Слез Боже та гледай – Петко Славейков


Пословици за християнството събрани от Дядо Славейков:

Аз в Бога мъчно вярвам, та в дявола ли ще вярвам?
Ако би слушал Господ какво вият псетата, от небето самуни биха завалели.
Ако е попо пиян, дяконо е залян.
Ако искаш мир, недей ходи в мир.
Ако искаш мир, стой си в манастир.
Ако ма не щат в рай, в пъкъла ме с тъпан викат.
Ако не бяха женски грехове, не би били калугерски мехове. (т. е. ако не са жените да дават на калугерите милостиня за опрощение на греховете, не би имало с що да се гоят калугерите)
Ако са попът напива, народът не ще изтрезва.
Ако търсиш попа, питай най-напред в кръчмата.Ако хвалиш Бога, нема що да загубиш; ако Го хулиш, нема що да спечелиш.
Ако ще Господ, помагат и светиите.
Ако ще са калугериш, млад се калугери.
Амин дявол не пъди.

Бездомник като духовник.
Бог помага, против Бога никой не помага.
Бог търпи, ама не спи.
Богу са предай, с дяволо не си играй.
Боже, да ти пеям, знаш да пееш; да ти псалвам, знаш да псалваш и ти псалват ангелите, ами да ти поиграм едно арнаутско хоро, оти немаш кой да ти игра.
Божи гроб и Света Гора са в село, ама кой ги търси.
Бой се от Бога и от тогова, що не се бои от Бога.
Брада има и козата (за недостоен духовник).

Великите пости са къси за тогова, който има да плаща по Великден.
Види църква, чуди се, що е тая шарена плевня.
Видите ли ма, селяни – попитал един поп, като се затулял зад купа порязаници, що бил събрал на задушница. – Едвам та видим, дядо попе – отговорили селяните. – Догодина хич да ма не видите – рекъл попът, като искал да каже да бъдат порязаниците по-много и да го затулят по-добре, а дал да се разбере: да го няма никакъв.
Вържи попът да е мирно селото.
Вързал звънци на краката си, да го чуват мравите, да бягат да ги не стъпчи. – За лицемерно богобоязливите, да не сторят зло.
Вяра не е кошница, да я плетеш както щеш.

Гладен и патрика (владика) хляб си открадва.
Господ и куцата овца не оставя.
Господ кога дава, не пита чий си син.
Господ което дава, човек не може да го земе.
Господ никога не може да ни угоди.
Господ с пищов не ходи.
Греховете са драги до гробови праги.

Да бе ортак хубаво, Господ щеше да си тури ортак на небето.
Да би слушал Господ гаргите, мор би дал по коньете.
Да замахнеш на куче, ще удариш калугер. – Толко много станали калугерите.
Да ма обича владиката, че нека ма мразят дяконите.
Да направим що е добро, а по-доброто за по-подир. – Казват, че пословицата произлязла, когато един баща разправял на дъщеря си, че апостол Павел поучавал, че е добро да се женят момичетата, но по-добро било да се не женят. „Татко, рекла дъщерята, да направим що е добро…“
Да не дава Господ дюлгерин хайдук и духовник съдник да става.
Да разпусна никулската дупка. – Някога, както и сега, повечето селяни носяли за пригащник ремикът, който стягали и разпущали според нуждата от яденьето, дупките на ремичката. Никулската наричана дупка бивала най-широката на ремичката, защото по Никулден има най-много служби, та ходят по службите, ядат много и разпущат на най-широката никулска дупка.
Да са чете молебен, дали ще е потребен.
Дал си дъщерята, ушили му калимявка. – Върху отношенията на гръцките владици с българските попове.
Денем светец, нощем крадец.
Дето пият поповете и касапите, там е хубаво виното.
Дето черква, там и кръчма.
Добре дошел, св. владико: какво ти прави владичицата, владиченцата? – Така посрещнала някоя селска попадия владиката.
Дяволът ли научи бабата да се качи на дрена и да падне?
Дяволът нито на себе си някога добро е направил.

