Българската Сватба


svatbaНеосъществената мечта на слънцето да се ожени създава нощта, мрака, смъртта, тъмната и страшна половина на живота. Тази възможност имат хората. За да реализират целта си те трябва да преминат през праг, път, който да извървят. Необходимо е да преодолеят редица трудности. Сватбеният ритуал пресъздава цялото това дълго пътуване,изпълва го с драматизъм, магия и благослов.
Традиционната българска сватба е сложен празничен комплекс от ритуали и действия. Те имат за цел да осъществят тази важна промяна не само в живота на младите, но и в живота на техните семейства. Това е обред на промяна на личностния и социалния статус, на преход, отделяне от едно семейство и начин на живот и приобщаване към друг. Описаното дотук е всъщност един дълъг път, който трябва да се премине, за да се достигне по-висок ниво на зрелост. Целта е намиране на ново, „свое“ място сред чуждото, създаване на нов ред, нова връзка, създаване на едно цяло от два различни досега свята.
Приобщаването на двамата млади един към друг и на невестата към рода на младоженеца започва още с уговарянето на годежа. Споменава се в търсенето на момковия пръстен в брашното за засевки у момини и обратно. Символично се съединяват моминото и момковото знаме. Двамата се завързват на с пояс, взаимно се захранват с хляб, каша, вино. Тези ритуали се разиграват до първата брачна нощ и последствията от нея.
Сватбата е истинска народна драма. В нея има действие, завръзка, кулминация, развръзка. Има главни и второстепенни роли. Ритуални, символични и многозначни са и героите, и думите, и действията им.
В повечето случаи народът ни изпълнява напълно ритуала. У хората се поражда чувство за нъпълноценност, ако определен детайл от сватбата не е реализиран. Това е така и поради особеното място на ритуала за извеждане на участниците в празника от света на обикновеното и пристъпването им в света на святото, сакралното. Преподреждат се ролите и отношенията между човека, семейството, рода, общността. Новата брачна двойка променя сериозно установения порядък в личен, семеен и социален план. Сватбата и нейната празничност и сакралност е част от установяването на новия ред, от постигането на нова хармония.
Невестата и младоженеца са главните действащи лица в ритуала. Тя е символ на плодородие. Същата символика имат и ритуали, като ръсене на просо и пшеница, държане на малко дете в ръце, внасянето на хляб и вино в дома.
Булката се приема и като материална ценност, защото я откупуват нееднократно. Това става директно или чрез откупуване на различни сватбени вещи като кумово дръвце, невестино знаме, петел и др. При младото момиче най-важно е отделянето от своето място, от своето семейство. След напускането на родния дом, девойката се превръща в жена на своя съпруг. От нея се очаква да роди деца и да създаде голямо семейство.
Младоженецът е юнак, войн, завоевател на нейното женско царство. В митологията негови аналози са слънцето, светлината, денят, силата, която опложда и дава живот. Момъкът също има да извърви дълъг път – пътят на промяната. Той не напуска дома си, но става мъж, съпруг на жена си, както и бъдещ баща. И за двамата най- важното е да създадат новото цяло.
Следващият по важност човек в сватбата е кумът. Кумството е цяла институция. За кум се кани този, който е кръстил младоженеца, или приемник, който той сам определи – някое от децата си – син, зет и дp. Затова и на много места не се прави разлика между кръстник – участвал в кръщението, и кум – кумувал на сватба.
В различнитечасти на страната кумът се нарича още „калтата“, „кал-мана“, „калимана“, „нунка“, „батиная“, „кръстница“.
Кумството се предава по наследство. Още като момче детето наследява кумовата група на баща си. Бащата се нарича „стар кум“, „стар кръстник“. Той има право и сам да го кръсти или да определи кой друг да го направи. Наследяването на кумството става само по мъжка линия. Старият кум може да преотстъпва правото си и на сина, и на зетя си. Новият кум започва кумството си от определен момент, най-често от сватбата. Правото на кумуване не се губи дори когато е определен друг да кумува на сватбата. Правата на стария кум приемникът получава едва след смъртта му.
Смяната на кума може да стане, когато някаква беда тегне над кумеца му. Така може да се прекъсне бедата. Поканата за кумство се отправя от родителите на младоженеца. Те са съгласни с всичко – да отложат сватбата, да направят големи разноски, но да поканят своя кум. От него се очаква същото. Участието на кума в сватбата започва от годежа. Той трябва да приготви в опре деленото време всичко за булката – прикриване и пребулване. Без значение е дали ще ги купи, или ще ги вземе назаем. Кумецът е длъжен да покани кума си на “кумова вечеря“ (среща се и като „хранене на кръстник“, „закумване на кум“) непосредствено преди сватбата.
