Сриването на свръхсетивният свят и състраданието като слабост


Волята сама по себе си, непознаваемата и единствена воля за живот при Артур Шопенхауер отрича християнството, волята за власт (мощ, сила) на Фридрих Ницше също така го отрича. Ницше обявява не само, че бог е мъртъв, но и че светът има нужда от преоценка на всичко досегашно, което го е вълнувало или което го е пропивало и разяждало отвътре. Зовът на Заратустра не е зов към смърт, а към живот. В християнството Ницше съзира деградацията на човешкото, на това, което е живо, и което се стреми към живот; той говори за упадък на самата живееща същност на човека, на устрема му към съвършенство, към борба, към живот тук и сега. Философът подлага на критика основите на християнството, неговия стремеж към всичко, което е „над“ и „отвъд“. Тук – в света на Ницше няма бог, няма живот след, няма чакане на отвъдното, няма рай и ад. Упадъкът се състои в изсъхването на живота и стремежа към нещо, което не е в живота, а извън и отвъд него, в разложението и покоряването на монотонността. Животът се превръща в чакане, той не е живот сам по себе си, а единствено преходна спирка. Бог е мъртъв, защото той просто трябва да умре, за да може погледът да се насочи не нагоре, а надолу към самия човек, към живота на човека като ценност, към волята му за живот, която е дишаща и жива, която не чака, а която е. Майкъл Тенър озаглавява послеслова си към книгата „Ницше“ с остроумното „Ницше и застраховка „живот““ като в него споменава как цялата философия на Ницше е едно преосмисляне и оценяване на живота, на стойността му.

 

Къде е критиката на християнството? Състраданието като слабост, като античовешка проява.

Още самата дума „християнство“ представлява недоразумение; всъщност – имало е само един християнин и той е умрял на кръста. Самото „Евангелие“ е умряло на кръста. Онова, което от онзи момент наричат „Евангелие“, винаги е било противоположно на това, заради което той е живял – било е „лоша вест“, дисангелие.“ (1, 217)

Противопоставянето не е противопоставяне на дадена фигура, а на цял криворазбран „идеал“, наложил се във времето и откъсващ човека от мястото му, от земното тук и сега, от живота. Критиката е към това, което сякаш се е изродило от изкуствено създадената „висша ценност“ на отвъдния живот и състраданието.

В своя коментар „Думите на Ницше „Бог е мъртъв““ Хайдегер интерпретира тези думи като обявяване на смъртта на „свръхсетивния“ свят, света на идеите, водещ началото си от Платон насам или „по-точно късногръцкото и християнското изложение на Платоновите идеи насам.“ (10) Малко по-късно в същата лекция, посветена на Ницше във Фрайбургския Университет Хайдегер споменава – Християнството за Ницше е историческото, световно-политическо явление на Църквата и заявеното от нея желание за власт във формирането на западното човечество и неговата култура на Новото време.“ (10)

Състрадавайки, отслабваме. Състраданието многократно увеличава загубата на сила…“ (1, 181). В този свят ни е нужна операция на слабостите, сила вместо слабост, воля за живот вместо воля за нищо, живот тук, а не там. Проблемът за състраданието е силно критикуван от Ницше, в него философът вижда упадък на човешките инстинкти, на самата воля за живот. Състраданието е равностойно на отслабване, то представлява отричане на човешката същност и на борбата на/за човешкото. Човекът, който състрадава пренебрегва инстинктите си, принизява живота и придава смисъл на слабостта. Затова състраданието трябва да се премахне, слабостта – да се оперира и изчезне. Едва тогава, човешкото, което е същностно ще излезе на преден план, а това човешко от своя страна изключва състраданието, доколкото то е вредно за него. За Ницше то възпрепятства естествения подбор и пречи на живота да протича естествено. Интерпретацията на състраданието като слабост не е съвсем нова във философски план. При Шопенхауер то също е представено като отричащо живота начало, но основният акцент при него е представянето на спасението в християнството като отрицание на волята на живот, а грехопадението – като нейно утвърждаване. Затова и Ницше не подминава в критиката си нихилизма на Шопенхауер, състоящ се именно в подобно игнориране на волята за живот.

Какво е отричал Христос? – Всичко, което днес се нарича християнско.“ (2, 139

Всичко човешко, което е преминало през институцията, през Църквата вече не е човешко, защото е обект на нещо другот.е. всичко присъщо на човека като такъв се подлага на незабавен и неизменен контрол. Къде е човешкото тук? „Отсега животът е устроен така, че без жреца не може да се направи нито крачка; каквито и естествени събития да ставали в живота – раждане, бракосъчетание, болест, смърт…“ (1, 203) Естественото губи своята естественост и се превръща в един парад и едно принизяване на естественото, защото то по същество, когато минава през медиатор, вече не е естествено. Животът на човека се детерминира от посредничеството на „жреца“, той опрощава, той казва, той заповядва, той определя – т.е. естественото се превръща в посредничество. Църквата става институцията, която оправдава, опрощава и заповядва – къде е естественото? – Няма го, то изчезва с появата на посредника.

