Свръхчовекът – автор: Любомир Болгар


Той вярваше, че самотата го прави силен. Вярваше, че и сам човек може да се бори и да постига целите си, защото разчитайки само на себе си и осланяйки се единствено на собствената си сила, човек може да извлече максимума от нея. Често той остава неразбран. Хората се възхищават на неговата сила, на неговата воля. Възхищават се от неговия ум. Но никога не могат да го разберат. Както никой не може да разбере гениите. Те го наблюдават,   тайно си мечтаят да бъдат като него. Но това е нещо, което или си, или не си – няма среден вариант. Той изглежда толкова уверен и силен, че дори може да припознаем нещо божествено в него – безсмъртието например. Сякаш той е недосегаем. Сякаш не би могъл да бъде наранен от нещо, което би наранило всеки друг. Като силен удар или куршум. Сякаш би издържал всякоя болка. От него се очаква винаги да бъде силен. Дори да страда никой не би забелязал това. Защото всеки знае, че той е силен и не очаква от него да страда. Никой не го пита какво му има, ако някога забележи тъга и омраза в погледа му. Защото той е свръхчовека. Защото той няма право да отдава показ на слабите си страни. И ако има нещо, което го прави свръхчовек това е именно факта, че той умее да крие секоя своя слабост в дълбините на душата си и да демонстрира само сила и гордост. Лошата страна е, че Свръхчовека никога не би намерил съчувствие. Защото никой не подозира, че и той има своите душевни мъки и своята тъга, но просто умее да ги скрива от останалите.

Но той не търси съчувствие, помощ или съпричастност. Той живее, за да се бори. Живее за своята кауза и цели. Той е идеалист. Неговият мироглед  е далеч от общоприетите виждания. Той не се съобразява с никакви норми и не се интересува от модерните схващания. Често той може да ви се стори доста старомоден. Но той не е старомоден, просто е изградил съвкупност от идеали, които черпи най-вече от миналото и осъзнава, че днес може да бъдат приложени също. Днес, в настоящето. Той ползва опита от миналото, за да оцелява в настоящето. Той е като пророк умее да предсказва бъдещето, умее да преценява хората, да анализира техните действия, техните думи и да прави ключови заключения и от най-малката подробност  като интонацията, с която е изречена някоя дума в някое си изречение. Той е манипулатор. Често си играе с хората – дори това да не се налага, той го прави за собственото си удоволствие. Той изпитва потребност да си доказва ежедневно, че доминира над останалите и няма по-добър начин от това да си играе с тях, да ги манипулира и контролира. Той може да те накара да умуваш и разсъждаваш над нещо с часове и накрая да ти каже, че това, с което си измъчвал умът си толкова време няма абсолютно никакъв смисъл, а просто е искал да гледа как се мъчиш и се превръщаш в жертва на собственото си любопитство, което подхранва желанието ти да знаеш отговора.

Свръхчовека вярва, че е над останалите. Неговото его го следва непрестанно. Във всяка една ситуация той може да го прояви. Нещо повече – високото му самочувствие е напълно оправдано. Той може да се измъкне от всяка трудност, защото има самочувствието да вярва в себе си. Неговата психическа нагласа е такава. Мозъкът му е така устроен, че може да види плановете на другите предварително. Може да съзре кой и как се опитва да го измами или да му навреди. Често е параноичен, но това се дължи на факта, че вижда всичко това, всичките възможни схеми, по които човека отсреща може да се опита да играе в негова вреда. Защото знае, че на този свят няма място за състрадание и всеки е готов да навреди на другия, воден от различни предпоставки това да се случи – изгода, лична причина.