За Бога е много, за попа е малко.
За вяра човек и да умре, не е зле.
Запали на дявола свещ, да та сполети каквото не щеш.
Зарекъл са поп да не реже големи порязаници.
Златото го огънят префиня (пречистя), а човека – теглилото.
Знае Господ чие масло гори в кандилото.

И калугерщината не е леко.
И на хаджилък има много магарета.
Излупи са пате, хайде на реката; опопи са поп, хайде на механата.
Има пари – „Христос воскресе“, няма пари – „Смертию смерт“.

Кажи, дядо попе, комках ли се аз вчера, или не?
Каквото казва попът, слушай; каквото прави, не прави.
Каквото му клепалото, таквоз и изповедалото.
Каквото ти си към Бога, тъй и Господ към тебе.
Калугер дека влезе, докле го не изпъдиш, не излиза.
Калугерска шапка мухите сбира. – т. е., мазна е.
Като прихне попът, народът са изхраква.
Клетвата му гръм Божи, молитвата му Божя роса.
Кога останат двама без душа, третия остая без глава.
Който вярва на сънищата, туря си умът на облаците.
Който вярва на сънищата, той пасе ветровете.
Който поп чете по-малко, пуши по-много.
Колко чифта цървули е съдрал дявола, доде го от ум изкара!

Лесно да се храниш ако искаш, поп стани.
Лисицата и калугерка да стане, между кокошките я не пущай.

На турчин и на калугер не се вричай за нищо, ако щеш да си мирен.
Напразно са челяк пази, ако Господ го не възпазя.
Насила спасенье не става.
Научил са поп на варен боб; свършил са боб, отучил са поп.
Наядох са като попско дете на Задушница.
Не учи дяда си попа как са деца кръщават.

Ой, Боже, Боже, без Тебе се не може.
Оставил дявола, уловил са за сатаната.
Оставил дявола, а опашката му не пуща.
От говедар поп и от поп говедар (става ли?)
От попа да извадиш храна, като от мъртвец сълза.
От хората скрито, пред Бога открито.
От ат отзад, от бик отпред, а от калугер отвред (са пази).
Отиде ти, попе, кобилката за този пусти седми глас.
Отишел с един дявол, върнал се със сто.
Отче наш не е голяма молитва, ама спасява.
Очи на икони, ум на кокони.

Пази, Боже, от лош поп, от сюрмах хаджия и от гърчава свиня.
Пази, Боже, от пиян поп и от гнил дирек.
Парата върти света, а правдата небето.
Пиян поп вино сънува.
Пиян поп, пиени деца.
Пияне сълзе Бог не приима.
Плащането за добро с добро е борч на сякиго, ама за злото плаща с добро сал честният челяк.
По-близу до черквата, по-далеч от Бога.
По-добре голяма дума да продумаш, а не с Бога да са караш.
По-добре да вярваш от да питаш.
По смърт покаяние не бива.
Повъртях, повъртях – намерих кюлюмавка, патрахил… – Поп разказва как станал поп.
Половината на мене, половината на тебе. – От приказката за попа, от когото се оплаквали, че не знаял да чете евангелие, та отишел владиката да го слуша, а той, като са научил, че владиката ще го слуша, захванал така да чете евангелие: „Имам триста кози, полвината на мене, полвината на тебе“. И после, като изкарал и други още таквизи що имал за даване, владиката рекъл: „О, той знаял да чете, никой от вас не може, че и каза таквоз вангеле.“
Понесе го дявола на рога.
Поп без книга и циганин без зурна.
Поп и калугер не дават, защо имат по две ръки: с едната зимат, с другата благославят.
Поп печели и от живо, и от мъртво.
Попа са не избира по брадата, ами по главата.
Попа залива, долива, ала лозе не копай.
Попа на закон учи и закон не варди.
Попа не чука девет пъти за глуха баба.
Попа питай и себе си слушай.
Попа проси, попадията износи.
Попа слушай, но подире му не върви.
Попадия – поразия.
Попо ял благо, селото криво.
Попове – като волове.
Поповете през сирница без гащи ходят.
Попска кавга – дяволска сватба.
Попската свиня по-много разбира от нашта ходжа.
Попски ръце вощени – каквото хване, залепва.
Попски син – или гайдарджия, или хайдутин.
Попски син най-лесно са турчи.
Попско чедо, дяволска унука.
Посечи ма, ага, светец да стана.
Пост – кога гозба няма; а кога пари няма – Велики пости.
Пости захванеш ли, тряба да ги свършиш.
Похвалата е от дявола.
Похвалника го Господ не търпи.
Правдата си е се гладна.
Празник било някога за в черкова, а сега за в кръчма.
Прекален светец и Богу не е драг.
Прекръсти са с чисто сърце, стъпи на престола и снеми кандилото. – За крадец, който обирал черква.
Припка като поп на помен.
Проклета вяра Бога не мисли.

