Томина Неделя и Мара лишанка


Змей ГорянинВалентина Динева, ст.н.с. д-р ИЕФЕМ при БАН

Момите изпълняват обичая Мара лишанка, за да не ги залюби змей
Седмицата след Великден се нарича Томина неделя, Празната неделя, Светлата неделя и се свързва с първите появи на възкръсналия Христос сред учениците си. Българите я наричат още Празна, защото през нея не се работи, защото се празнува. Понеделник от тази седмица е познат като Разтурни, Разметен понеделник, по името на обичая „размятване на яйца”,

изпълняван за предпазване от градушка и за плодородие. Момите и ергените отиват на една поляна и разделени едни срещу други в две групи, търкалят червени яйца помежду си.
В Западна България на Светла сряда на селското хорище моми и ергени изпълняват играта Ладино хоро. Девойките се налавят в кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Наоколо другите пеят песен, която е адресирана към последната мома в редицата и в нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя – за коняр, за овчар, за говедар.

Пак в сряда Странджа момите изпълняват друг интересен обичай – Мара лишанка. Взимат от три млади булки по един чехъл с различен цвят и ги напъхват един в друг. Така оформят кукла, наречена Мара лишанка, забраждат я и я накичват като булка със сребърни невестински накити – титрици. След това избират мома, която трябва да е лазарувала и да има живи родители. С обредни песни момите отиват в средата на селото и се разделят в две редици, хванати за ръце. Две по две девойките започват диалог с Мара лишанка – с момата, която носи куклата, и пеят песен. Мара лишанка им отговаря и диалогът продължава, като си предават куклата една на друга. След това момите, придружени от ергени и други жени и мъже от селото, отиват на реката, „окъпват” куклата, измиват си лицата и се връщат в селото. Обичаят се изпълнява за осигуряване на дъжд и плодородие, за да се предпазят момите да не ги залюби змей и за да раждат деца булките.

Петъка от Светлата неделя в Тракия наричат Лятна света Петка. Посещават се параклиси, лековити извори – аязми и черкви, чийто патрон е светицата. Устройват се състезания, борби, панаири, играят се кръшни хора, пеят се песни. В чест на лятната света Петка се колят курбани, за да предпази светицата землището от наводнения, градушки или суша. Болни хора почитат светицата като лечителка й и принасят курбан. В района на Странджа вечерта срещу празника болни хора отиват да преспят на поляна до параклис или аязмо с името на светицата. Вярват, че в полунощ тя се явява във вид на златна патица до извора и който я види ще се излекува.

Великденският празничен цикъл завършва с Томина неделя. Евангелските писания разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Христово се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и за да се убеди в чудото, поискал да докосне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста. Христос отишъл при апостола на осмия ден от възкръсването си и когато Тома сам се убедил в истината, паднал на колене и молил за прошка. Оттам идва и нарицателното „Тома неверни”, а неделята след Възкресение е наречена Томина неделя.

На този ден жените боядисват повторно яйца и ги раздават за душите на починалите си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превръщането им във вампири. Имен ден празнуват носещите имената Тома, Томислав, Томислава.

Първият понеделник след Томина неделя е празникът Софинден, Сувия, Сувинден или наричан още Малък Великден. Почита се против суша. Според народните представи денят е „хаталия” т. е. лош ден. Затова традицията повелява жените да не перат и да не сушат дрехи. Стопаните не копаят и не сеят „за да не изсъхва храната”. Изпълнява се интересен стар обичай, за да не се разболяват хората и добитъкът от болестта „топалък”- да не окуцяват. Рано сутринта на празника жените връзват на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топаллъкът!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!” Някъде обичаят включва диалог между две жени. Едната пита: „Ко вързиш“, а другата отговаря: „Топаллък вържа”!

На този ден не трябва да се ядат яйца, като се вярва, че така се предпазват от циреи по тялото. Против пъпки и рани на Софинден всички мият лицето и ръцете си с вода, в която е натопено червено яйце. Наричат Софинден и Великден на умрелите, защото жените раздават червени яйца на гробищата.

На 1 май християнската църква почита юдейския пророк свети Йеремия, който 600 години преди раждането на Христос пръв проповядвал неговото идване сред хората. Предсказал падането на Юдея под египетско и после под вавилонско робство, както и разпиляването на еврейския народ по света при Навуходоносор. Заради тези пророчества юдеите убили пророка с камъни. „Книга на пророк Йеремия” с неговите проповеди и предсказания е включена в Стария завет.

Българите наричат празника Еремия, Ирмия, Ирминден, Ирима. На него обредно гонят змии и оттук е познат и като Зъмски (змийски) ден. От ранно утро стопанките обикалят из двора с огън в ръце, дрънкат с тенекии и изричат магически заклинания: ”Еремия у поле, змия у море!” или „Бягайте, змии и гущери, че е заран Иримия и ще ви връзва с въжета, ще ви стяга с ремъци”. Жените не се решат, не шият и не плетат, не пипат конци и въжета, защото те наподобяват влечугите. На двора палят огньове и ги прескачат. Младите берат и ядат див чесън и тревата пулчец и вярват, че така няма да ги хапят змии, а ако ги ухапят, няма да е смъртоносно.

На празника се правят подници – глинени съдове за печене на хляб. Според народа ни те имат магическа сила и прогонвали зли демонични същества – змееве и хали, причинители на гръмотевиците и светкавиците. Моми и жени изкопават глина и хума, и я тъпчат с боси крака, като вярват, че така се предпазват от ухапване от змия. Глината смесват с плява, кълчища и козина и после я отнасят на башмайсторката – възрастна жена, която изработва съдовете. В обреда не могат да участват жени, които имат наскоро починали близки, защото се вярва, че подниците няма да са здрави, а на душите на мъртвите ще им бъде „тежко” на оня свят. Обредът завършва с женска трапеза.

Св. Йеремия се почита и като повелител на градушката и затова през деня му стопаните не работят в полето, че да не изсипе светецът ледени зърна, които носи в пояса си. Жените, които скоро са родили, почитат светеца, за да не „ерменясват” те и децата им. В народните представи ерменките са зли женски демони, които отнемали млякото на родилките. За да ги прогонят, бабите берат билката ерминска лепка и с нея баят на майките и бебетата им. Момите правят магия за любов като пускат в храната на избрания момък от тази билка. Сутринта на св. Йеремия жените се търкалят по росните ливади, за да бъдат здрави.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Тангризъм. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s