Кое е по-вредно от всеки порок? – Да се съчувства на слабите и сакатите – християнството…“ (1, 179)

Чрез съчувствието и състраданието животът не се утвърждава, а се отрича. Слабостта е съчувствието към слабия, но слабият няма воля за живот и стремежи, има само примирение и чакане на отвъдното. Чрез чакането животът деградира, той става преходна спирка, не се оценява и не се прониква в същността му, която е именно самото изживяване. Недооценяването на „тук“ и „сега“ се превръща в изходен пункт на стремежа към нещо извън живота, примирението се явява добродетел и точно на това се противопоставя Ницше, заявявайки, че е нужна не добродетел, а доблест и повече сила, повече воля за власт. Оценката трябва да промени своята насока от слабостта, преходността и смирението към това, което поддържа живота и кара човек да се чувства жив, към живота заради самия живот. „Усещането за сила, волята за власт, могъщество.“ (1, 179) – ето това е доброто и тук трябва да се постави акцента, като се смени досегашното утвърждаване на слабото и се постави ново начало, силно начало. Богът за Ницше не е персонификация, а олицетворение на досегашното, на слабото, на отрицанието на живота; затова за да се оцени наново живота, бог трябва да умре. Докато „бог“ съществува това просто не може да стане. Животът сякаш е изгубил своята същност, сякаш първичната му цел е променила насоката си и се устремила другаде – някъде отвъд, затова и толкова гръмко звучи смъртта на бога, защото тя води до крах на старите ценности, на това, което е било. Човек започва да се чувства несигурен, чрез смъртта на бог той остава сам. Сега човек се явява сам за себе си и трябва да мисли сам за себе си, той няма как да вдигне глава и да търси отговор отвъд, вече не може да стои смирен и да чака. Смирението, което досега му е било угодно, се изпарява и човекът трябва да живее – не за даден висш идеал и отвъдна цел, а заради самия живот и неговото осмисляне. Изживяването на живота тук се явява единствената ценност на живота, обратно – допреди бог да умре то е оставено настрана, пренебрегнато е, защото човек не живее заради живота, а за нещо, което е извън живота и поради това обезценява самото изживяване.

За Ницше християнството е олицетворение на всичко, което отрича живота, щастието и доброто на човека. То е противопоставяне на „висшия тип човек“] християнството се е противопоставяло на този тип човек като всички негови ценности е определило като грехове, като го е заклеймило и избутало на заден план – отрекло и анатемосало.

Колкото повече християнството е ставало народна религия, толкова повече то се е вулгаризирало и варваризирало…“ (5, 248)

Критиката на философа е насочена към духовенството, към свръхсетивното, към църквата като институция, към жреца. Омразата към жреца, възприеман като посредника, като този който казва, който взима, както материално, така и душевно, е силно изразена,. „…жрецът, определя ценността на всичко; „воля божия“ той нарича средствата, с които се постига и поддържа такова състояние…“ (1, 202-203). На друго място в „Антихрист“ Ницше дори го определя като „ценител на бифтеците“ (1, 203) придобити чрез „волята божия“. На човека не му е нужен свързващ елемент, не му е нужен някой, който да проповядва и да казва какво е отвъд, да го води към дадена цел, защото самия човек е цел, той се явява целта сама по себе си.

Философията на живота на Ницше може да се синтезира в утвърждаването на живота, а не бягството от него. В християнството той открива именно това бягство, стремежа към нещо, което само по себе си е отрицание и противопоставяне на живота. Бог трябва да умре, за да може човек да живее живота – да го изживява. Акцентът пада върху човешкото живеене на този живот, а не върху примирението, смирението и чакането на отвъдното – надеждите по едно нищо. Преоценката на ценностите е необходима, защото само чрез нея човек ще насочи погледа към себе си и своя живот, към волята за власт, която е същностна за живота, която е естествена. Всичко, което не е естествено се подлага тук на критика, то трябва да бъде отстранено, трябва да се сложи край на античовешкото, на това, което разяжда вътрешния стремеж към воля за власт – т.е. на всичко, олицетворено в християнството. Това за философа е упадък, това е слабостта и тя трябва да изчезне чрез смяна, чрез крах на старото и възкачване на живота, но не някъде извън, а тук. Човек трябва са спре да се взира в небесата и да престане да бъде смирен, той трябва да обърне погледа си и да види, че всъщност живота е в живеенето му.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Философия и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s