Тангра – върховното божество на българите


По материал на Меридиан 27 със съкращения:

Висшият бог на прабългарите е познат под формата Тангра, засвидетелствана в прабългарски надпис от Мадара и в късен турски ръкопис. Безспорно е, че неговият култ е продължение на древната конна традиция, в която Тангра е олицетворение на небето и е представен като могъщ конник, слънчев герой, бог-творец.

В много от прабългарските каменни надписи се употребява стереотипната византийска формула „от бога владетел“, която посочва, че божеството е от мъжки пол. Мъжкият характер на Тангра е отразен и в орхоно-енисейските надписи – например в паметника в чест на Кюл Тегин (Малов, 1951, стр. 33). Изобщо в повечето митологии и религии небесният бог е с мъжко начало – Перун у славяните, Зевс у гърците, Тор у скандинавските народи и много други паралели. Това идва от представата за пораждащата сила на небето, горната част на дървото на света – то дава светлина, топлина, опложда земята чрез дъжда, за да може тя да ражда. Има основание да се предполага, че Тангра по време на първата българска държава и по-рано – в местоживелищата на прабългарите на север от Кавказ и около Каспийско и Азовско море е вече в антропоморфен облик (Плетнева, 1967; Аладжов, 1977). Може примерно да се периодизира развитието на понятието, смисъла на думата небе, Тангра на три етапа, без да се прави локализация по време. Първи, Тангра само като небе, одушевено небе; втори, Тангра като божество и по-късно върховен бог за степните народи; трети, Тангра като антропоморфно божество. Вероятността за такова изменение на съдържанието на думата „небе“ идва от общата схема на развитие на обожествените същности у древните народи от одушевяването на конкретен обект до неговото антропоморфизиране.

В хазарския хаганат и в Дунавска България ханът е обожествяван, което посочва антропоморфния вид на божеството. Употребата на византийската формула „от бога владетел“, която се отнася за антропоморфния християнски бог, показва, че тя отговаряла по своя смисъл на прабългарските представи за Тангра.

Може да се твърди, че Тангра притежава седем атрибута, които могат да се определят като иманентно присъщи на него и външни, странични, допълнителни по отношение на същността му. Към вътрешните бихме могли да отнесем вече споменатият факт, че Тангра е мъжко божество, което постепенно става антропоморфизирано.

За друг иманентен атрибут се съди от надписа от Филипи, в който се казва: „Който търси истината, бог вижда и който лъже, бог вижда. На християните българите направиха много добрини и християните ги забравиха, но бог вижда.“ (Бешевлиев, 1979, №14).

Израза „бог вижда“ показва освен съдната функция на върховния бог Тангра още и това, че той е невидим, скрит, табу за вярващите. Той е отвъдншият, висшият свят, който е непостижим за тях, за реалния им живот. Тангра е „горе“, той е небесно божество, а вярващите са „долу“ на земята. От тук следва, че атрибут на Тангра е „горе“ като опозиция на „долу“. Това е пространствена локализация, която е негов външен атрибут. Доказателство за обвързаността на Тангра с „горе“ личи от небесния му произход.

Небето, Тангра се противопоставя на земята, както светлината на тъмнината. Той е небесно божество и светлината е негов атрибут. Същото може да се твърди и за слънцето, което намира своя антропоморфен облик в слънчеви амулети и изображения, открити в Плиска. Връзката на небесния бог със слънцето (като негов атрибут) има множество типологични паралели в древните племена и народи.

Характерно за древните представи в ранния им период е отъждествяването на небесния бог с коня. Това дава основание да се предполага, че конят е атрибут на Тангра. Като доказателство за връзката на коня с Тангра може да служи и скалното изображение – Мадарския конник. Неговата връзка с върховния бог на прабългарите и изобщо с култа се подчертава и от това, че се намира в прабългарско култово средище. Почитта към коня, широко разпространена сред номадите се обуславя от факта, че конят е бил стопанско и преди всичко военно животно, което е пряко свързано с военната функция на Тангра.

Друг подобен атрибут на Тангра като коня е орелът. В началото той е бил тотемно животоно, а по-късно символ на слънцето и небесното божество за много средноазиатски народи. „В едно изображение от Преслав е нарисуван орел, обърнат към кръг с вписан в него кръст, ясен символ на слънцето (Овчаров, 1978, стр. 34)“.

Тангра като цяло „организира“ социалния живот на прабългарите. Това ясно проличава от засвидетелстваните в българските надписи негови функции.

Военните функции в пантеоните на древните народи се поставят обикновено на първо място. Това се дължи на факта, че запазването на общността в древните времена е дело преди всичко на военния успех, което е напълно нормално за характерния номадски начин на живот. Тази традиция, обаче се запазва и при преминаването към уседнал начин на живот. В надпис от времето на хан Крум се съобщава за военните успехи, които са останали благодарение на бога:“ и брат му не го забрави и излезе и бог му даде и той опустоши следните места и крепости: Сердика, Дебелт, Константия, Вирсиникия, Адрианопол“(Бешевлиев,№2).

За съзидателната функция на Тангра свидетелства използването на словосъчетанието „бог направи“ в прабългарските надписи. В тях няма данни за Тангра като творец на целия свят, но безспорно, той като висше същество създава и узаконява възможността за запазване и развитие на общността, дарява своите подвластни с успех.

Функциите му свързани с покровителстване, разпореждане със съдбите на хората и със способността да внушава страх са обединени в условно наречената юридическа функция. Именуването и по този начин се определя от смисъла, който се влага, а именно да се приемат като израз на „правораздаването“ от Тангра.

