Момина сълза – хисарски легенди


Хасан бей Оглу бе зъл и жесток управител на Хисар и неговите околности. Не един золум причиняваше той над трудолюбивото българско население. Всички трепереха от него и таеха в душата си голяма омраза. Възседнал буен алест кон, придружен от цяла свита гавази, също на коне, Хасан бей Оглу кръстосваше из близките села и с любопитство и със зла мисъл надзърташе над каменните зидове, дано види някоя хубавица. В такива дни всички се криеха. Носеха се само крясъците на кокошки и жалният вой на кучета. Но ето че един ден той съзря в двора на беден българин млада, хубава и стройна девойка, която щом почувствува нечистия му поглед, се втурна в къщи и занемя от уплаха. Трепна злото сърце на Хасан бей Оглу. Пожела я. Поиска хубавата българка да бъде в харема му. Не помогнаха молби, ридания, протести и сълзи. Със силата на властта си той я изтръгна от ръцете на близките й, потопи ги в мъка и скръб. Въведе я в харема си. Но и там девойката не прекланяше глава. Продължаваше да се съпротивлява. Не даваше на бея нито сърцето, нито любовта си. Хасан бей Оглу изреди всички средства, за да я укроти. Обещаваше й нови конаци, градини, прислуга, коприна и накити от злато и сребро. Но нищо не помагаше, нищо не сломяваше упоритостта й. Чиста все още беше любовта й към нейния избраник. За него тя копнееше през цялото време. Тогава Хасан бей Оглу закипя от ярост. Реши жестоко да я накаже. Беше хубав майски ден. Тих ветрец галеше младите зелени листа на дърветата, разнасяше аромата на пролетните цветя. Лееха се гласовете на пойните птички. Хасан бей Оглу разпореди да приготвят най-хубавите ястия и напитки. Покани скъпи и влиятелни гости. Когато шумният и пищен обяд завършваше и вече всички бяха с повишено настроение, Хасан бей Оглу нареди на две ханъмки да съблекат непокорната българка, да намажат тялото й с гюлово масло, да й дадат тепсия с баклава и да я въведат при гостите, за да ги почерпи. Затрепера от срам и обида девойката, но с решителен план в главата си тя пое тепсията с баклавата. Приведе леко глава и влезе при гостите. Всички ахнаха пред прекрасното й тяло. На всекиго тя поднасяше баклава с поклон, но колкото наближаваше бея, толкова повече бушуваше нещо в душата й. Когато стигна до него, решителност изпълни цялото й същество и без много да мисли вдигна тепсията и с всичка сила я стовари върху главата на бея. От силния удар Хасан бей Оглу падна мъртъв на земята. Настана суматоха. Хванаха българката и още същия ден, заради тази й дързост, я осъдиха на смърт чрез изгаряне. Късно след обед, когато слънцето бе вече залязло, хиляден народ се тълпеше с шум и врява точно там, където днес e изворът «Момина сълза». Наближаваше необикновеното зрелище. Пъргави турци бяха натрупали голям куп сухи дърва и напалили буен огън. Пламъците му озаряваха цялата околност. После побиха стълб сред кладата. Скоро доведоха непокорната девойка. Зашумя тълпата, забуйствува, нададоха се викове и ридания. С мъка няколко турски заптии провряха през тълпата ведро със затоплен катран. Съблякоха девойката и намазаха голото й тяло с гъстата черна течност, качиха I на кладата, завързаха я здраво за стълба и я запалиха. Дигна се дим, а после буйни пламъци обгърнаха гордата българка. Но тя не издаде ни стон, ни вик. Видяха само как от двете й прекрасни очи се стекоха две бисерни сълзи. Тозчас тълпата онемя. Точно там, гдето паднаха сълзите на девойката, бликна буен топъл извор. Този нов извор хората нарекоха «Момина сълза». Той и досега се нарича «Момина сълза» и облекчава болките на страдащите. Сутрин, на обед и привечер, през всичките дни на годината хиляди посетители на Хисар, дошли от различни кътове на страната, се тълпят пред малката чешмичка на топлия минерален извор «Момина сълза». Чува се тихо ромолене, глъч на хора, пълнят се чаши., стъкла, «хисарчета», стомнички. После всички се оттеглят на страна, под сянката на грамадните брестови дървета, и пият глътка по глътка бистрата като момини сълзи живителна вода с дълбока вяра в нейното целебно действие. Много гости на Хисаря четат надписа над чешмата: «Момина сълза», но малцина знаят кога и по какъв случай изворът е получил това име.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на История, Митология и Фолклор и тагнато, , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s