Значимостта на Паисиевото дело


Днес разни хорица и безсъвестни изтривалки пак надигат глави. Ококорват очи. Повдигат вежди. Завъртат зелката си наляво-надясно, поизправят се малко, па пак се огледат и бързом изскачат от мишите си дупки. Те знаеха, че именно ние Българите, ги бяхме натикали в тези дупки. Бяхме ги натирили и затворили устите им, а от току що създаденото БНР, се чуваше гласът на Филов, изнасящ поредната си блестяща реч от трибуната на парламента. Улиците бяха нашата стихия. Интелигенцията бе нашият меч. Комунистите бяха изтикани в горите и набързо върнати към привичките на анархистичните богомили, да се препитават от боровинки, и обири на мандри.  Младежи маршируваха в стройни редици, носещи на уста легионерските лозунги. Хоругвите им хващаха окото на хората. А там – зад пламъка в очите на всеки един младеж стоеше онази велика наша крепителка – историята ни.
Но мина време! Днес трудовете на Съсълов отдавна не се предават от ръка на ръка и никой не знае вече за неговите бели хунори – едно първо име на онова, което историците обясняват днес – ние сме ирански (арийски) народ! И мишките надигаха глава. Изскачаха от землянките си и вече не само крадяха от мандрите, а откраднаха самите мандри! Да, вярно е – имаше хора като Илия Минев, които твърдяха: „Ние сме отделна (под)раса“, които платиха за дързостта си със зандан. Затвора бе новия дом на будните момчета! Един по един те усетиха диктатурата на мерзавците, пардон на Пролетарията. И нормално бе…нормално бе за мерзавците, да скачат срещу българщината, и нужно ли е дори да споменаваме думите на Маркс че, „всичко случило се досега в историята е безначително, тъй като няма комунизъм в него“. Водени от този принцип на безпринципността, комунистите рушаха основите. Пречупваха духа!

Е, да – сега сме свободни да кажем, че българите са чист народ, както твърдеше легионерът Илия Минев. Ама сме свободни, да чуем 100 платени възгласа, многократно по-крещящи и нагли, които да заглушат нашият вик. Вик? Що’ е то вик? Нима нашият шепот сред цялата дандания е вик? Може би! Но уви, това не е достатъчно. Не само сме малко, но нашите редици са разединени! Науката знае – българите са различни от всичките си съседи и носят Понтийската раса, родствена на Каспийската раса (днешните иранци). Знае, ама нехае! Каква файда има от нещо, което да не се оповести, и което яростно да се отрича? Да, че как иначе да се обяснят твърденията че сме били смес от 120 народа, или онези, че сме трако-славяни със най-щури примеси?  Къде си Паисие, да ги видиш? Стани, Паисие, стани!

„Но то било воля божия да се насели славнобългарският народ в тая земя. И издигнал бог царството на българите против гърците и смирявал ги бог много пъти с тоя малък и прост български народ. Най-сетне те намерили толкова хубава и изобилна земя.“


Паисий ни наричаше „Славнобългари“! Днес учим за „славянобългари“. Както правилно се бе изразил един мой приятел – „една буква – нова история“, и стотина години заблуди и спорове. Но искам да попитам аз: какъв щеше да е българският народ без Паисий? Йеромонах Спиридон Габровски, или Поп Йовчо от Трявна, или който и да е от другите велики български патриоти дали живота си, в делото да просветят народа, относно това което той толкова отдавна бе забравил, под непрекъснато сменящите се християно-елински и турски яреми. И успя! Именно това, което те сътвориха, със труда си, успя да накара дори самият Вазов да възкликне:

„И в няколко дена, тайно и полека,
народът порасте на няколко века!“

Осъзнаването е процесът, които най-силно катализира българските сили и ги насочи към тази свещенна цел – Свободата. И макар след Освобождението със всички сили, казионни историци като Златарски и Ганчо Ценов, да се стремяха да отвратят хората от историята със измислиците си и публичните си конфликти, то десетилетия след тях поривът се поднови! И всякога, както и сега, народът винаги е търсел опора именно във своята славна история, която успя да прекърши в корен младият комунизъм, и да даде нова сила на патриотичните организации като СБНЛ и РНБ. И макар ВМРО да бе забранено през 1934, само година по-рано, Христо Татарчев вече биеше камбаната за идването на Нова Европа създадена от нашите германски бойни другари, сочещ за пример онова, що става в не толкова далечната ни Германия! И не бе ли именно той, човека които каза: „Нека нашата младеж последва примера на германската младеж!“, към претворяването на великата ни история във велико настояще?

Преживяхме комунизма със смазан национален елит и унищожено историческо съзнание, стигащо до абсурди. Славяни, Траки, Българи, смесени във общ бълвоч били родили нашият народ, и той бил потомък още на първият борец за свобода на робите – Спартакус. После Борис I, обединил славяни и българи, за което бе издиган в култ (без да се отдава значение на фалша на твърдението). Не стига, ами християнина Борис, бе великата личност на уж „анти“християнската вяра. Всъщност комунизма бе против не църквите и поповете(които просто станаха комунисти), а против именно народната вяра на българите, и всички наши обичаи. Това бе епохата, в която българина забрави що е седянка, напусна селата, почна да не може да играе хоро, а празници като Петльовден останаха мъгляв спомен от нашето минало. Ето така ние посрещнахме, но не с хляб и сол, демокрацията.

Ах, тази демокрация! „Власт НАД народа“ казват се превеждало от този „велик“ език – гръцкия. Ех, велики времена. И днес разни хора искат да спрат новият ни порив към историята. Новите ни битки за Истината. Днес някой умело ни натрапва „вехтите скрижали“, които толкова желаеше да строши Ницше. Именно на тея скрижали, на които довчера пишеше „Не убивай“, и „не кради“, докато нас самите ни крадяха и убиваха, днес палачите ни добавиха и „не търси историята си“. Или поне „вярвай на написаното ОТ НАС“. Ето така – ние Българите, бавно губим своята идентичност. И казваме – „щом сме се мешали преди, защо да не се мелезираме и днес?“. Май незнаем, че таджикския поет Насири Хусрау описва Българките така:

„На българските моми аз дължа всичките си страдания. О, Боже благий ти не трябваше да сътвориш в такова съвършенство устните и зъбите на тия чаровни българки, които са блестящи като луната.“

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на История и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s