Липсата на свобода в индивидуалистичното мислене – др. Ото Дитрих


Който иска да говори върху свободата, трябва да знае що е тя и какво тя означава в съвместния живот на народите. Демократичните оратори отвъд Канала твърдят, че имат свободата като наследствена пенсия и обясняват, че у нас няма никаква свобода. За доказателство на противното бих искал да си позволя свободата да освободя тяхната свобода от господството на фразите. При все че проблема за свободата е стълбът на индивидуалистичното мислене, философите на либерализма не можаха никога да ни дадат задоволителен отговор на този най­значителен въпрос, който познава историята на човешкото мислене. Англосаксонските демократи ни дължат една логическа дефиниция. Те обясняват свободата чрез правото на човека, а правата на човека чрез свободата. Цялата тази работа е един затворен кръг от нищо неказващи начини на изразяване.

Имаше един английски философ, който бе казал, че най­трудно се побеждава заблудата, която се корени в езика. „Неподходящи думи образуват веригата, която свързва хората с неразумните действия. Всеки неподходящ израз съдържа зародиша на лъжливи твърдения. Той образува мъглата, която закрива истинската природа на нещата и често представлява непреодолима пречка за откриване на истината”.

Такова едно объркване на понятията е създала думата свобода в главите на толкова много хора.

„Свобода” е една възвишена, въодушевляваща, но също така често неразбирана и погрешно тълкувана дума. Както през всички времена най­добрите умове са я употребявали, но също и най­лошите умове, през всички времена, са злоупотребявали с нея за свои цели. Тя е общото място на чувства и мисли, върху което индивидуализмът празнува истински оргии.

Свободата на индивида, казва индивидуализмът, е първоизворът на човешките права, но вече тази изходна точка на неговото мислене е фалшива. Аристотел учеше: „народът е по­близо до природата, отколкото до индивида”. Произходът на нашите понятия не е в единичното, но както вече изложих това, в общността. Следователно, всяко понятие за свободата, което не се основава на общността, не е обосновано върху действителността на нещата. Понятие за свободата, което не се извежда от общността е a priori фалшиво и неупотребимо за което и да е познание в областта на човешкия съвместен живот. То не действува утвърждаващо, а разрушаващо живота. Поради това, така наречената „индивидуалистична свобода”, както нейните апостоли твърдят така леко и като разбираща се от само себе си, не е нещо, което е било дадено в природата на човека. В природата му е дадено съзнанието за общността, съзнанието за дълг към общността, в която е роден.

Но индивидуалистичното понятие за свободата иска освобождаване на индивида от този дълг към общността. Затова чувствителността на езика определя един такъв човек, освобождаващ се от задълженията си към обществото, като индивид или субект.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Философия и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s