Религиозна митология според Джагфар Тарихи


Из книгата „Писмените знаци на Българите – ретроспекция на цивилизацията“ на Боно Шкодров – Глава 3

Сравнително най-пълни и точни сведения за религията на старите българи са сведенията на Гази Баба (1262г.) Неговият съвременник, Кул Гали (1242 г.), отбелязва своята нерешителност да описва “човешките заблуждения”, защото даже и разговорът за тях е грях. Възникнала от митове, легенди и предания, религията на старите българи придобива характер на основен закон, конституция (митология, филосо-фия и законодателство – б.а.) с наименование ТОРЕ, със следните съставни части: „Религиозна митология, Обряди, Основен закон.“

МИТОЛОГИЯ

Цялата вселена е създадена от върховния бог Тангра. Тя се състои от три свята: горен или небесен свят, среден или земен свят и долен или подземен свят. Средният свят е видимата част на вселената, а другите са невидими. После Тангра създал добрите и злите алпи (АЛП = ДУХ = БОГ). В началото Тангра създал два алпа първо поколение (мъжки и женски) – Берген и Уран. Берген (Буран, Мар…), алпът (духът) на хаоса, природните катастрофи, слънцето…можел да приема образа на гигантски дракон. Алп-бика Уран (женският дух) на живота и любовта…можел да приема образа на жерав, лебед, змия…

По волята на Тангра от тях произлезли алпите от средно поколение: Тама – алп на планините, сушата и тъмнината; Улят – алп-бика на мора и болестите; Джил – алп на ветровете; Кубар – алп на бурите, мълниите и небесните води (дъждовете); Самар (Сабан, Амур, Карга…) – алп на светлината, плодородието и изобилието; Кермес (Бай Терек…) – алп на горите; Арча (Ерми, Артиш…) – алп-бика на девствеността и горските животни; Чак Чак (Ашна…) – алп-бика на полските растения, която по волята на Тангра е възникнала от утринна капка роса…

Сред алпите от трето поколение най-известни са: Су-Анаси (или Хатин, дъщеря на Тама и Улят) – алп-бика на водните животни; Аждаха (син на Тама и Улят) – алп на разврата и прелюбодеянието; Шурале (син на Тама и Улят) – алп на сушата и смъртта; Кук Куян (Ташбаш, син на Тама и Улят) – алп на пътищата, търговията и разбойничеството; Тун-Бури (син на Кубар) – алп на удавниците; Бури (Барин, син на Кубар) – алп на победата и славата; Янгър (син на Кубар), алп на дъжда и славата; Булат (Мал Могер, Булюмар, Малмиш, Баламир, син на Тама и Улят) – алп на скотовъдството, който можел да приема образа на гигантски бик; Киш-Тархан (Тайгас) – алп на зимата (дядо Мраз); Боян (Джок, син на Кермес покровителстван от Арча) – алп на изцелението, гаданието и шаманството и др….Тама-Тархан, Аждаха, Улят и Шурале са се считали за зли, нечисти алпи, а Шурале по-късно е назоваван Шейтан, Дявол и Сатана…

Плътта на хората е създадена от тялото на Тама-Тархан. Затова в плътските желания на хората и постъпките им в изпълнение на тези жела-ния има низост и злина. Тези желания и постъпки омърсяват душите на хората. След смъртта на човека, неговата душа е подложена на проверка между Земята и Небето. Ако омърсяването на душата не е голямо, тя се пречиства и въздига в небето. Ако душата е претоварена с мърсотия и зло, тя пада в подземния свят (Тама) и се превръща в зъл дух – йореги. Затова трябва да се живее така, че низките мисли и постъпки да са колкото се може по-малко…Всички хора се раждат равни, но в последствие по волята на Твореца, получават различни наклонности и се занимават с различни работи. Според силата на дарованието на Твореца, способностите и въз-можностите на хората стават по-богати или по-бедни, но са длъжни, всеки честно да се занимава със своите работи, да не бъдат завистливи и да не се обиждат взаимно…

