В църква – Пенчо Славейков


Божествената служба спре. Застанa
свещеник млад на светлият олтар
пред дверите и гръмка реч подхвана
с пророчески старозаветен жар:

„Грях на светът лежи от памтивека —
ний на грехът сме видимия плод!
И тоя грях е дълг на человека
да го изкупи с праведен живот.

Живот, но не за земните купнежи —
а в земното, което е отвъд…
Грехът ни тука погледа примрежи
и ний не видим правий божи път.

Къде вървим? Тоз, който се предава
на временното, губи вечността.
Покайте се! Че вече наближава
последний ден, когато над света

ще дигне меч на господа ръката,
ще дигне меч на правдата в гневът —
живелите во радост на земята
тогава с плач и стон ще въззовът.

Но бог от тях лице си ще отвърне,
глух за плача и вопления стон!
И книгата велика ще разгърне
на битието сам пред своя трон.

И ще чете и всякиму въздава.
И праведните своята мъзда
и скръбните получи щат тогава.
По делу всем бог правдою возда!

Едним сияне, другим мъка вечна —
во огнената паст на смрадний ад!“
Пред дверите олтарни велеречно
говореше богослужител млад.

Аз слушах този Еремия нови,
богослужител вдъхновен и строг —
и слушах го с тъга, как сквернослови
во простота свещена своя бог.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Поезия и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s