(под)Човешките права и феминизма крият своят зародиш в Християнството


Прилагаме брилянтен анализ на първопричините за редица упадъчни движения в нашето общество. Идеята на християнството че православният негър може да е брат, а жената е животно за разплод, роди като протест изкривената противна концепция за феминизма. Парадоксалното е че, идеята за конфликт, и разрешаване на конфликт между половете е заложено в семитските религии като Православието и Исляма. Истината е че конфликт между половете в българското и повечето от белите общества никога преди представянето на тези религии не е имало. Но нека четем:

В исторически план проблемът за правата на жените се поставя като аспект на по-общия проблем за човешките права. Преобладаващата позиция, като изхожда от факта, че движението за защита на човешките права се заражда и утвърждава в християнска Европа, защитава мнението, че основна предпоставка за формулирането първоначално на отделните идеи, а по-късно и на цялостните концепции за правата на човека е християнската религия.

Реализирането на възгледите за правата на човека е обективно свързано и преплетено с еволюцията на християнството, еволюция, която се състои в дълбоките промени в доктрината, култовата практика и структурата на църквата, намерили израз в протестантството и в осъзнаването / по-силно от католицизма, по-слабо от православието/ на необходимостта от адаптация към реалностите на обществената действителност, в търсенето и предлагането на постановки и аргументи, които да носят в себе си възможността за християнска интерпретация на въпросите за човешките права.

В този процес християнството се изправя пред един особено сложен за разрешаване от него проблем – проблемът за равноправието на жените в църквата и обществото. Обективните трудности от доктринален характер за християнското богословие се допълват и от специалното внимание, който му отделя феминизмът, от извеждането му като централен проблем на различните феминистки концепции, на техните атаки срещу християнското учение и практика, на борбата им за тотално равноправие на жените и за утвърждаването и дори за господството на женското начало в обществото. Ето защо съвременното християнство като цяло / и преди всичко католицизма и православието/ се намира в ситуация, при която трябва от една страна да запазва ненакърнимостта на християнската доктрина, а от друга, принудено от влиянието и социалната ефективност на феминизма, да търси в своето учение, история и практика идеи, доказващи, че то не само не накърнява свободата и равноправието на жените в църквата и обществото, но и че ги съдържа като дълбоко присъщи в своята боговдъхновена природа и същност.

В това взаимодействие на феминизма и християнството, насочено към адаптация на християнското вероучение и църковната практика към утвърдените в съвременното общество, а в някои случаи и конституционно закрепени правно-политически, социални и нравствени норми на равноправие на жените се очертават няколко важни момента:

Първият акцентира върху това, че отношението на Иисус Христос към жените се възприема и защитава от Светите апостоли, утвърждава се в практическата дейност на Църквата. Св. ап. Павел по различни поводи изтъква, че „няма мъжки пол, ни женски“ /Гал. 3:28/, че и мъжете, и жените са еднакво ценни и еднакво значими за Църквата, защото те еднакво я изграждат като тяло Христово, като дори „ ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест“ /1 Кор.12:27; 22-23/. Вторият разкрива ролята на жените в историческото развитие на християнската църква. Подчертава се, че жените християнки са дали своя съществен принос за утвърждаването на вярата, „помогнали са на мнозина“, както посочва Св. ап. Павел за дякониса Фива /Рим. 16:1,2/, ставали са духовни майки и опора на разколебаните, наравно с мъжете са извършвали свети дела и са били признати за светици като Св. Ефросина. Ето защо, според тази позиция, в православното християнство жените без да са ставали свещеници са равнопоставени с мъжете във вярата и в Църквата и, че дори в съвременните условия не само от канонична, но и от гл.т. на равноправието между вярващите християни не е правомерно и не е необходимо да се поставя въпроса за свещенството на жените. /Вж.4/ Третият е свързан с изясняването на отношението на християнството към ръвноправието на мъжа и жената в семейството, учението и др. обществени сфери и дейностти. Според феминизма, който се позовава на редица, вече споменати твърдения на Св. ап. Павел /Еф.5:24, и др./ християнското учение не само предпоставя господството на мъжа и подчинението на жената, но дори издига отказа от брак, приемането на монашеското целомъдрие като единственият верен път за постигане на духовно съвършенство и единение с Бога. Православните богослови обаче смятат, че и тук феминизмът или не познава,или съзнателно изопачава същността на християнската доктрина и практика. Изтъква се, че главното в тях не е противопоставянето на мъжа и жената в семейството, а напротив, че християнството акцентира върху хармонията и равноправието между тях, че християнският брак е израз на брака между Христос и Църквата и затова е велико тайнство и проява на Божията любов между хората. В този дух именно трябва да се разглежда и казаното от Св. ап. Павел в посланието му към ефесяните, за това, че в брака «жените трябва да се подчиняват на мъжете си, като на Господа», че мъжът и жената трябва «да се покоряват един другиму в страх Божий», «да се обичат един друг, така както обичат себе си», защото те в своята брачна любов стават подобно на единението на Христос със Църквата една плът и един дух /Еф. 5:24-25, 28-32/ . По този начин християнският брак също е свързан с целомъдрие и като своеобразно монашество води към мъченичество и духовно извисяване на вярващите в Бога Иисус Христос мъже и жени /Вж.6/.

