Из „само за мъже“ на Богомил Райнов


52886212Разговорът бе стигнал до оптимизма тъкмо когато обедът бе стигнал до десерта, с други думи, наслаждавах се на два десерта — интелектуален и готварски. Надявах се все пак, че първият ще се окаже по-вкусен от втория, защото майка ми и тоя път бе изсипала в крема толкова ванилия, та човек трудно можеше да си даде сметка дали консумира десерт, или поглъща аптечен препарат.

— На тебе какви мотиви са ти нужни? — запита добродушно баща ми с онова хищно добродушие, с което котката разиграва мишката.

— Всякакви. Нашият светоглед в последна сметка не е оптимистичен, а песимистичен.

— Така ли? — запита все тъй добродушно баща ми. — И как откри това?

— Защо трябва да го откривам! То си е налице: всичко, което има начало, си има и край. Хората, Земята, Слънчевата система — всичко е обречено на гибел…

— В разстояние на милиони години…

— Сроковете са въпрос на подробности.

— Милиони и милиарди… Ама че подробности!…

— Философски погледнато, са подробности — настоях аз. — Нали говориш за еволюцията на Космоса, а не за годишните си планове.

Той ме погледна малко учудено, също както и две години по-рано, удивен от остървението, с което се хвърлях в двубоя. После рече невъзмутимо:

— Представи си, че влизаш в неудобна, мръсна, запусната квартира и си казваш: „Взел съм я под наем. Какъв смисъл да чистя, да боядисвам, да създавам уют, когато след десет-двайсет години ще трябва да си вървя. Ще си живея така в тоя свинарник, и толкова!“ Нашият оптимизъм е в убеждението, че човек може да живее по-добре на тая планета, която е неговата квартира в Космоса. Какво несъстоятелно има тук?

— Пак се разминахме — рекох с едва сподавено раздразнение. — Ти разсъждаваш от практична гледна точка, а аз имам предвид философията. Материализмът като философия звучи песимистично.

— Тогава защо си го приел? — запита баща ми.

— Де да знам защо… Може би именно защото е песимистичен. Когато ти казват нещо песимистично, по-малко си склонен да мислиш, че те лъжат.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Публицистика и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s