А какви са неговите интереси? Кое е това, което му дава наслада? Откъде черпи своя ентусиазъм?  Той не може да се впише в една графа като „меломан“ например. Той обича музиката, архитектурата, литературата, спорта. Той е всестранно развита личност със стил, маниери и обноски на английски джентълмен. Но в същото време притежава свирепост, жестокост и могъщество присъщо за един варварин, за един викинг например. Той съчетава у себе си противоположностите и се осланя на всяко въздействие и оттенък, които те оставят у него. Ето, ние казахме – обноски и маниери на английски джентълмен, но и свирепост, жестокост и могъщество присъщо за един викинг. Като огън и вода, въздух и земя. Той владее всичко и съчетава всичко в себе си. Той умее да контролира емоциите си, често гледа с капка презрение другите. Той е способен да постигне и постига такива исполински успехи, че успехите на другия му се струват нищожни, а всъщност за обикновения човек са си доста големи. Неговия стандарт за величина обаче е съвсем друг. Ако за един човек нещо е много значимо като акт или постижение за свръхчовека то може да е нещо напълно обикновено. Той не се вписва в определен психически профил като меланхолик, ексцентрик и т.н. – той е един примес от всичко това. Едно съчетание на най-доброто, което човечеството е виждало в едно тяло и дух. Той е свръхчовека. Той е водача, който застава начело на цели народи независимо от това колко мъчна ще е борбата, той е готов да поведе масите към нея. Защото той вярва в победата. Той е силен и вярва, че владее бъдещето и собствената си съдба. Той може би е атеист, но в ума му често изниква въпроса – как би могъл да не съществува Бог, при положение че той се е родил? – т.е. как може да бъде създаден свръхчовек като него, без божията намеса. И наистина – не може свръхчовека просто да се роди от двама родители. Има един трети фактор, който всъщност вдъхва у него всичките тези качества, които той в последствие с лекота развива и съчетава у себе си. Наистина – свръхчовека е като божий пратеник. Той самият смята това за себе си, че Бог го е пратил не случайно на Земята, за да изпълнява неговата воля, за да наказва и раздава правосъдие между обикновените хора. Всъщност – дори да приемем, че има Бог, или че няма – не това е важното. Свръхчовекът е най-висшия човешки екземпляр, който наистина сам по себе си е като Бог, тъй като е единствения в състояние да променя хода на събитията, да прави исторически преломи, да решава съдбините на милиони хора, да владее, да води, да ръководи. Можем просто да заключим, че свръхчовека притежава функциите на Бог, но тук – на Земята.

Свръхчовека се осланя на висшите ценности, от които той самия е кален. Ценности като лоялност и чест. Трудно някой може да спечели неговото доверие, но направи ли го веднъж той се превръща в негов истински приятел, който ще му бъде верен докрай. Ще е готов да ти помогне в абсолютно всяка ситуация, без да се поколебае, ще се жертва за теб, ще бъде до теб винаги. Но и ще изисква същото от теб и ако не си в състояние да направиш същите неща за него вашето приятелство ще трябва да приключи. Ще приключи и ако направите и един малък жест на неуважение към него (дори неволно, това е болна тема за свръхчовека). Той винаги, без дори да го търси, е център на внимание. Той винаги е обсъждан сред масите. От приятели или неприятели. От симпатизанти или противници – той винаги е обсъждан. Той – неговата всъщност и неговите действия са тема на разговор сред хората. Враг и приятел – той умее да лавира между хората, той е гъвкава персона, с универсални качества, които винаги го поставят една крачка пред останалите. Той не желае да живее в мир, защото неговия личен, вътрешен мир и покой намира само, ако воюва. Битката, победата – това за него е най-висшата наслада.

Обаче на моменти той, опиянен от възхищението на останалите, с което го удостояват всеки ден, всеки час, може да се изживее като болярин, аристократ, благородник и всякакви такива хора с по-висока и благородна позиция в обществото, познати ни от историята. Но ако има нещо сигурно около него то това е неговото благородство. Наистина – той е каймака на генофонда, той е силно-волеви характер, съчетаващ у себе си разновидни качества и познания в много материи и сфери, достатъчни, за да му бъдат полезни в живота. Достатъчен е един разговор с него, за да се впечатлите от високата му култура и невероятна мисъл – той умее да говори по всякакви теми, дори да няма кой знае какви познания, да не кажем никакви, той умее да бъде добър събеседник. В него може да припознаеш един философ – неговите житейски размишления са най-кристалната и ясна формулировка на живота. Той е в състояние да измисли такива велики думи, че спокойно може да ги нарече „цитати“ от някой си общо-приет за велик философ например.

