Спасовден – не християнски а български празник!!!


Спасовден е свързан с българските фолклорни вярвания, не с християнството, както е доказано от изследователката на българският фолклор  Флорентина Бадаланова

Спасовден е свързан с българските фолклорни вярвания, не с християнството, както е доказано от изследователката на българският фолклор Флорентина Бадаланова

Историята, от която идва поговорката „Те ти булка Спасовден“, е от книга, определена „само за големи“ – откровено еротична, но българска и родна. Това е история за момата „с големата кукуля“, която си търсела мъж. Открила го с подобаващ атрибут, а кулминацията дошла на Спасовден.

„Те ти булка, Спасовден“ е една от историите във „Фолклорен еротикон“. Това е книга „само за големи“, съставена от Флорентина Бадаланова. В нея се откриват различни варианти на приказки, които псевдосвенливостта на българина игнорира като общоизвестни. Независимо от това разбиране обаче тъкмо този тип четива са най-разпространените, а всеки един изследовател, който е събирал етнографски или езиков материал на терен, знае, че по селата тези теми въобще не са табу.

„Те ти булка, Спасовден“ е история, популярна из България. Ето вариант на историята, в която е запазен и оригиналният говор на информаторката:
„Имало едно време една мома с голема кукувица (кукувица=вагина, диал.). Толко й била голема кукувицата, че одила да пика на Шърбановата воденица и млела брашно за цел Лом. Докъде била по-мънинка, добре… Ама като поотрасла, се молила на баща си да оди да й дири мъж да се жени. Рекла му:
– Ако да ми не намериш мъж да се оженим, че да си откинем едно влакно от кукувицата и че се обесим на ньего!
И бащата й, като всеки баща, се много наскърбил и тръгнал по света да дири за дъщерата си курец.
Тръгнал е от Сирната неделя и е одил през целите пости. Навръх Великден стигнал до един мост нади Дунава. Ама не било мост, ами било на един овчар кураца. Като пасъл овците, пущил си го напреко Дунава – да се не издават като одат да пасат трева у Влашко. И млого му се молил бащата и му казал:

– Ей, момче, така и така, – ела да ми отървеш чедото, що инак че си откине едно влакно от кукувицата и че се обеси.
Оня, овчара, се съгласил и рекъл:
– Щом е такава работата, нема к’во!

Отишли они и на третия ден на Великден почнала сватбата. У четвъртък правили Замески, като кво си му е адета, месили леб и готвили гозби за сватбарете. У петък почнали да викат: „Их-ху-ху-ууу!“ – из цел Лом и най-много у Боруна, що момата била борунчанка. У събота почнали да играят ръченица у момчето и „на ситно“ стигнали у неделя у момата, та посленке ги водили у черква да ги венчаат. Венчали ги и седнали на момчето у двора сватбарете да се веселат. Ама момчето било сиромах и немало маса и си пущило кураца като трапеза, да турат отозгоре гозбите и лебовете. Нали требвало сватбарите да гулеят и да ядят. Седнали они като кво си требва, а на челото на трапезата – на главата на куреца демек, седнал попа. Докъде момата с големата кукуля си седела скришно – сичко било без никакъв проблем. Обаче като довели булката и младоженека като погледнал и като му рипнал куреца – и трапезата се дигнала у небесата. А на върха бил попа и се молел: „Господи, спаси ме!“ И се носил у небеси и се кръстел, и се реял, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дена! На четиресетия ден Господ дал благослов момчето да си узапти силата и попа се спасил. В памет на това, че Господ му дал спасение, попът кръстил тоя ден „Спасовден“ и оттогава у Лом си е останало адет тоя ден много да се тачи. И понеже попът като паднал бил казал на момата с големата кукуля: “Те ти булка, Спасовден!“ – оттогава останало да се вика тая дума кога некой се отърве от големо премеждие, кое Господ му дава изневиделица. Оттогава е останало като памет и закон хората да се не женат по Велики пости, що тогава бил одил бащата на момата с големата кукуля да си дири зет. Великден е останало да бъде дена велик, кога тъстът си е намерил зет. А па Спасовден се тачи, за да се помни кога четиресе дена попът се е носил у небесата нади Лом и кога с Божия сила се е спасил. Големи празници, памет голема“.

Advertisements

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Тангризъм. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s