Представителите на едно от войнствените течения на разбиранията за ТОРЕ – “маджари”, са го разбирали така: Тангра е сътворил невидимия свят, а целия видим свят и човека, с негово разрешение, е сътворил Шура-ле. Само душата на човека е сътворена от Тангра. За да могат душите след смъртта на човека да се издигнат в небето при Тангра и да получат от Твореца вечно блаженство в невидимия свят, трябва напълно да се откажат от всичко плътско и да спазват пълно равенство между хората. Не трябва да има подчинение, държава, чиновници, войска, завист, пари, богатства и бедност, лично имущество, даже жените трябва да бъдат общи. …Маджарите забранявали войната …и убийството на животните, но убивали богатите и бесели кам-бояните (шамани = свещеници – б.а.)…

Тези идеи, с добавката на някои християнски молитви, възприел Худаяр и създал ереста Богомилство.

ОБРЕДНОСТ

В дълбоката древност главните молитви са били две: зимна и лятна. Лятната молитва с молба към Тангра се е наричала Джиен, а зимната…в чест на духовете на предците – Нардуган или Мардукан. Тази молитва се водела от избрани келбири (колобри)…които на гърдите си имали изоб-ражение на Тангра…По време на молитвата гледали в небето с вдигнати нагоре ръце… Народът считал слънцето, луната и звездите за очите на Тангра, за това се молели при изгрев слънце. За колобри се избирали царе-те или членове на царската фамилия.

Гази Баба описва лятна молитва, на която е присъствал. Кармат (мястото на молитвата) е на висока поляна, оградена с нисък плет с три врати: източна – Тангра Капа, северна – Кук Капа и южна – Ер Капа. Запад-ната била затворена за злите духове. В средата на Кармата (поляната) рас-тели красиви дървета, а най-красивото от тях назовавали свещено дърво – Бай Терек. Следва описание на ритуала… (том ІІІ, стр.114-117), като в края се раздава храна от жертвените животни: бял кон, бял бик и бяла ов-ца. Храната се приготвяла върху три големи огнища.

Зимната молитва Нардуган се провеждала в десетия месец и за-почвала от хора с маски на лицата и с най-причудливи облекла (кукери). Те излизали по улиците на селищата и със силни викове и музика про-гонвали нечистите духове. Всички били въоръжени с тояги, вили, брадви, дървени саби, копия и рогати шлемове. Някои от тях теглели шейна, в която от всеки дом изхвърляли някакви стари вещи. Те били убедени, че изхвърляйки тези вещи, се освобождават от натрупаното в дома през годи-ната зло. С оръжията чукали пред всеки дом, а после, влизайки вътре, го опушвали с димящи факли понеже нечистите духове се страхували от то-зи дим. Процесията, завършвала при гробището, където обесвали чучело на Тама Тархан с ритуални песнопения, след което запалвали огньове и ги прескачали. Накрая всичко приключвало с всеобщо веселие (том ІІІ, стр. 119).

ОСНОВНИ ЗАКОНИ ТОРЕ

Записани по волята на Кансюбиги Урус Айдар от тебир Шамс

(по данни на Кул Гали и Гази Баба)

Чл. 4. Ако някой властител или боян (религиозен служител) тайно приеме друга вяра, то те се убиват. Ако прост българин приеме друга вяра и скрие това, то той се лишава от цялото имущество, носа и ушите, подлежи на бой и изгонва-не от рода. Ако някой българин открито приеме друга вяра, то той се лишава от всички звания, от цялото имущество и престава да бъде член на рода, но не се изгонва и не се наказва като безчестен човек…

Чл. 6. Юрганите (бюрганите) и кам-бояните, загубили своята (гадателска) сила и уличени в лъжа на народа, нека ги бесят на дърветата.

