Сълзата


Една сълза набъбна в крайчеца на окото му, а в главата му звучеше сложен, неравноделен ритъм. Ритъм който той самият изтръгваше от тъпана. Не плачеше за себе си, макар, че палача вече замахваше. Грешно е да се каже и , че плачеше…Просто тревогата за бъдещето на държавата и обидата от предателството на владетеля към традициите и същината на това да си от богоизбраните  изцедиха от очите му една единствена сълза, която засия на сутрешното слънце. По краткият път към земята в сълзата се заредиха пророчески  картини. И показаха тези картини как народа слави чужд бог, как заради този чужд бог се пролива свещена кръв, как се заличава знание предавано на най-достойните, изричане на  проклятие-мощно и действащо векове наред,   как постепенно се прекъсва връзката между хората и майката природа, смели и борбени мъже с висок дух се превръщат в търпеливи скопени волове, мазни килимявки и мъжеложци се намесват в съдбините на държавата,  най-интелигентните пишат и превеждат книги славещи  чуждия бог и нито ред за тези  обичаи и традиции които правеха народа богоизбран, цветът на нацията стават монаси и семето им изсъхва прекъсвайки велики родове.

Сълзата бе на половината път към земята, а картините се заредиха още по-страшни .Хубавите, звучни и пълни със смисъл имена постепенно се заменят с еврейски и гръцки, възникване на  ерес, пълзяща и разединяваща още повече народа в името на чуждия бог,  вериги оковаващи съзнанието и вериги от чужди поробители търпяни векове наред, търпение и овчедушие, отхвърляне на робските окови, но не и на оковите на духа, нови робски окови, обезличаване, превръщане на страната от мощна сила в територия за зверства на поробители, обезкървяване и почти заличаване на спомена за величие , народ без елит, народ загубващ своята идентичност, народ запазил чистотата си и част от истинската си вяра, но вече без да разбира смисъла на обредите, народ за който всичко чуждо е по-добро, народ срамуващ се от името си  и дванадесет мъже пазещи през вековете знанието,  за да има…

Сълзата удари земята едновременно с удара на палача.Главата се търкулна и кръвта изригваща от обезглавеното тяло се смеси със сълзата.Напоиха земята свещена кръв и свещена сълза…

На същото място изникна дъб.Някаква сила го пазеше и порасна огромно и много здраво дърво с дванадесет мощни клона.Когато вятърът срещаше клоните му можеше да се усети онзи неравноделен ритъм който звучеше в главата на обезглавения. Отразяващото се в листата слънце хвърляше отблясъци като сиянието на сълзата показала за миг пророчество.Сълзата на колобъра.

elektrodi

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на История, Публицистика и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s