Шест символа от древнобългарската митология


garvan

Нардуган

из блога на Атил

Тук искам накрая да покажа по възможно най-популярен и разбираем начин шест от основните древнобългарски духа(алпи,алипи, диу, диви) тяхната символика и значението което им се отдавало. Под една или друга форма те са надживели времето и са влезли в символиката на световните религии и култури. Добре е да се знае ,че първоизточника е митологията на древните българи.

Духовете не умирали от старост и можели да загинат само от ръката на други алпи или от оръжието на Хурса!(Алп на ковашко-оръжейното дело и Божията вест, за предстояща смърт или наказание. Син на Мара и Туран. По волята на Тангра доставял душите на умрелите от Земята на Небето. Приемал вид на грифон, орел, беркут и др. хищни птици. В древнобългарското изкуство се явявал като символ на неотвратимия Божи Съд и наказанието за греховете.

Именно той предал на Иджик(първия български цар) бунчука – байрак, хоругва, челбир – свръзка от конски косми(опашка) от жертвения кон, прикрепена към копие, жезъл, дръжка.Този бунчук бил символ на царската власт, която тогава била светска и духовна едновременно. Други български названия на Хурса – Саин(Добър,Щастлив), Аспар(Суровия).

Мардукан(Нардуган) – дух на светлината, син на Мар(алпа на Слънцето и началник на добрите духове). Приемал облика на дракон, на черен гарван. Като Черен гарван е представен в един от най-древните митове за това как разбил стената на злите духове, които искали да скрият слънцето от хората и да ги унищожат. Той разбил стената ,но от близкото слънце избухнал в пламъци, горящите му пера падали по земята и се превръщали във врани коне…По волята на Тангра той не загинал, но всяка пролет се връщал при хората и им носел топлината на Слънцето и природата оживявала.
Други древнобългарски названия на този дух са Карга, Симбир(Сэмбэр), Кунгош, Атряч(дракон с глава на кон и змийска опашка), Леуген(змиевиден Дракон).

Алп Карга-Мардукан. Гарваните и вълците в древнобългарската митология имали и други въплащения и задължения. Те съставяли свитата на Тайгас или Къш-Тархана- алпа на зимата, студовете и планинските проходи(Този персонаж е праобраза на дядо Мраз и дядо Коледа днес).Този Дух охранявал свещенната планина на духовете и нейната мъдрост. Той предал на първия български цар Иджик тази мъдрост на духовете дадена им от Тангра, което позволило на Иджик да създаде мощна държава със съвършени закони.

Туран – алп-бика, женски Дух на любовта, гаданията, изворите, подземните и подводни богатства, на рударите, островите, планинските езера;
Покровителница на дивите животни. По-късно възприемана като „богиня“ на земята. Много често се явявала в облика на змия. Опитала се да създаде в Идел-Урала единна съвършенна държава за всички хора – Туран – и сама я оглавила. Столицата на Туран се наричала Эрги – в чест на покровителката на града Чакчак, затова герб на Туран било изображението на двуглава птица. Но след това духовете заградили от слънцето Турана с висока стена и настъпил голям студ. Повечето хора напуснали този край и държавата престанала да съществува. Другите древнобългарски названия на алп-бика Туран – Урал(Арал), Аби Армай(Рамай), Бан, Баджни(Любов).

„Потомките“ на Чакчак просъщесвували у нас чак до Възраждането а тук на снимките в монетите на цар Светослав Тертер и на капитела на цар Михаил Шишман.
Чакчак била алп-бика на зората, семейното благополучие, жена на алпа Карга. Често приемала облика на двуглава птица( също грифон, орел и т.н.). Други древнобулгарски названия на този женски Дух – Тэвэт, Эрги, Алат(Илят) – „Щастливо огнище“, в смисъл – „Даряваща щастие на дома, страната“!

Аби – алп-бика, женски Дух на водните животни(риби,тюлени, китове и др.). Дъщеря на Бури и Су Анасъ, прамайката на рода на българите. Приемала облик на прекрасна риба. Люспите от риба били първите украшения за късмет и щастие, което преминало в украшенията от монети. Хвърлянето на монети в гроба или слагането при покойника, същото така хвърлянето в определени водоизточници също води началото си от искането и „хаберите“ до прамайката… Друго българско название на тази алп-бика – Бойгал-Байгул(Голямата риба). На нея е кръстено езерото Байкал а на дъщеря и езерото Балатон(Полутъмната).

Аудан – алп-Дух на рицарството, геройството и занаятите. Син на Самара и Ашна. Изобразявал се във вид на прекрасен конник – багатур. Също и като могъщ Дъб. Други древнобългарски названия на този Дух – Энкей(Биче), Боян, Мажди – Мешэ(Дъб), Гурогла(син на могилата, при гърците станало Геракл, при траките го записали като Херос), Узи(Красивия), Тюргеш-Таргиз-Тюркут(Подобен на Тюрк-алпа Самар-Тюрк, Духа на плодородието и изобилието).

Алп Бури – алп на Луната, лова, воинския късмет, победата, славата! Покровител на българския народ.(Ако е български и му пука де…). Приемал облик на вълк и на барс. Понякога го изобразявали едноок. Други древнобългарски названия на този алп – Чин(Хин), Хон, Синдиу, Сянби, Баръс, Барин(Воинска и Царска слава), Маг(Мак,Мэк), Мамил(Мамли), Айчин(Афшин), Кур(Гур), Айбури, БУЛГ(Черния), Селтъчи(Топящия,Разтапящия) и др.

Още ли ще твърдят че нямаме митология???

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Тангризъм и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

4 отговора към Шест символа от древнобългарската митология

  1. nightlightsp каза:

    Ще бъде още по-добре да ни предоставите някакви изображения на тези символи

  2. Борис каза:

    Бих искал да знам за източниците,които сте използвали.Тъй де,трябва да се свери 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s