На трапезата сядат кумът и групата му – „подкумници“. Те имат много по – голяма тежест от роднините на момчето. На някои места след кумовата вечеря кумът си прави свое знаме, еднакво с това на младоженеца. Ако идва от друго населено място, не отсяда у кумците си, а другаде и там прави знамето. По време на сватбата се изпълняват всичките му желания и се обгражда с много внимание. Народът е казал: „Пред кум се вода не гази“, „На кумово куче пътят не се пресича“.
Понякога кумът лично бръсне младоженеца или присъства на ритуала. Кумата пък присъства на обредното плетене на невестата. На сватбата кумът е поставен на най- лично място. При влизането в дома на невестата кумът плаща, сваля (или нарежда да свалят) кърпата на моминото знаме, преодолява всички различните препятствия, поставени за сватовете.
Кумата приготвя венците за младоженците. Подарява огледало на невестата. Тя е в центъра и друго важно обредно действие в дома на момата – прикриването.Понякога кумата извежда невестата от дома й. Кумът „купува“ сватбеното дръвце (бор, елха, дъб, бахча и др.), както и „кумовия хляб“, приготвен специално за случая. Кумовете участват пряко при венчавката. След излизането от храма ръсят, „сеят“ просо, жито, бонбони, захар…На трапезата кумът и кумата отново са на централно място. Даряват се или първи, или веднага след свекъра и свекървата. Преди брачното съставяне младите получават „прошка“ и благослов от кума. Понякога кумовете лично отвеждат младите до брачната им стая. Кумата води шареното хоро след първата брачна нощ. В някои селища кумът понася и последиците, ако се скрие недевството на невестата. Особена отговорност поема кумата.
Блага ракия се носи на кума, заедно или почти веднага след като се занесе на тъста и тъщата.
Кумата е тази, която сваля булото на невестата, събува и съблича горната й дреха на Гергьовден, участва в замерянето на младите със сирене.
Пред кумовете невестата „говее” (мълчи) докато не й дадат „прошка“ – най-често на „повратки“ или на първия Ивановден.
Кумът се почита наравно с родния баща. Оказват му се редица почести – целуване на ръка, стоене прави в негово присъствие, искане на прошка, разрешение за първа брачна нощ, говеене на невестата, всекидневно посещение с принос, получаване на прошка всяка година. Поддържането на кумството за кума е не само право, но и задължение.
Семействата в отношение на кум и кумец не могат да сменят ролите си. Кумството е необратимо.
Ако младоженецът се откаже от кума си се смята за знак за беди и грях. Нищо не бива да става без съгласието на кума дори задължителните обредни песни.
Празникът е в дома на родителите на момичето. Затова те заемат много важно място. Участват във всичките етапи на празника. Изцяло са ангажирани са емоционалано и финансово . По отношение на ритуала тяхното мнение тежи най – много при уговарянето на годежа и сватбата. Присъствието им е важно и при посрещането и въвеждането на младоженците в новия им дом, както и приобщаването на невестата към него. Имат водеща роля на сватбената трапеза, при раздаването на даровете, при хората, при очакване и посрещането на младите за първата брачна нощ.
На годежа вечер свекърът и свекървата дават своя дар (нишан) на невестата – китка с пари, наниз, кърпа и пр.
Свекърът е начело на трапезата на момковата вечер. Когато невестата идва в новия си дом след венчавката, свекърът я сваля на ръце от колата и обещава дарове.
Свекървата има главна роля при посрещането на невестата. Подава й жито за „сеене“, „захранва“ младите. Тя играе около невестата ръченица, събира бързо конеца, по който минават двамата. Намазва заедно със снаха си праговете с мед и масло, въвежда я в дома и й показва всички важни, „женски“ места в него. Води шареното хоро след брачната нощ на младите.
Родителите на момичето имат задача да посрещнат годежарите. Също така имат и важното задължение да уговорят най-достоен годеж и брак. Те приготвят дома за посрещането на сватовете, отстояват пак така достойно двора и дома си, преди в тях да влязат сватовете. Създават препятствия, но и слагат за новите роднини богата трапеза.
Майката на момичето ръси сватбата в дома си (на посрещане и на изпращане) с просо и жито.
На сватбата заедно с невестата и свекървата отново майката на момичето раздава невестините дарове. Продължават празника в дома, след като след свеждането (първата брачна нощ) сватовете идват с блага ракия.
Родителите на момата организират посрещането на младите на „повратен“.