Но макар и „свръх“ той си остава „човек“. И неговата самота е като нестихващ стихиен огън в златисто пшенично поле. Този огън го изгаря отвътре постоянно. Той самия осъзнава колко раним и емоционален е – как се нуждае от това, от което и всеки друг човек – любов. И наистина, ако има слабост, която е присъща за обикновените хора то това е любовта. И зад всичките тези хвалебствия, които макар и истина, се крие един лесно раним човек, който се нуждае от приятел, от любов, от разбирателство  – точно като теб. Но никой не е нито в състояние, нито достоен да докосне неговата душа така, че да го разбере и да бъде негов приятел и подкрепа. Той си остава сам. Неговата самота е предначертана – той ще жертва всички чисто-човешки радости и преживявания, които обикновените хора изживяват, защото неговата съдба е предопределила да извърши велики дела, които изискват подобни и много други жертви. Той всъщност още с раждането си е хвърлен пред свършен факт – да извърши велики дела, които да оставят ярък оттенък във времето, които да променят човешки съдби, хода на събитията, да обърнат историята, но и да не живее и да не се сблъсква с радостите и житейските преживявания, които правят другите хора щастливи. Това е цената, която той плаща, за да бъде велик. Иска или не – той е такъв и не може да стане обикновен човек. Ще носи короната и макар хората да виждат само хубавите страни на това тя да биде на главата му, той самин ще изпитва и ще изпада в агония от тежестта, която с всеки изминал ден ще става все по-голяма и по-голяма. Но така е – човек никога не вижда тежестта на короната, а само величието, което всъщност не се придобива, а е дар, с който малцина са удостоени още със зачеването си, а короната само го символизира като предмет. „Тежка е царската корона“ – е казал един мъдър човек.

Понякога, когато скрит от погледите на останалите дава свобода на мъката в душата си той проклина този, който го е направил такъв – вълк единак. Защото макар и силен той самия се обръща към Бога, който го е създал и хулейки го казва една едничка истина – „Не съм толкова силен, за да живея сам…и аз имам нужда от любов, защо реши, че мога да живея така…?!“

Но в крайна сметка свръхчовека е това, което искаме да бъдем ние. Ние искаме да притежаваме неговите качества, той е огледално изображение на това, което искаме да бъдем и ние. Той е плод на нашата потребност да величаем някой, да се възхищаваме на някой, да имитираме и подражаваме на някой. Той е нашия герой, който сами създаваме. Защото той всъщност е човек като нас, проклинат да носи на плешките си тежестта на това да бъде по-силен от останалите. Да, той наистина е велик…велик е свръхчовека и нека презираме слабите, нека ги мразим! Те са тумора на нашите общества, тях ние трябва да влачим подир нас, те ни пречат да прогресираме, да вървим към възхода. Нека мрат всички те – на този свят няма място за хора, които не искат или не са в състояние да се борят. Тези, които не могат или не искат да се борят не заслужават да живеят. Нека мрат – даже трябва да им се помага.

Убеден съм, че докато четеше тия хвалебствени редове, описващи Свръхчовека, в твоето съзнание изплува образа на поне един такъв велик човек. Като Васил Левски например.

Да бъде свръхчовека шаблон, по който да бъде създаван всеки друг.  Да бъдат безсмъртни неговите дела и думи. Да намери безсмъртие самия той в паметта на масите. Нека се раждат свръхчовеците…нека те поведат света! Защото света им принадлежи! Да, света принадлежи на свръхчовека!

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Философия и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към Свръхчовекът – автор: Любомир Болгар

  1. Alter Information каза:

    Кой е автора, та той е гений!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s