Самодиви – исторически поглед


самодиви САМОДИВИ

Според народните вярвания от края на XIX в. самодивите са прекрасни женски същества.Народът ги нарича още
самовили — в по-стари сведения, в западните райони и Странджа,а
юди — в Пиринския край и Западните Родопи.
Срещат се и други названия с локално разпространение:
видефки, майки, немощии, както и евфемизмите:
бели-червени, сладки-медени, живи-здрави, медени-маслени (което се отнася и до други същества като орисници, болести)’.
Те живеят по високи планини, като Беласица, Рудин планина, Витоша, а също и в
Рила, Родопите и Стара планина, край извори, реки и езера.
Но любимата им планина е Пирин с нейните 77 езера 2.

Те се събират и играят под високи стари дървета с голяма сянка(дъб, орех, топола), наричани самодивски. Самодивите често живеят на бук, на дървета безвръх (аловити), а ясенът и яворът ги прогонват. В народната вяра и фолклора е разпространено вярването, че самодиви пазят извори и чешми. Твърде сърдити същества и особено опасни за момите, ергените и младоженците са планинските самодиви, които живеят под корените на ония дървета, при които сенамират извори. Когато се налива вода, им се оставя малка жертва Често на дърветата до такива извори има завързани конци, парцалчета от дрехи. Те се оставят от здрав човек,за да не се разболее, като пие вода, или от болен, който иска да оздравее.

Сведения за самовили се намират и в по-късни църковни поучения от XVII и XVIII в. Много молитви са насочени против зли демонични същества — мора, вещица, въпир, плаедница, нежит, вихър, ветър, вили, със различни заклинания в името на християнски светци
„да заклопит вилам челюст и вештицам уста заклопити и вампирам челюсти“ .
В Аврамовия сборник (XVII в.) за деня 28 декември се съветва да не се пие открита вода, защото
„самодива блюе и человек полудява“.
Йосиф Брадати, книжовник от XVIII в., пише :
„Но и да реку вам благословене християне: по много земли ходих, толко не сам видел по много бродници и самовили и магесници, колку у болгарска земя…“
Той осъжда като антихристови ученици тези, които ходят
„на самовили и на бродници и кои баят и залегают и завезуют скоти…“.
Друг ревностен защитник на християнската вяра,
Теофан Рилски (XVIII в.), осъжда разпространените суеверия и .
„Како-ви християне есу, които говорат: „Болен бех и отидох на самовила и оздравех…“ „По велика почъст имат на самовили и на магесници, нежели на светии и на духовници.“
В тези поучения твърде често самовили, бродници, магесници, убаялници се употребяват като синоними.
Такова е значението на самовила, отъждествявано с врачка в надписите на сцената в църковната живопис —„Отиване при врачката“, която има за цел да разобличи народната вяра в магическите способности на магесниците като съюзници и ученици на дявола .Сцената се среща предимно в нартиките на църквите от Западна България, които изпитват силното влияние на Рилския манастир.
Самовила (самодива) в значение на бродница, магесница се употребява и в народните песни

Стоян отива посреднощ на самодивското езеро да донесе студена вода за сестриното си мъжко детенце

Там си завари млад Стоян
три жени, три самодиви:
едната беше леля му,
другата беше стрина му,
третата — учиная му.
Месечината сваляха,
бяла я крава правеха,
прясно си мляко доеха.
(БНТ, т. 4, с. 179, Панагюрище)

Па си викна Иве, та запоя,
речовита песен, гласовита,
реч изнесе у поле широко,
глас му ойде у гора зелена
у полето трева полегнала,
у гората лиске попадая,
долове се с гласи напуниа.
(СбНУ, 53, № 153, Самоковско)
От далеч ги Вида не познала
та пуснала тая остра стрела.
Първа стрела Иве ударила
удари го у ясното гърло,
втора стрела Иве ударила
удари го между двете очи,
трета стрела Иве ударила,
удари го у клетото сърце.
(СбНУ, 53, № 157, Пернишко)
Марко се качва на своя кон, стига ясния месец:
та улови вилу посестриму,
улови я за дългите коси,
та у сведе доле на земята.
Фала тебе, побратиме Марко,
немой брате, нищо да ми сториш,
я чу Иве лесно да съживим!
Па си събра вила посестрима,
па си събра травки и бильчинки,
па ги свари ю ново грненце
та намаза Иво побратимче.
Рипна Иве на юначки ноге,
юнак било, по юнак станале!
С утвърждаването на новата религия езическите божества се забравят, а накрая се запазват само като поетични образи.
балканските народи оставят същите продукти на мястото на заболяването, причинено от вихрушка и самодива.Известен паралел между митологемите за самодивската сватба, за самодивските танци с отвлечени овчари и свирачи, които ги веселят, намираме в
празника Бабинден
В обряда Участвуват само жени,които се веселят и пият. Единственият мъж, който може да присъствува, специално нает от бабата да свири, е гайдарят. Той свири в центъра на хорото. Нека припомним, че самодивите играят в кръг, като в центъра е мястото на овчаря свирач, смъртен мъж, и само където той е стъпил, тревата е зелена. Ролята на бабата като сакрална личност, осигуряваща здраве и живот,подпомагаща раждането и родилките, също може да се свърже с античните богини.
Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Митология и Фолклор и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s