Българският манастир в Суково (община Пирот – западните покрайнини), с уникална икона


sveti-hristifor-prikazan-sa-zivotinjskom-glavom

Житието на свети Христофор разказва, че той отказал да принесе жертва на езическите лидииски богове. Вероятно поради този факт, е представен като куче, и морален изрод.

Това е единствената икона в света, представяща светец като Песоглавец (Кинокефал). Село Суково се намира на около 20 километра от Пирот. Както добре помните българите са и едиснтвеният народ изобразил в икона как ковачи създават пироните с които после се разпъва Христос. Тези дребни елементи доказват категорично, че българският народ, гледа на християнската религия с насмешка и презрение.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Визуална Пропаганда, Християнство и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Българският манастир в Суково (община Пирот – западните покрайнини), с уникална икона

  1. Paunova каза:

    Искам само да ви кажа, че това не е уникална икона, има я и на други места в България, в Сърбия, Русия, Румъния. А казаното от вас наистина го твърдите само вие, тъй като християнството винаги е било, е и ще бъде единствената опора не само на българите, но и на всеки вярващ човек!

    • tangrabg каза:

      Тук работим на принципа казваш – доказваш. Чакаме да видим ‘аналозите’. Иначе самият манастир в Суково технически се води в Сърбия, макар да е в българското етническо землище. Аман от недоразбрали и недочули. Исусо Акбар!

  2. Vladimir Aleksandrov каза:

    „Tehnicheski se vodi v Sarbia .“ – a GEOGRAFSKI , Kratunkovzi ?

  3. Красимир каза:

    Друг значим светец, който се чества на 9 май е свети мъченик Христофор. За този преславен мъченик разказват нещо странно и необикновено – като че имал кучешка глава и произхождал от страна на людоеди. Когато по време на война бил взет в плен от един комита, той не можел да говори. Помолил се на Бога и Господ му изпратил ангел, който му казал: “Бъди мъжествен, Репрев” – така било малкото му име, – после се докоснал до устата му и чрез това му предал способността да говори. Когато след това пристигнал в един град, започнал да изобличава тези, които преследвали християните. Заради това някой си Вакх го пребил, но в отговор Христофор му казал, че приема със смирение побоя от него само заради Христа, но ако би се поддал на гнева, то не би устоял нито Вакх, нито даже силата на императора, която той би обърнал в нищо. Скоро изпратили за него двеста воини, за да го докарат при императора. Когато те вървели, съвършено сух жезъл, който бил в ръцете на светеца, по чудесен начин разцъфнал, а след това по време на пътешествието, когато свършил хлябът на воините, той го умножил в изобилие. Това голямо чудо удивило воините и те повярвали в Христа и заедно със светеца били кръстени от антиохийския епископ, свети свещеномъченик Вавила, при което на светеца вместо Репрев било дадено името Христофор. Когато светецът бил доведен при императора, Декий само при вида му почувствал ужас и неочаквано паднал, а когато отново дошъл на себе си, замислил да го принуди да се отрече от Христа, но не с явно насилие, а най-напред с хитрост да промени настроението му, а след това с ласки да го склони да изпълни волята му. За тази цел той заповядал да повикат две жени блудници, красиви и на лице и готови да се отдадат на блудно съединение, които със съблазнителни думи възбуждали у младите хора непреодолимо, безумно желание за блудодеяние. Името на едната жена било Калиникия, а на другата – Акилина. Императорът им заповядал да влязат при светеца и да му внушат различни съблазнителни мисли, както те обикновено правели, за да се съгласи да се отрече от Христа, подбуждан от престъпна любов към тях, и да принесе жертва на езическите богове. Свети Христофор обаче започнал да ги поучава на вярата в Христа и със словото си ги отвърнал от идолослужението. Като се върнали при императора, те обявили себе си за християнки, за което били подложени на жестоки мъчения, и като претърпели по този начин страдания за вярата в Христа, приели мъченически венци. Силно разгневен на тези жени, императорът заповядал да доведат при него Христофор и започнал да издевателства над него по повод на необикновения вид на лицето му. В отговор на това светецът го нарекъл вместилище на действията на дявола, понеже такъв смисъл имало името на императора Декий. След това императорът осъдил на смърт тези двеста воини, които били пратени да доведат Христофор и които приели свето кръщение заедно с него, тъй като те дошли при светеца и пред императора му се поклонили. Той заповядал да отсекат главите на всички, а телата им да изгорят. Свети Христофор пък заповядал да затворят в меден котел, да забият гвоздеи в него, а след това да нагреят съда, но когато това било изпълнено, светецът останал невредим. Не изпитвайки страдания нито от огъня, нито от приковаването, той стоял в нагретия котел като сред приятна прохлада. На мнозина от присъстващите това се сторило измама, а на вярващите светецът съвършено правдиво и с радост разказвал, че по време на изтезанията той видял някакъв висок на ръст и прекрасен на вид мъж, облечен в бяла дреха, който по излизащата от него светлина превъзхождал слънцето и имал на главата си блестящ венец; обкръжавали го множество воини, с които се борели някакви черни и смрадни арапи, стараейки се да го хванат и отвлекат, но този страшен вожд ги погледнал с гняв и с погледа си ги довел в смущение, като поразил това вражеско войнство, а на него дал сили да понесе без вреда мъчението. Като слушали този разказ и виждали светеца съвършено невредим, мнозина от народа му повярвали и се обърнали към Христа, а след това извадили светеца от нагорещения съд, за което били посечени от царските палачи. После завързали камък на шията на свети Христофор и го хвърлили в кладенец, но ангел го извадил оттам. После го облекли в нагорещена медна дреха и накрая отсекли главата му с меч. Паметта на свети Христофор и на другите свети мъченици, пострадали с него, се празнува в Кипарисия в деня на кончината му, близък до деня на кончината на великомъченик Георги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s