С Бога лесно, с безбожниците мъчно.
С мълчане са дявол мъчи.
С пари и магарето поп става.
С таз калугерщина без ум останах.
С туй калугерство сичко съм забравил.
Сам Бог е без грях.
Света вода ненапита.
Света го има за магаре, ний го имаме за владика.
Селото туря попа, селото го изважда.
Синца ходим код Бога, но не синца по Бога.
Сиромаси власи, обрали си попа.
Сиромашлъка е от Бога, пиянството е от дявола.
Сите викат жаба е, попо вика мечка е.
Сичко бива до време, само Господ до века.
Сичко се менува, освен волята Божия.
След дявола върви и Богу се моли; по дваж ходи на черква и на другите зло прави.
Слез, Боже, та гледай.
Смирни калугери среда и петък мърсат.  (сговорни калугери и в постни дни ядат блажно).
Смирява са като дявол в кратуна.
Срещнеш ли дявола, прекръсти са и беж.
Стани, дядо попе, да седне на гайдаря майка му.
Стар поп колко млади опява…
Страха ради юдейска, скрий са, Петре, в плевника.
Стягат го свети безсребърници. – Мъчи го безпаричие.
Сутрин набожен, вечер разложен.
Сълзата на праведния на сухо не пада.
Сън е лъжа, Бог е истина.
Със свой псалтир в чужд манастир не ходи.
Със таз калугерия сичкото съм Габрово изгорил.

Те го не пущат в селото, той пита де е поповата къща.
Ти отбираш от Света гора, колкото аз от свети Трайча.
Ти работи, аз ша помагам, рекъл Господ.
Ти си светена вода ненапита, теб та сякой не пипа.
Ти със Господа си приказвал.
Тоягата е благословена.
Тоягата е Боже дръвце.
Тоягата е от рай излязла.
Търпи, душо, да са спасеш.

У кого е добра жена, не му трябва рай. У кого е зла жена, не му трябва пъкъл.
Умрелите Бог да прости, живите кой да свести?

Хвалим Бога (дигами ръце), тъпчем дявола (скачами). – Така се оправдавал един калугер, като играял хоро.
Хваля Бога, както мога.
Хекимин (лекар), луд и псалт секи може да стане.
Хитър духовник, пита ма, ама и аз хитра, не казвам.
Ходил на блага черкова. – Понапил са.
Ходя та си паса дяволите.

Цалуни ма, поп Димо, аз са миросах. – Тъй сбъркала една калугерица, та рекла на попът в черква вместо: „Миросай ма, аз цалувах (иконите)“.

Челяк на себе си сичко прощава.
Челяк на челяка е дявол.
Черква без хора, ритам ти попът.
Черква гради, град съсипва.
Черквата е да са молят в нея.
Човек доде не потроши, доде не разсипе, може ли да се научи? – Тъй казвал един поп, когато го гълчал владиката, защо разсипал комката.
Човещината не е далеч от магарещината.

Шава като попадия в плевник.
Шашкън поп яретата кръщава.

Ще се върне, кога направят котката калугерка.
Ще се върне, кога се върнат евреите от Божи гроб.
Що дяволът не може, вика баба да поможе.
Що е от Бога, по-сладко е от меда.
Що е срамота, то е и грехота.

Яде като попов син.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Митология и Фолклор, Публицистика, Християнство и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s