки вреди. Тези красавици особено обичат сърните, с които могат да разговарят, но са доста злонамерени към хора. Всячески се стремят да ги отклонят от горите си и в този си стремеж често отравят потоците. Разполагат с големи познания за природата и билките, и ако човек успее да ги подслуша на сборищата им след залез, може да научи как да лекува с определено растение или за местонахождението на скрито съкровище, както и много други тайни за света.

ДОМОВИК, ДОМОВОЙ – дух на починал родоначалник или праотец на семейството; той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал на обитава родовата истба, да бди и да се грижи за бъдните поколения. Основна негова грижа е поддържането на семейния огън, поради което обитава огнището или пещта, печката. Българите особено са почитали домовика; заделяли храна от празнични трапези и са я оставяли край огнището за да се нахрани и той. Преди всяко ново начинание, семейството приготвяло специална „стопанова гостба“, канело роднини и дружно отправяли въпроси и молитви за благословия към прадедския дух, след което гуляели. Вярвало се че след като е измолена помощтта на домовика нещата ще потръгнат добре. Когато се местели в нов дом, стопанката взимала живи въглени от старото огнище, занасяла ги в новото жилище и измолвала от домашния дух да се засели там. Домовикът понякога вреди, друг път помага на стопаните, в зависимост дали са почтителни към него или от настроението му. Особено важно е домакинята да си върши добре работата и да не го оставят гладен. Когато иска храна той потропва из стаите през нощта, докато хората спят. Ако не му обърнат внимание домовикът се отвръща от тях и ги постигат болести и нещастия.

ЖАР-ПТИЦА – митологична свръхестествена птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да мигрира между света на боговете Прав и света на хората Яв. Също така вълшебната птица охранява плода на живота – златната ябълка, която расте по клоните на Дървото

КАРАКОНДЖОЛ – нощни духове, типични за българския фолклор. Явяват се във форма на ниски кривокраки човечета, с голям нос, изпъкнали очи и тяло – покрито с козина, които скитат по пътищата след полунощ. Често седят край кръстовища и заговарят окъснели пътници, като им задават гатанки или ги молят за услуги. Ако човек се отнесе с внимание и добронамереност към тях, караконджулите могат да му помогнат, иначе му причиняват злини. Според някои вярвания те седят по кръстопътищата, защото там обикновено се издигат бесилките, а караконджулите имат за задача да пазят духовете на обесниците да не излизат от мъртвите тела.

ЛЕСНИК, ЛЕСИЙ – горският дух, повелител на горите. Като цяло е предразположен към хората, стига да не го предизвикват, да не нарушават реда в гората и да не й вредят. Най-често Лесий ще се появи като старец с дълга зелена брада и ще се опита да завърже непринуден разговор, за да провери дали събеседникът му е достатъчно учтив, добре възпитан, дали е с добри намерения и дали почита духовете и божествата. В хода на разговора той постепенно ще разкрива същността си, превръщайки се в дребно слабовато старче със странен образ и хитър тон, а накрая или ще даде съвет на пътника за благополучното прекосяване на гората, или ще го упъти, ако се е загубил, или сам ще го заблуди, ако не му причини по-голяма вреда, в зависимост от разговора. Понякога Лесий може да посочи погрешен път и като види, че пътникът му се е доверил напълно, следвайки грешната посока, да „изправи“ пътищата, така че всички да водят към правилната цел.

САМОДИВИ – красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на вилите. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище, където цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели дълги ленени ризи, вероятно отдавайки почит на боговете. По време на танца си едва докосват земята със стъпала, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание. Поради това болните хора, които съберат достатъчно смелост, отивали да пренощуват край хорището, а към тях самодивите се отнасяли необичайно благосклонно, докато в повечето случаи били твърде зле настроени към хора и при среща им нанасяли множество вреди. Чистоголи самодивите често яздят едри елени със златни рога, които са техни любимци. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. На такива болни никой не можел да помогне, а ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци. Самодивите трудно устоявали на красиви млади мъже, на които помагали както могат – превръщали се в бели коне и ги пренасяли където пожелаят и дори се случвало даим дадат три бели конски косъма. След време, ако изпаднел в беда, мъжът можел да запали един от космите, при което съответната самодива се появявала и го измъквала от ситуацията. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина и поради това на развиделяване всички бързо напускат хорището и се укриват в горските усои, и няма опасност от неприятна среща с тях през деня.