Старият сват е важно лице в сватбената церемония в Северозападна България и дори е главен персонаж. Той носи сватбеното знаме, води сватбата, пази булката „от похищение или оскърбление“. Той провежда цялата сватба по реда й, така че нищо да не бъде пропуснато, да се спазят всички ритуали, всеки да си знае всеки мястото и ролята. Старият сват изпълнява длъжността на главен постановчик в тази внушителна народна драма. Той може да е роднина на младоженеца, брат, чичо, зет, по-голямото момче на кума, бащата на девера или дядото на младоженеца. Може да е и най-близък приятел. Най- важното е да бъде достоен, опитен и уважаван човек. С чувство за хумор и веселба. На някои места в страната старосватовството се предава по наследство, както кумството.
Възрастната жена от рода, която представлява майката се нарича помайчима.
Възрастният мъж от рода, който представлява бащата, стопанина, домакина се нарича побащим. На някои места така наричат женен брат на младоженеца.
Деверът е неженен по-малък брат (братя) на младоженеца, братовчед или приятел, който с участието си в сватбата му става побратим. Той се избира понякога предварително и участва още на годежа. На гърдите му накръст се връзват две бели кърпи, за да се знае и познава отдалече.
Ролята на девера в сватбата е сред най-главните. Негово задължение е да бъде навсякъде до младоженеца по време на сватбата. Изпълнява интересни ритуали: разбърква със зелена клонка пресятото през пръстена на младоженеца брашно, отсича дървото за сватбеното знаме, пази знамето, след като го направят, и го носи на сватбата. Носи ритуално вода за миене и бръснене на младоженеца и за миене и плетене на момата. Деверът (или кръстницата) забулва булката. Води я по пътя към църквата, след това към момковия дом. Извежда младите на трапезата. Деверът е навсъкъде около младоженците, на хорото също.
Младия девер наричат „драгинко“. На „сеенето“ (ръсенето с жито) в лома на невестата, преди да тръгнат сватовете, той чупи яйце над вратата и тогава потеглят.
Зълвата е по-малка неженена сестра на младоженеца и участва при всички по-важни етапи от сватбата. При бръсненето на младоженеца събира брадата му. Зълвата е човекът, с когото невестата единствено може да разговаря по време на сватбата. Булката може да се обръща към нея за всичко, което я вълнува. По-голямата сестра е подзълва и също участва в ритуалите.
Зълвите представят момъка пред невестата, пазят я и изпълняват безпрекословно всичките й желания. Зълвата не трябва да е бременна. На места може да е вдовица.
Сглядници са две жени от рода на момчето, които оглеждат девойката преди да се стигне до предложение за годеж и сватба.
Представителите на момковия род, чиято задача е да склонят момичето и най-вече родителите му за брак се наричат придумници.
Сватовниците и годежари идват в дома на момичето, за да уговорят годежа и сватбата.
Вестоносецът и мъже от рода на момчето са хората, които бързат да изпреварят сватбата. На отиване за девойката те съобщават на родителите й, а на връщане предупреждават свекъра и свекървата.
Зет или братовчед на младоженеца, роднина по майчина линия се нарича заложник. Обикновено той изземва ролята на стар сват там, където няма такъв. При извеждането на невестата заложникът поема моминия петел. При посрещането й в новия дом той обявява на висок глас даровете. За заложника е важно изискването да е женен и да няма починало дете. Жената на заложника се нарича заложничка.
Страшник е чичо или вуйчо на момата. Той е маскиран и с почервенено лице, така че да изглежда страшен. При извеждането на момата, страшникът трябва да привлече всички лоши мисли към себе си, като така ги отклонява от младите.
Петелджия е млад мъж на кон. Обикновено за тази роля избират мъж на сестрата на младоженеца. В различните краища на България действащи лица са и моми певици, и моми за засевки.
Основни изисквания към главните действащи лица в сватбата е да имат живи родители, както и никой от семейството им да не е починал.Омъжените да нямат друг брак, да имат дете, както и да са щастливи със сапруг (съпруга).
Въпреки подробното описание на сватбата, тя може да бъде разделена на две основни части. През първата се уговарят двете семейства, кой какви задължения ще има, самото организиране на ритуала. Втората е същинската част на сватбата. Чрез нея се дава гласност на всички направени досега уговорки, очакава се и обществено признаване. За реализирането на сватбата се използват много символи и различни ритули. Годежът е първо, а сватбата второ действие. Своеобразна трета част са дните след сватбата, в които невестата се приобщава към начина на живот на новото си семейство.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници: 

*Български магии и гадания, автор – Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Митология и Фолклор и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s