Чл. 8. …За измяна (на държавата) се убиват не само виновните, но и техните най-близки родственици…

Чл. 10. Каган, кан-сюбиги (император), капаган (глава на правителство), багаил тархан (предводител на знатните), и ещергу (ичугру) багаил, изпълнява-щи задълженията на иджик (върховен съдия) се избират на Великите Кинеши (събори)…

Чл. 11. Числото на багаили и багаини – участници във Великите събори, да не превишава 500. Всички те получават звание боляри… нека числото на дворцовите боляри да бъде ограничено – 30, а вътрешните или платени боляри – 12 и нека те да носят званието мен-багаили (велики багаили).

Чл. 13. Синовете на кагана или кан-сюбиги от наложниците не принад-лежат на царския род, а принадлежат на рода на своята майка.

Чл. 15. Облаганото с данъци население да плаща в хазната двадесета част от общото имущество.

Чл. 16. Канът има право да взема десятък от търговците…

Чл. 21. …Съдебните жалби се разглеждат от иджик (съдия).

Чл. 25. При всички случаи трябва да се плати откуп за невестата, даже ако е взета насила…Ако при опит за похищение на невеста е убит похитителят или някой от приятелите му, то за това никой не носи отговорност.

Чл. 30. Задължително преди битка да се извърши молебен към Тангра…и Кубар за техния дар за победа… след победоносна битка…да се извърши молебен за благодарност…

Чл. 32. Войните, проявяващи неуважение към своето оръжие, …се лиша-ват от него.

Чл. 36. Телата на загиналите велики войни на врага не бива да се зариват в земята – душите им остават на нашата земя и те ще отмъстят… Техните тела трябва да се изгарят…

Чл. 37. Пленените не подлежат на убийство…

Чл. 38. Убиец се предава на родствениците на убития, а те сами решават дали да го убият или да му позволят откуп за неговия живот …ако неговите родственици помолят и им бъде разрешен откуп то откупът за убиец-мъж е 1000 овце или 100 камили, или 300 коня, а за жена, за вдовица, по-малко…

Чл. 44. Крадецът е длъжен да върне откраднатото в десеторен размер…

Чл. 45. Ако на крадеца му е за първи път и се закълне да не краде, да му се вземе дължимото (по чл. 44), ако е за втори път, освен дължимото по тази кражба, да му бъдат отрязани носа и ушите и подложен на бой… като безчестен човек. При трети случай, освен дължимото, да му пречупят двата крака.

Чл. 51. …Бременната жена се освобождава от наказания…Жена, която има деца, при раздяла на имуществото получава не само своята част, но и частта и за децата… Бащите на децата могат да бъдат различни, а майката е една. Нека децата не забравят това и да се кланят пред майката, преди да приветстват бащата (том. ІІІ, стр.119-123).

Забележка: Настоящата материя, която привеждаме се отнася и за българите от Дунавска България през периода VІІ-ІХв.

Структурата на управлението на старите българи, а съответно и на Киевско-Волжка и на Дунавска България, отговаряло на Монархия, при строго спазване принципа за родствена нас-ледственост по мъжка линия на върховната власт. Забелязват се и изключения, при които родствената наследственост на властта, при определени обстоятелства, след боилско решение, се възлага на женското наследие в рода или на нейния син. Подобни случаи в държавната практика на Дунавска България са владетелите: кан Корамджест (Кормисож ІІ), син на Бозок (внучка на кан Аспарух) и баща Уран от рода Укил; вторият такъв случай е кан Бунек (Винех), син на Зухра (правнучка на кан Аспарух) и баща Урус Буг.

След смъртта на византийския император Теофил, в Дунавска България настъпила промяна на държавната отговорност, като вместо кан Пресиян бил въздигнат брат му Борис. Главният фактор за тази промяна е Кармат от родословието на Кубар (том ІІІ. стр.98). Това станало във времето на Папа Сергей ІІ.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Митология и Фолклор, Тангризъм и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s