Тангра е върховно божество, което управлява целия живот на общността, затова той се разпорежда със съдбите на хората в зависимост от това, кой изпълнява нравствените и обичайно-правните задължения и кой не. „Който търси истината, бог вижда и който, лъже бог вижда“(№14). Тази представа за всевластието на Тангра е характерна за архаичните общности и народи. Тя е начин да се санкционира чрез божеството всяка проява, която нарушава нормалното по традиция, като заедно с това е един естествен регулатор на човешките взаимоотношения. След като могат да санкционират, божествата в религиозните вярвания се възприемат и като налагащи определени норми, които трябва да бъдат спазвани. Престъпването на правилото води до наказание, а наказанието поражда страх от божеството. В един от прабългарските надписи се казва: „А на останалите крепости бог даде (=внуши) страх и те (=гърците) ги напуснаха и избягаха…“(№2). Въпреки че тук е използвана византийската акламация, трябва да се приеме, че внушаващият страх е българският бог. Тангра внушава страх на византийците и осигурява победата на българите.

Покровителствената функция на Тангра е засвидетелствана в прабългарските строителни каменни надписи под формата на пожелания: „Нека бог да го удостои да проживее сто години“ (№56); „Нека бог да удостои поставения от бога владетел…“ (№57); „Нека бог да удостои от бога архонта да проживее заедно с кавхана Исбул сто години“ (№58). Тези надписи са израз на важната идеологическа съставка на ханската власт и могъщество.

Богът на българите е справедлив и всяко неизпълнение на неговите заповеди се наказва. За тази страна от юридическите функции на Тангра доказателство е вече споменатият надпис №14 от Филипи. Този извор дава и друга функция на божеството да награждава своите подвластни. Тангра дарява българите с победа.

Последната засвидетелствана функция на Тангра е така наречената собствено религиозна – вярата в него изразена чрез определени култови действия тази функция на Тангра е отразена най-ясно в надписа, намерен под скалите на Мадара. „Кан сюбиги Омуртаг от бога владетел … беше … и направи жертвоприношения на бога Тангра … ичергу (колобър ?)…“ (№6) В подкрепа на религиозните функции на Тангра могат да бъдат отнесени и тези предмети и изображения, които са свързани с него и които по един или друг начин изразяват сакралното отношение към върховния бог.

През VІ-VІІ в., когато обществените отношения напреднали твърде много и се усилила властта на хановете, култа към Тангра изместил останалите и се оформил като примитивен монотеизъм. Култът бил тясно свързан с почитането на хана, който бил божи наместник и първожрец, често пъти дори обожествяван. Социалните изменения предизвикват съответни променив системата на господстващите идеи и в религията като старите вярвания се преработват и изменят в съответствие с новите условия.

При прехода от родовообщинния строй към епохата на военната организация и на раннокласовите държави се изменят и образите на религиозно орлицетворяване – от природни и зооморфни те стават антропоморфни. Тази констатация напълно съответства на човешките и земни черти на Тангра, тъй като прабългарите се намирали именно на този стадии на развитие. За това че Тангра е служил на новия обществен строй и господстващата класа, се съди от надписите на българските владетели и от ханската титла, с която се удостоява бога.

Следвайки тази линия на развитие се стига до митологемата свързана с Мадарския конник. Изказани са становища според които Тангра, като представител и олицетворение на природните сили стоящ твърде близко до земните представи, придобива качества на културен герой (демиург) и е персонифициран с подчертан антропоморфизъм. По силата на натурфилософския светоглед на прабългарите езичници разликата между материалното и духовното, границата между реалното и ирационалното почти не съществува. Героят от епоса никога не е безличен, в една или друга степен той е персонифициран. Тази персонификация в Мадарския конник ражда няколко хипотези. Според едната изображението е на владетел „при все че поваленият лъв напомня символични езически и християнски митове от култа на Херкулес и Св. Георги“ (Ф. Каниц). Според Р. Рашев тълкуването на скалния релеф като образ на български владетел не може да се постави под съмнение, но може да се приеме, че „се касае за обобщен образ на обожествен владетел, който в съзнанието на съвременника се е преплитал с чертите на образ от ранносредновековния епос.“

Тълкуването на Мадарския конник като конкретен владетел (Тервел, Крум, Омуртаг, а напоследък и Аспарух) не е сигурно, защото изображението не може да се свърже с надписите около него, които имат летописен характер, съставен в различни епохи и от различни владетели.

От друга страна, за изобразяването на хана, който е наместник на Тангра и сам често пъти е обожествяван, не е възможно да се привличат в случайни или второстепенни образи. С неговата личност може да се свърже само основна, централна фигура, при това сакрална, каквато е тази на Тангра. Обобщения образ на владетеля „едва ли се е различавал от конкретната представа за бога като върховен владетел и владетел изобщо, т.е. образа на бога-хан е изграден върху представата за реалните образи на български ханове.

Тази препратка към Мадарския конник беше необходима за да се проследи взаимовръзката между бога и хана, необходима като идеологическа опора на монархическата власт. Строгата централизация в българската държава е изисквала стриктно спазване на формулата един бог, един владетел, една религия.

Така се стига до заключението, че прабългарският върховен бог е бог на небето, слънцето и огъня, създател и господар на всичко съществуващо. Той е представител на природните божества придобили качества на културни герои-демиурзи. Анализираните качества на култа показват, че прабългарската вяра е вид монотеизъм. Наличието на други божества в тази религия не намаляват тази констатация, още повече, че досега те не са доказани у прабългарите. Монотеистичните черти на култа към Тангра показват,че тези представи са преминали през етапа на култ към племенните божества, през етапа на общонародните божества, за да достигнат до крайната точка на развитие на религиозните системи, единия бог творец и монотеизма.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Тангризъм и тагнато, , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s