ТАЛАСЪМ – зли духове – обитатели на къщи и изоставени сгради; характерни за българския фолклор. През деня се крият на тавана, в избата или в стопански помещения на двора. Някъде се възприемат като духове на „неживи“ – мъртъвци, станали от гроба. Блуждаещите духове търсят покой, убежище и когато намерят подходящ дом, трудно може нещо да ги изгони от там. Дори напротив, таласъмите правят всичко възможно да прогонят хората, в чиято къща са се заселили. Според българските поверия, за да се оттърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го извика на предварително приготвена трапеза и да го излъже, че празнуват сватба. Слад като постои на масата, човекът трябва да стане и да каже, че е време да отидат на сватбеното празненство, след което да отведе таласъма в отдалечена хижа в гората (навремето е имало много такива заслони на ловци, овчари и дървари). Когато стигнат нарочената колиба, човекът отваря вратата, поканва таласъма вътре, оставя му малко храна и оплетена на възли прежда и с думите: „Я, почакай тук, аз ще намеря сватбарите да ги доведа“ залоства вратата отвън. Вярва се, че таласъмите са домошари и не могат да търпят недовършени домашна работа и ръкоделие край себе си – всичко разпръснато или огелпено се залавят да го оправят, така че кълбо заплетени конци ще обемат вниманието им задълго. Опасно е обаче скитайки из гората, човек да влиза в чужди колиби, защото ако там е изоставен таласъм, той ще тръгне с него.

ВЕЩИ ЛЮДЕ

Вещи люде основно тук наричаме различните видове хора със свръхестествени способности. Тези си способности те придобиват посредством тесен контакт с безплътни същества, т.е. в най-общи линии „вещи люде“ са хората, обладани от духове.

БАБА ЯГА – събирателен образ на вещицата. Това е един от многото преексплоатирани персонажи, натоварен с доста неистинни характеристики. За Баба Яга говорят, както за Мора например – все едно, че е една конкретна божествена сила с характерния за всички божества пантеизъм, т.е. всевиждане и всеприсъствие. А всъщност Яга е приказно наименование, подобно на Кума Лиса в българските народни приказки, която не е една точно определена лисица, а всяка лисица. По същия начин Яга е всяка мизантропична магьосница, обитаваща всяка запусната колиба на кокоши крак, намираща се във всяка тъмна гора. Поради това и поради елементарните й злободневни човешки черти е глупаво тя да бъде „обожествявана“ и в резултат на това – почитана.
Иначе както вече споменахме, Баба Яга е старица, замесена в съмнителни занимания с нечисти сили, която при нужда се придвижва с голямо летящо ведро и която живее в одушевена дървена колиба, подскачаща на кокоши крак сред най-непристъпните зловещи гори. Ако някой загубил се в гората човек попадне случайно на тази вещица, тя му задава глупави въпроси на които иска смислен отговор, след което го убива, изпича и изяжда. По-малко вероятно, но все пак възможно е само да го залута още по-безвъзвратно в гората или дори да му помогне в начинанието, ако това е в неин интерес. Навярно се отказва да яде онези хора, над които съвестно бди божество или друга паранормална сила, което е още една причина човек да проси помощ и застъпничество от бог или дух преди да излезе на път. Особено сгодно за горски преходи е за такава помощ да се моли господарят на горите – горският дух Лесник.

