Oт Авитохол до Караджата

В миналото това, в миналото онова. Казват… омръзвало било да се говори само за туй колко сме били велики, и че щом сега сме каквито сме, значи нямаме общо с онези преди нас. Ама той май така излизало – предците ни били храбри, не се боели от нищо, нямало кой да ги спре, а думи като Свобода, Справедливост и Чест били святи. Тъй де – на пръв поглед ще кажете – са сме народ от пълни мърши, който само пречат един на друг и гледат как да прекарват околните. Хубаво, ама нещо май не излиза сметката. Та нали расата на древните българи и на съвременните е една. Къде тогава е проблема?
Манипулация, приятели! Няма никакво съмнение – народът на аспаруха се е запазил дотолкова чист, щото от него са излезли и хора като Хаджи Димитър. „Кръвта вода не става“, ама ей на, днес се намираме на прага на едно неосъзнато от самите нас изтребление на народа ни. Лъжат ни от всякъде, ама и ние… и ние им вярваме. Не на всички. То достатъчно… един да вярва на Бойко, друг на Волен, трети на някой друг щурак поставен от вие знаете кого. И ако кажат че народа ни е бил смел „някога“, то това във пълна сила важи и за всеки друг ден без днес! Защо? Та нима нямахме антикомунистическа съпротива и горяни, или пък нямахме герой лежали по Белене и Персин? Имахме! Или пък нямахме титани като Христо Луков които да настъвляват сътрудничеството на България с Райха? Имахме! Еми?
Точно тука е проблема. Не в народа! За да схванем как ни докараха до тук да погледнем малко настрани. Народа е същия, туй е ясно, ами нека погледнеме във сборника от умотворения на Кавказките БатБаянови българи. Че некога те са казали: „Народното дело го защитава героя, честта на героя я защитава народа.“ Сега обаче да помислиме – какво стана с нашите герой? Не беше ли скоро като намериха портрет на Ботев до кофа за боклук? Или пък да споменеме откраднатите и оскрвернени и поругани бюстове на нашите най-велики и достоини българи. Тези бюстове и до днес си седят унижени и носят само едно послание към всеки които мине там: „Ако станеш герой ще тънеш в забрава“.
Така де! Я вижте къде са сега Владимир Расате и 52-мата боили – на бунището на историята. Къде е сега България? Пак там! И защо е така и как стана така, кой ли ще ни каже. Ето нашите герой тънат в забрава или са обект на подигравка. Онези които паднаха за свободата на България от няколко робства днес ги няма, и сякаш никога не ги е имало. Най-много да получат някоя просълзителна реч от турското мекере турено ни за президент. И то само онези, които макар да се опитваха, враговете ни не успяха да изтрият от нашето съзнание и памет. Кои са те – еми…. Левски, Ботев и хората спират до тука и цъкат с език. Некой по-стар дедка може да добави и Георги Димитров, и резила става пълен.
Тъй е братя, и вероятно така ще бъде. Ако питате защо сме зле – ето защо! Някой сили външни на народа, успяха да го накарат да забрави геройте си, и да смята че да се бориш за общото благо е безумие. И така който тръгне да се бори става „безумец“, и предварително е обречен на неуспех. Това е цялата работа, а не общи приказки, каквито ги има много. Туй това, онуй онова, и накрая пак – нищо! От Авитохол до Караджата те УМИРАХА за да живеем ние! А кой от нас ще умре днес за да живеят след нас? Или май да се гърчиме като червей и роби е по-добре? Сигурно! Авитохоле, Караджа, и всички между тях – прощавайте! И знайте – има и хора след вас, и ще се борят за България, тъй както вие сте го правили! Казах!