Сол


За българина солта е от най-важните и най-скъпите неща, подправката, без която няма основно ястие.

Къща без сол не бива. Където свърши солта, там влизат болестите и раздорите. Затова и всяка стопанка гледа никога да не остане без сол и ако трябва, от съседите ще вземе назаем, а мъжът й като тръгне на пазар, първо за сол ще пита – има ли или да купи. Когато се реди масата, солницата най-напред ще се сложи, ако това не се направи, нищо няма да спори в къщата и берекет през годината няма да има. Ако са сложени другите гозби, а сол няма, лошо е и за дома, и за челядта.
Солта, хляба и виното народът ни е облякъл в святост. Затова, когато донесат детето в къщи след кръщене, на прага на вратата го посрещат с пита хляб, сол и вино и очакват, че здраве а имот ще го чакат оттук нататък. Когато се посреща най-скъп гост, пак с хляб, сол и вино българинът моли за радост и плодородие, за лек живот и здраве в къщата.
Солта пази от лоша среща и от лоши очи, от магии и всякакви лоши дихания. Затова момите и булките носят в пазвата си или на друго място малко сол от Бъдни вечер. Без сол не могат и баянията, тя пъди болестите и помага за оздравяване. След залез слънце е добре сол да не се дава, за да не отиде берекетът в друга къща. Но ако все пак това се налага, от тази сол трябва да се спусне и малко в оцетника, защото вярвали, че като станат двама (тоест като се съберат на едно място солта и оцетът), никой нищо не може да им направи.
Сол не се хвърля в огъня, защото тогава тя проклина и става лошо и г. къщата, и за този, който е хвърлил солта.
Народът ни знае, че да се кълне със сол или в името на сол е много тежко. Ако някой го направи пред съда, вярвали му или пък са били сигурни, че ако е излъгал, сам Господ ще го накаже или езикът му ще се завърже така, че да не може да говори, или с очите си ще ослепее, или с краката у ръцете си ще осакатее, или ще се побърка с ума си.
Вярвало се също, че ще бъде наказан и всеки, който краде или подарява сол. И при двата случая ще го болят очите.
Солта може да предскаже дори времето. Ако стане влажна, ще вали дъжд
Заради тази истинност и всевластност солта присъства и в сватбения ритуал. Когато се връща невестата от венчило, посрещат я на прага с хляб и сол. Като клетва и пожелание – да не остава трапезата празна, да не сполетяват беди къщата, да остане късметът в дома, да не се появят в него лъжи и недоразумения.
Когато младите хапват ритуално преди тръгване от невестата, на коленете им се сипва сол и те си солят всеки от коляното на другия. Това е магията за тяхното обвързване, оставане заедно за цял живот.
Младите опитват по хапка, натопена в солта, и сръбват от виното, за ж има помежду им сговор и обич, за да им спори във всичко, да са плодни н добри годините, които ще прекарат заедно, за да се развалят всички лоши срещи, защото солта разваля направените магии и предпазва от тях.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

*Български магии и гадания, автор – Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Митология и Фолклор и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s