Сълзливата история на циганина поп


ciganjorОставяме пропагандната история без коментар. Читателите ни знаят как да отсеят зърното от плявата.

Димитър Бонев потапя миряните в реката като Йоан Предтеча –
На младини пастор Димитър Бонев от църквата „Ела при Христа“ бил скептично настроен към християнството и религиозните разбирания. „Животът ми беше пълен хаос – бях крадец, прелюбодеец, побойник и пияница. Бандит в пълния смисъл на думата. Освен това у мен живееше нечистата сила, наречена хазарт“, спомня си божият човек от циганската махала в „Христо Ботев“.
Димитър проигравал и последната си стотинка, често оставял жена си Ценка и двете си деца без препитание. Понякога вечер чакал да си легне съпругата му, промъквал се на пръсти на двора, бутал колата до улицата и там я запалвал. „Крадях собствения си автомобил и отивах да играя комар. Жена ми ме виждаше чак след седмица – прибирах се, след като съм загубил всичките си пари.“ Тогава се мислел за готин пич и голям тарикат, но сега оценява предишното си битие като безумие. Хомотът на разпътния живот обаче почнал да му тежи непоносимо. „Омръзна ми да не виждам светлина. Търсех решение на проблемите си, като открадна или набия някого. Като покажа своята идентичност, която е силна и горда“, допълва той. Дотам му омръзнало, че преди десет години в изблик на отчаяние решил да се обеси. „Една вечер вързах въжето, но човешкият живот не е нещо, което просто ей така да вземеш и да го хвърлиш на бунището. Трябваше да имам стимул и това беше алкохолът. Доста добре се почерпих и опиянен заспах“, разказва пасторът. В съня му Господ по чудодеен начин го преобразил и на сутринта Димитър се събудил с мисълта, че трябва да търси Бога. Отишъл при вярващите и още с постъпването му в евангелската общност промяната към добро започнала – тутакси
се изпарил нечистият
дух на хазарта
„Станах по-толерантен и по-отговорен. Започнах да обръщам внимание на децата, които вече бяха израснали без баща. Прегръщах ги и ги целувах всеки ден, тъй като бях пропуснал детството им. Благодаря на Господа, че днес съм друг човек“, отбелязва духовникът от една от трите евангелистки църкви в квартала.
Оттогава Димитър проповядва Божието слово в махалата, чието население в голямата си част не върви по праведните пътища. В гетото, което софиянци наричат Абисиния, наркотиците продължават да влизат с голяма сила, кражбите също са зачестили, липсва съзнание за отговорност сред ромите, а ранните бракове водят до семейства от незрели хора. Пастор Бонев споделя мнението, че най-трудно се работи с хора. „Наистина е трудно – но това, което е невъзможно за човека, е по силите на Господа. Той може да промени много неща и го прави.
Ние сме просто
Негови инструменти
цялата заслуга и слава е за него. Аз не мога да се похваля с нищо, което съм направил“, казва той. В трите църкви на проповеди, служби и молитви се стичат около хиляда миряни. Според Димитър не са никак малко за епохата на греха и беззаконието, в която живеем. Покръстените християни коренно се преобразявали – оставяли алкохола, спирали да крадат, грижели се за семействата си – с помощта на вярата се превръщали в достойни и отговорни граждани.
Тук е трудната мисия на пастора – да стига до сърцата на хората и до най-съкровените им мисли. Важно е човек да се изповяда, да изкаже чувствата си и желанията си пред някого. „Трябва да стигнеш до мотивите – каква е причината един човек да върши злини, да краде или да се дрогира. Постепенно Бог изгражда у него вярата, която превъзмогва и надделява над страховете на човека. От църквата те си тръгват с нова надежда и сила“, смята евангелистът. Най-трудното е да дадеш на отчаяния и съкрушен човек прицелна точка към Всевишния, който може да задоволи всяка наша нужда.
Когато вярата се укрепи, се случват чудесата
– убеден е Димитър. В „Ела при Христа“ вярващите си помагат взаимно, непрекъснато подкрепят братята и сестрите, които се нуждаят от храна или подслон. В момента в храма живее момче, което няма покрив над главата си и пари, за да продължи следването си в университета.
„Учим хората, колкото и да ти е трудно, да не престъпваш закона. Защото Божият закон
съдържа неминуемо в себе
си и своето наказание
Ако го нарушиш, ще бъдеш наказан, затова не го прави“, извисява глас пасторът.
Димитър кръщава паството си направо в реката, облечен в бяла роба – точно по описанието в Библията на кръщението, извършено от Йоан Предтеча в река Йордан. По думите му водата запечатва духовната промяна на човека. През август Димитър Бонев е направил и първата голяма евангелизация на площада в „Христо Ботев“. Пред неколкостотин души пасторът е отправил призив към вярата. После множеството започнало да се моли, да хвали Господа с музика и църковни песнопения. Хора разказвали как са приели благодатта на вярата и как се е променило битието им. „Тогава 40 човека се покаяха и приеха Христа за свой личен спасител и наставник на живота си“, отбелязва Божият човек.
Дните след трагедията в Катуница бяха едни от най-кошмарните за ромската махала. Няколко нощи поред гневни мотоциклетисти и скинари се опитваха да влязат в гетото, но бяха спрени от плътен кордон от жандармеристи. Няколко души бяха пребити извън квартала – в това число чистачки и таксиметров шофьор, а част от родителите не пускаха децата си на училище от страх. Цяла седмица мъжете в махалата се събираха нощем на големи групи да пазят домовете си. „Това е нормална човешка реакция на самозащита. Ако застрашиш живота на едно миролюбиво живота, то ще промени нрава си и ще стане агресивно.
Но Господ няма да допусне да се случи по-голямо насилие и кръвопролитие. Бог е любов и разбирателство“, отсича Димитър Бонев. В последните си проповеди той се опитва да успокои разбунените духове в квартала. Казва, че у националистите без следа ще изчезне омразата към ромите, когато разберат, че всички са Божии чада и Господ не ги дели по цвят на кожата или език.
Пасторът подчертава, че циганите са готови да изтърпят хулите, обидите и ударите в името на настъпването на нещо по-добро – да се възцарят мир и спокойствие сред хората. „Ние не се надяваме, ние вярваме, че доброто ще възтържествува“, заключава божият човек.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Християнство и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s