Възраждането на Тангризма през 30те години на 20 век


Писмо на Янко Янев – редактор на списание Нова Европа, до Теодор Траянов – бащата на символизма в България и виден български шахматист и поет:

…Остана и твоят образ, невидимият рицар, който, подобно мадарският конник в старите релефи, блуждае безутешен из равнините, закрилян от Тангра…

Драги Траянов,
Празнуваш шейсет годишния си рожден ден: – юбилей? Или празник на усамотението? Или поклон на един народ пред заклинателя на митически сили?
Ти не си вече „книжовник“, „писател“, залутан из нашите софийски улици, по които още личат следите на отритнати и прокълнати поети, чийто последен съпътник си ти. Витоша те обгръща в сянката си и те извежда извън онова, което като облак облича живота или то озарява за миг.
Помниш ли? Преди двадесет години, в София, упоени от видения и символи, ние говорихме цели нощи за романтика, за коп­нежи и титанизъм и – за Холдерлин. Бури отбрулиха от тогава много надежди. Едно остана: – духът, обречен да върши магии с живота, да играе с вечността на временното. Остана и твоят образ, невидимият рицар, който, подобно мадарският конник в старите релефи, блуждае безутешен из равнините, закрилян от Тангра. Бъди спокоен.Ти нямаш нужда от утехата на утешимите. Твоя жречески дух е запален от боговете.
Иде друг свят;той ще се кълне в пламъка на живота. И тогава песните ти ще станат молитва на свободните.
Около мене сега вият вече вихрите на новия ден. Ти знаеш, че робът е осъден на смърт на безславна смърт; че нашият свят се бори от две хилядолетия за истина и мир; че толкова често до сега е върлувал човекът на коварството; че напразно геният е воювал, за да утвърди на земята царството на гордия дух; че и самото небе не веднъж е благославяло малоумните и слепите, които не догонва дори и змията, отвратена от тях; че Хьолдерлин падна, сразен от Европа на тълпите. Нашата вяра, драги Тодоре, днес гори в душата на милиони воини и озарява меча на грядущия свят.
Ние, които, макар и угнетени от навъсе­ното небе на Балкана, играехме с мечти, гадаехме заменяйки битието с музика, – останахме, всеки случай, верни на първородния копнеж на българския дух: да запази своя ударен ритъм и радостта на трагичното си прояснение. Кой ще каже, че ние бяхме тогава само деца, а не и предвестници? Ние вървехме по истинския път, по урвите на един свят, който беше още само едно видение и който днес добива своя видим образ. Че в нас бликаше чиста кръв, езическа кръв: това бе силата ни. Тази сила днес се пробужда в душата на много народи. Тя избликва и в душата на нашия народ – в тъмните му дълбочини, в бездната, която облъхваше някога и челото на българските ханове. Затова никой не може да оспорва или да скъса връзката ни е новия свят, който – каквото и да стане – ще запали слънцето си над развалините на настоящето и ще озари също така и върховете на нашите планини от Дунава до Егея.
Янко Янев
Берлин, март 1942

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Публицистика, Тангризъм, Философия и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s