Логически заблуди


web-of-deceit-500x500I. Заблуди чрез разсейване (отклонение на вниманието)

1.Фалшива дилема.
Деф. Дава се ограничен набор от опции (обикновено две), докато в действителност те са много повече. Фалшивата дилема се състои в нелегитимното използване на оператора „ИЛИ”.
Ограничаването на проблеми в рамките на „черно или бяло” е често срещан пример за тази заблуда.

Примери:
а) Или си с мен, или срещу мен.
Заб. В действителност можеш да си неутрален.

б) Америка – обичай я или я напусни.
Заб. А може и да не си там – как да я напуснеш тогава?
в) Всяка личност е или изцяло добра или лоша.

2. Заблуда от игнориране на факти (argumentum ad ignorantiam).
Деф. Аргументите от този вид приемат, че ако нещо не е било доказано грешно, то задължително е вярно. Контравариантът е, че ако нещо не е доказано вярно, задължително трябва да е грешно. Това е частен случай на фалшивата дилема, тъй като се приема, че всички предположения или трябва да е известно, че са верни, или да е известно, че са грешни. Липсата на доказателство не е доказателство!

Примери:
а) Тъй като не можеш да докажеш, че духовете не съществуват, те трябва да съществуват.
Заб. Не може да се докаже, че не съществуват, но и че съществуват, ерго твърдението е невярно.

б) Тъй като учените не могат да докажат, че глобалното затопляне ще се случи, то най – вероятно няма да се случи.
Заб. По същата логика – липсата на доказателство за случване не оправдава липсата на доказателство за неслучването.

в) Иван каза, че е по – умен от Ана, но не го доказа, следователно не е така.
Заб. По същата логика – не е доказал, че е по – умен, но и тя не е доказала, че той не е по – умен.

3. Наклонената плоскост
Деф. За да се покаже, че дадено предположение е неприемливо се изгражда поредица от все по – неприемливи предположения (неприемливостта на всяко води като следствие още по – неприемливо твърдение). Наклонената плоскост е неправилната употреба на операторите „ако-тогава” (if – then).

Примери:
а) Ако прокараме закони срещу автоматичните оръжия, няма да мине дълго време и ще забраним всички оръжия и след това ще ограничим и другите права и накрая ще имаме комунизъм. Ето защо не бива да забраняваме автоматичните оръжия.
Заб. В действителност никое твърдение не води автоматично до следващото – нищо не пречи да се забранят само автоматичните оръжия, без това да повлияе на другите елементи по веригата. Това важи и за всеки елемент и неговия следващ (забраната на оръжия не гарантира автоматично нарушаване на другите права, тъй като трябват и други условия, за да се случи това нарушение).

б) Никога не трябва да залагаш. Веднъж започнеш ли да залагаш ти е трудно да спреш. Скоро ще започнеш да харчиш всичките си пари по хазарт и ще се принудиш да извършиш пресъпления, за да върнеш дълговете си.
Заб. Играенето на хазарт не гарантира автоматично харчене на всичките пари, нито тяхното харчене гарантира, че ще се извършват престъпления, за да се върнат – иначе половината мъже по света щяха да са престъпници.

в) Ако направя изключение за теб, ще трябва да направя изключение за всички останали.
Заб. Всяко изключение е независимо от другите и се определя единствено от избора на човека, правещ изключението.

4. Сложен въпрос
Деф. Две иначе несвързани твърдения се обединяват и третират като едно. Очаква се от читателя да ги приеме или отхвърли ан-блок, докато в действителност едното е приемливо, а другото – не. Сложният въпрос е нелегитимна употреба на оператора „и”.

Примери:
а) Трябва да подкрепим домашното обучение и даденото от Бога право на родителите да възпитават децата си както поискат.
Заб. Домашното обучение е приемливо за децата, но то не е свързано с материала, който те трябва да минат (всички деца трябва да усвоят определени базови ценности, независимо от желанията на родителите си), а с мястото, където учат.

б) Подкрепяте ли свободата и правото да се носи оръжие?
Заб. Свободата включва много елементи и правото да се носи оръжие е един от тях, който може и да не подкрепим – не е задължително да подкрепяме правото да се носи оръжие, за да подкрепим свободата.