В заключение може да се посочи, че настоящето изложение без да изчерпва повдигнатите въпроси показва, че отношението между християнството и феминизма по въпросите за равноправието между мъжете и жените не е и не би могло да бъде еднозначно, че те макар в някои аспекти да имат диаметрално противоположни позиции могат да се обогатяват взаимно и да предлагат теоретични и практически решоения, водещи към по-пълно и адекватно разрешаване на проблемите на равноправието между мъжете и жените в църковния и в обществения живот като цяло.

(Доц. д-р Борис Манов е преподавател във ЮЗУ „Неофит Рилски“)

Източник: notabene-bg.org

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Философия, Християнство и тагнато, , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

8 отговора към (под)Човешките права и феминизма крият своят зародиш в Християнството

  1. Eneya каза:

    Ц, не позна. Тръгват от философията.

    • tangrabg каза:

      Мда. Убеди ме. а всичко което доктор Манов е написал е глупост, защото някаква си пикла, с феминистки блог, така казва. Айде бе.

  2. Eneya каза:

    Не, не бих казала „някаква пикла с феминистки блог“ по-скоро „наличие на основно и средно образование“. Никой, който ги има, не би могъл да твърди, че християнството има някакво отношение към феминизма, по няколко причини. Първо, самото християнство е силно патриархално и второ, идеята че хората са хора, независимо от всичко, се появява доста, преди християнството да се зароди и разпространи.
    Колкото до професора, който цитираш, бих ти препоръчала да препрочетеш основно трудовете му, защото го цитираш адски извънконтекстово.
    Все пак, чисто хронологически, няма как да е така. християнството се появява преди повече от две хилядолетия.
    Хуманизмът се появява 6ти век преди Христа, пре-Сократова философия, после е преоткрит заедно с куп други подобни идеи през Ренесанса.

    Така че не, тук не става дума за „той каза/тя каза“, тук става дума за факти, които могат да се проследят.

    • tangrabg каза:

      Горната статия е писана от вишист завършил и ДОКТУРАТУРА. Вече почна да ме съмнява че знаеш това с твоето основно образование. Идеята че хората са хора е обвързана и с идеята че маймуните са маймуни – за справка – Хора са египетските архитекти, а маймуни са робите мъкнели камънаците.
      Остатъка от думите си следва същата антилогическа рамка на безумието. Съжелявам

  3. Eneya каза:

    Мислех си за теб…

  4. Pingback: (под)Човешките права и феминизма крият своят зародиш в Християнството | Bulgarian Blog

  5. aaa каза:

    Абе, голият хуманизъм си е гол хуманизъм, без християнство е празен. Феминизма дори не заслужава коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s