ВАМПИР, КРЪВНИК – зъл възкръснал мъртвец – кръвопиец. Когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, неестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство (черна магия), боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове. Тия зли духове можели да се връщат обратно в мъртвите си тела, или да се вселяват в чужди трупове и да ги вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири. Те излизали нощем да тормозят хората, да заплитат косите им (което обърква мислите и намаля силата на човека), да пият кръвта им, да ги душат насън, да омесват храната им с изпражнения, да им носят кошмари, да им вредят по всякакъв друг начин и дори да носят смърт. Древните българи изпитвали велик страх пред вампирите и това си проличава в жестоките начини, които изобретили за да се предпазват от триповете, за които вярвали, че са вампирясали – режели главите им и ги слагали мужду краката, за да не могат да си ги открият; режели ходилата им, за да не могат да бродят или ръцете, за да не могат да пакостят с тях; овързвали с въжета цялото тяло или го притискали с огромни воденични камъни, забивали в сърцето кол от трепетлика или дрян, или нажежен шиш, или гвоздей, или гарванов нокът – зад дясното ухо. За някои вампири смятали, че отклоняват реките и предизвикват суша или разнасят епидемии – техните гробове заливали с вода или направо уринирали върху им; също изравяли трупа и го изхвърляли в блато. За предпазване от вампири също произнасяли молитва към бог Троян: „Съхрани нам от руки, от мору, и от вещицу и въпиру, и от плеадницу…“ или молитва към богиня Лада: „Да заклопит вилам челюст; заклопи и вампирам челюсти, верзи и в море клокотеще и кипеще тамо да пребивают до скончание века“. Някои вампири се връщали при семействата си и се опитвали да възстановят стария си начин на живот, така сякаш не са умирали. Един такъв вампир се върнал от гроба при жена си и дори се сношавал с нея. От такава връзка се ражда дете, което, което приживе нощем се превръща във вампир и може да вижда, открива и разпознава другите вампири, като ги гони и убива. Други вампири се превръщат денем в животни – най-често кучета, вълци, котки, кукумявки и черни петли. Така една жена без да знае се омъжила за вампир, след което черно куче всеки ден я гонело, ръфало и разкъсвало полата й. Когато една вечер тя казала за това на мъжа си, той се ухилил и тя видяла парцалчета мужду зъбите му. Усъмнила се, тя намерила сребърна игла, мушнала го в корема и той се пръснал, оплисквайки всичко в кръв. Вярвало се още, че ако вампир се ожени за жена и тя го обича три години, той става отново обикновен жив човек.

ВЛЪХВА – жрец, добър магьосник, гадател, прорицател, лечител. Старобългарското влъхвъ е в основата на думата влъшьба (вълшебство) и от там – влъшьбникъ, т.е. вълшебник. Влъхви са се наричали древните жреци, които освен, че служели на боговете, извършвали и различни магии в полза на рода, племето, за възстановяване на природния баланс. Въобще били оръдие на боговете, спомагали за съблюдаването на върховния божествен закон. В смисъла на „езически жреци, звездобройци“ е употребено понятието „влъхви“ и в Библията. Там тримата влъхви Мелхиор, Гаспар и Балтазар идват от различни народи, като представители на различни езически религии, да поздравят новородения Иисус Христос, за чието рождение са прочели по звездите.

ВЪРКОЛАК – зъл възкръснал мъртвец или човек обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове. Ако човек разяри Лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталището му, той го напада, удушава, изпива му кръвта или направо го изяжда целия. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности. Сред българите  се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.

ЮНАК – приказен образ, особено характерен за българите. Юнакът в най-общ смисъл е едър млад мъж, с нечовешка сила и свръхестествени способности. Българският юнашки епос назовава няколко най-известни сред юнаците – Крали Марко, Вълкашин, Момчил, Дете Дукадинче. Характерно за юнаците е, че те не се обичат помежду си, дори открито враждуват и се борят за надмощие. Още при раждането вълшебниците – наречници им предричат необикновена съдба от която те не успяват да се отклонят – борят се със злото и неправдите, с изедници и потисници на народа; сблъскват се с чародеи, самодиви и змейове, които почти винаги преборват и подчиняват на волята си.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Митология и Фолклор и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s