в) Спряхте ли да използвате наркотици?
Заб. Тук има два въпроса – ползвате ли наркотици и спряхте ли ги ? Очевидно ако никога не сме ги ползвали, няма как да ги спрем, т.е. – некоректно зададен въпрос.

Логически заблуди II. Обръщение към мотивите за подкрепа (вместо аргументи)

1. Обръщение към силата (argumentum ad baculum).
Деф. Читателят е принуден да се съгласи с твърденията на автора или ще последват неприятни събития за него.

Примери:
а) По – добре да се съгласиш, че новата политика на компанията е най – добрият залог (за успех) ако очакваш да си запазиш работата.

б) NAFTA грешат и ако не гласуваш против тях, ние ще гласуваме да те изгонят от офиса.

2. Обръщение към съжалението (argumentum ad misercordiam).
Деф. На читателя се казва да се съгласи с твърдението поради достойното за съжаление положение на автора.

Примери:
а) Как можа да кажеш, че това е гол? Беше близко до гредата, освен това ни водите с 5:0.
Заб. Това, че единият отбор води на другия с голям резултат по никакъв начин не променя правилника, който определя кога има гол.

б) Надяваме, че ще приемете нашите препоръки. Ние прекарахме последните три месеца в тяхното писане.
Заб. Дългото време на писане е достойно за уважение, но по никакъв начин не е свързано с с верността на препоръките.

3. Обръщение към последствията.
Деф. Авторът посочва неприятните последици на верността на дадено твърдение, с цел да накара читателя да се откаже да твърди, че е вярно.

Примери:
а) Не можем да приемем, че еволюцията е вярна, защото тогава няма да сме по – добри от маймуните и приматите.
Заб. Това, че няма да сме по – добри от маймуните с нищо не променя фактите за и против еволюцията.

б) Трябва да е вярно, че българите са от трако-лемурииски произход, защото иначе ще сме произлезли от нискокултурни диваци.
Заб. Дали нашите предци са били нискокултурни диваци или не, не е аргумент, нито доказателство по същество в полза на техния „трако-лемурииски” произход.

4. Съдене на читателя.
Деф. Авторът използва емоционално заредени епитети, за да даде оценка (да съди, да квалифицира обидно) всеки, който не е съгласен с неговото мнение.

Примери:
а) Разумният човек ще се съгласи, че нашият държавен бюджет е твърде нисък.
Заб. Можеш да си разумен и да не се съгласиш поради набор от аргументи. Съществува въъзможността и за най – очевидното твърдение да се намерят контрааргументи и разумни хора да се съгласят с тях.

б) Правилно мислещите хора ще се съгласят, че това правителство трябва да незабавно да бъде свалено, заради собствения им интерес.
Заб. В действителност може да има правилно мислещи хора, които да подкрепят даденото правителство ( подобрили положението си при него), дори да са 1 %.

5. Обръщение към популярността на твърдението (argumentum ad populum).
Деф. Твърдението се смята за вярно, защото се подържа от много хора или от високовалифицирания елит на обществото. Нарича се още и „обръщение към емоциите”, защото емоционалните твърдения често печелят голяма популярност.

Примери:
а) Ако беше красива, щеше да можеш да живееш щастливо, затова купи Beauty – Z и бъди щастлива (обръщение към хубавите хора).
Заб. Хубавите хора са щастливи, затова бъди и ти от тях, за да си щастлива (това не е необходимо условие, може да е щастлива и без да е от тях).

б) Проучванията сочат, че ББ ще спечели следващите избори, затова нека гласуваме за него.
Заб. Гласуваме за него не защото ни предлага нещо или е доказал, че може, а защото много хора искат да гласуват за него , което не е аргумент по същество, не доказва, че ще се справи.

в) Всеки знае, че Земята е плоска, защо тогава настояваш да твърдиш, че е кръгла?
Заб. Ако един милион хора започнат да твърдят абсурдни неща, това не ги прави верни – остават си абсурдни, тъй като не е аргумент по същество.

