Упадъчният континент – Шандьор Петьофи


„Европа пак е страшно тиха.
Угасна краткият й плам.
Народите й врат превиха
за свой позор и неин срам.”
Шандор Петьофи, 1849 година

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Поезия и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към Упадъчният континент – Шандьор Петьофи

  1. tangrabg каза:

    Европа пак е страшно тиха.
    Угасна краткият й плам.
    Народите й врат превиха
    за свой позор и неин срам.

    Самин унгарецът остана
    във този малодушен век,
    отвред на нашата стомана
    отвръща глух оковен звек.

    Но трябва ли да ни отчае
    това, че в боя сме сами,
    че нашата борба лъча е
    едничка в нощните тъми?

    Напротив, нека с нова сила
    разпали се във нас духът
    от туй, че ти, Родино мила,
    не спиш, когато други спят;

    защото ако не блещука
    прозорче в този мрак унил,
    Небето ще реши, че тука
    животът се е прекратил!

    О, Свобода, със жарки устни
    благослови народа Свой:
    бои се друг сълза да пусне,
    а свойта кръв ти жертва той!

    Или от нея по-богато
    свидетелство желаеш Ти? –
    Виж, верни сме ти ний, когато
    навред предателство цъфти!
    Дебрецен, януари 1849 година

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s