Християнство и Хигиена – от блога на Любомир 33


Християнство и хигиена

Всъщност истината е съвсем друга и много по-малко благоуханна. Това се отнася не само за мрачното Средновековие, а и за успешните епохи на Възраждането и Ренесанса. С прискърбие трябва да Ви съобщим, че за повечето отрицателни страни на едновремешна Европа е отговорна християнската църква. И на първо място – католическата. Античният свят въведе хигиенните процедури като едно от най-големите удоволствия. Само в Рим е имало над хиляда бани. А може би първото нещо, което сътворяват християнските водачи, е било да ги закрият. Към къпането тогавашните люде са се отнасяли подозрително.

Разсъбличането е грях, а и може да се настине. Горещата вана е била немислима. Дървата са се ползвали главно от Светата инквизиция. Кралицата на Испания Изабела Кастилска си признавала, че през живота си се е къпала два пъти – при раждането си и в деня на сватбата си.

Папа Климент V умира от дизентерия, а папа Климент VII свършва земния си път вследствие краста. Приближени до двора на Людвиг XIV споделяли, че величеството смърди като див звяр.

И ако през XV-XVIв. богатите граждани са се мили дори и веднъж на половин година, през XVII-XVIIIв. те въобще се отказали от това занимание. Вани се вземали само с лечебна цел.
В тези смутни времена грижата за тялото се е смятала за грях. Християнските проповедници призовавали хората никога да не се мият, защото само така можели да достигнат до духовно пречистване. Къпането е било непопулярно и защото по този начин се измивала и светената вода, до която си се докоснал при кръщенето.
Мръсотията се приемала като особен знак на святост, а въшките били наричани божии перли. В това отношение монахините и монасите са давали добър пример как се служи на Господ.

Парфюмът, важно европейско изобретение, се е появил на бял свят именно като реакция на липсата на хигиенни навици. Първоначалната задача на знаменитата френска парфюмерия била да маскира страшната смрад, която се разнасяла от немитите с години тела.

С тоалетните положението било още по-тежко. Ролята на канализацията изпълнявали канавките на улиците, където течали зловонни ручеи. Забравили за античните блага на цивилизацията, хората се справяли с естествените си нужди където им падне – на парадната стълба на двореца или замъка например. Френският кралски двор периодично се местел от замък в замък, защото в стария просто не можело да се диша.

След като Людвиг IX бил залят със съдържанието на нощно гърне, изсипано през прозорец, на жителите на Париж било разрешено да продължат с тази практика само, ако предварително извикат три пъти: „Пази се!“ Около XVII в. за защита на пешеходците от фекалии били измислени широкополите шапки.

В Лувъра, дворецът на френските крале, нямало нито една тоалетна.
Тази роля изпълнявали стълбите, дворът, балконите. Придворните дами във Версайския дворец по средата на разговора ставали и се справяли с естествените си нужди в ъгъла на стаята. За това те имали разрешение от самия крал. Естествено, много по-лесно е било да се направят тоалетни в двора или в краен случай да се притича до близкия парк. Но това никому не минавало през ума. Една от причините била и непрекъснатото разстройство, което мъчело хората и което било предизвикано от качеството на средновековното меню.
Старите градове на Европа нямали канализация, но имали крепостни стени и отбранителни ровове, запълнени с вода. Именно те изпълнявали и ролята на канализация, поемайки всичката мръсотия на града. Във Франция купищата фекалии зад градските стени се разраснали до такава височина, че се наложило да се надстрояват.

Ето как според европейските археолози изглеждал истинският френски рицар на границата между XIV и XV в.: средният ръст на този средновековен разбивач на женски сърца рядко надвишавал 1,60 м. Небръснатото и немито лице на този „красавец“ било обезобразено от едра шарка (в онези времена от нея боледували практически всички). Под рицарският шлем в сплъстената мръсна коса, както и във всички гънки на аристократа се криели огромно количество бълхи и въшки. Някои историци били озадачени защо понякога лагерите на християнските воини били откривани много лесно от врага. Причината, естествено, е в миризмата, която се носела от тях.

Смята се, че мебелите от дървесни видове с червен цвят са били много популярни, защото на тях дървениците по-малко се виждали. Да ги храниш, както и въшките, със собственото си тяло, било смятано за християнски подвиг.
Средновековните въшки дори участвали активно в политиката. В един шведски град те били главният критерий при избор на кмет. Претенденти можели да бъдат само мъже с дължи бради. Изборите портичали по следния начин: кандидатите за кмет сядали около маса и поставяли на нея брадите си. След това специално назначен човек изтръсквал от тях въшките. Кмет ставал този, от чиято брада са изпълзели най-много насекоми.
Това са само част от хигиенните навици на стара Европа.“

Не е случаен и факта че чумата, болест дължаща се основно на липсата на хигиена, поразява най-вече средновековна Европа, причинявайки смъртта на около половината от населението и в продължение на няколко години.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Философия, Християнство. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s