III. Смяна на темата.

1. Атакуване на личността (argumentum ad hominem).
Деф. Атакува се не твърдението, а личността, която го изказва. Атакуват се характера, националността, възрастта, опита или религията на изказващия твърдението. Атакува се по линията, че верността на твърдението е от полза за изказващия го или за компанията, за която работи.

Съществуват три главни форми на атака на личността:

а) Ad hominem (обидна) – атакуват се качествата на личността вместо качествата на твърдението, изказано от нея.

б) Ad hominem (обстоятелствена) – атакуват се обстоятелствата, свързани с личността, като се прави връзка между тях и изказването на твърдението.

в) Ad hominem (tu quoque) – атакува се фактът (или предполагаемия факт), че изказалият твърдението не практикува това, което говори.

Примери:
а) Можеш да твърдиш, че Бог съществува/не съществува, но това е просто следване на модата от твоя страна (обидна).
Заб. Тук се прави обидна квалификация на убежденията на изказващия ги, т.е. самият факт на изказването им го прави по – лош в някакъв смисъл.

б) Няма смисъл да слушаме какво казва опозицията за кризата, защото ще се възползват от намалението на данъците.
Заб.Тук се прави намек, че опозицията прави предложенията за намаление на данъците за лична изгода, без да се отчита, че от тези предложения ще имат изгода почти всички граждани.

в) Казваш ми, че е вредно да се пуши, но ти пушиш по две кутии на ден (ad hominem tu quoque).
Заб. Тук се атакува непоследователността на даващия съвет, без да се дава сметка, че той може да пуши, защото не е способен да ги откаже, отделно вредата на цигарите не зависи от това дали конкретна група от хора ги пуши (защото те ги пушат въпреки това).

2. Обръщение към авторитета (argumentum ad verecundiam).
Деф. Обръщението към авторитет принципно не е аргумент по същество. Авторитетът може да служи като вероятностен критерий (увеличава се шансът твърдението да е вярно, ако е подкрепяно от повече и по – авторитетни хора), но в частност това е по – мек вариант на „обръщение към популярността”. Все пак, тъй като авторитетът е широко използван аргумент вкл и в науката, тук ще дадем няколко форми на „неправилна” негова употреба (не съществува правилна употреба от детерминистична гледна точка).

а) Личността, изказваща твърдението не е експерт по въпроса (не е авторитет).

б) Експертите/другите експерти (авторитети) не са съгласни с твърдението.

в) Експертите (авторитетите), подкрепящи твърдението не са го направили насериозно.

г) Експертите, съгласни с мнението са неназовани – позоваване на анонимен авторитет или позоваване на слухове.

Примери:
а) Известният психиатър д-р Николай Михайлов критикува политическите позиции на десните партии
Заб. Психиатър критикува политически позиции – не е експерт по въпроса.

б) Финансовият министър Пламен Орешарски твърди, че бюджетният излишък е най – добрият начин държавата да се бори с кризата.
Заб. България ще е единствената държава с излишък на края на годината (2008) в ЕС, всички други се борят с кризата чрез прехвърляне на задължения от хората към държавата, т.е. с бюджетен дефицит. Повечето финансови министри не постъпват като Орешарски.

в) Мълвата гласи, че небето ще падне отгоре ни утре сутрин (слух).
Заб. Мълвата може да гласи и че самоубийството гарантира дълъг живот.

3. Стилът преди смисъла.
Деф. Начинът, по който се излага дадена теза се взема предвид при нейното оценяване (дали говорещият е добре сресан и чист, дали говори уверено и т.н.).

Примери:

а) Кандидатът на опозицията не струва, защото е нисичък и невзрачен.
Заб. Външният вид не е автоматично свързан с качествата, необходими за ръководене на институция.

б) Волен умее да владее тълпите, трябва да е прав за всичко
Заб. Умението за водене на речи не е задължително свързано с верността на твърденията, тълпите се водят и емоционално.

в) Бойко Борисов трябва да е много кадърен кмет, щом е толкова секси.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Публицистика и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към Логически заблуди

  1. Pingback: Уловки в спора: Argumentum ad hominem (Аргумент към човека) | Речник на медийните термини

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s