Жив огън, млад огън, божи огън, див огън


fireКакво нещо е обредът жив огън и кога се върши той?

Тоя обред се извършва при два случая. Първият случай е, когато ще трябва да се произвежда нов огън в къщата, понеже старият огън се угасил, а вторият случай е, когато с новия огън трябва да се пропъди някаква епидемия от селото от такава.
В първия случай се казва: жив огън, млад огън, нов огън, божи огън; в втория огънят се казва див огън. Обаче тия различни названия означават един и същ обред, един и същ огън.
Когато се подновява старият огън.
Огънят в селската къща играе много важна роля в народното стопанство и в народното вярване. Народното вярване препоръчва, щото огънят в селското огнище не бива да угасва, защото е лошо за къщата, лошо е за челядта, лошо е за стоката. През деня огънят гори, през нощта той трябва грижливо да бъде заринат на огнището, за да не угасне.
Туй вярване утвърждава, че тоя огън на огнището остарява и губи своята магическа сила, не може да действа срещу лошите духове, срещу лошите навети, срещу болестите. Прочее явява се нужда от нов огън, млад огън, жив огън. При тоя случай старият огън се изгасва в цялото село и се произвежда нов огън. Това произвеждане става с особен обреден обичай.
Когато се появява някаква епидемия.
За запазване селото от епидемия: чума, холера, сипаница, лошата кашлица и други болести, било по човеците или добитъка и стоката, видяхме, че има два обреда: заораване селото, провиране през особена дреха. Обаче и двата тия обреда са свързани с големи мъчнотии, поради които не всяко село, не всяка къща могат да ги извършат.
Ето защо народното вярване е изобретило друг способ и тоя способ е обредът произвеждане на див огън. Тоя огън се произвежда било когато епидемията е влезнала вече в селото, било когато още не е влезнала, но вече е дошла до ближните села, когато се чуе, че иде, че наближава.
Как се произвежда жив огън?
Уреди за произвеждане на жив огън.
Уредите, с които се извършва тоя обред и се произвежда тоя огън, не могат да бъдат приготвени за момента.
Селянинът, подканян от своя ум приготвя всичко с време, което му е нужно за селското стопанство, не изпуска никога из предвид да приготви и ония уреди, които са нужни за обредите и обичаите в неговото вярване.
Уредът, с който се произвежда огънят, се състои от два колца и едно въртено. Колците трябва да бъдат от липово дърво, а въртеното – от лесково. Обаче колците от липово дърво трябва да бъдат близнаци, т.е. две дървета, израсли из един дънер. Селянинът, който знае за това, като ходи из гората, гледа да намери такива близнаци и като съгледа, отсича ги, скътва ги под сушина да съхнат. За да могат обаче да послужат в тоя обред за произвеждане огън, те трябва да са съхнали три години. Въртеното лесково трябва също така да бъде от близнаци, да са отсечени от по-рано и да са съхнали три години.
В Неврокопско тия колци са от хвойна.
Произвеждане на огъня.
Колците се забият крепко в земята да не мърдат при триенето; в тях се въвира въртеното, за която цел в колците има длабове, направени с бургия или свредел; въртеното се въвира в тия длабове или дупки, но да може свободно да се върти. На средата на въртеното има увит ремик или връв, така щото единия край държи един човек, а другия . други срещу него.
Като се приготвят колците и въртеното, намират се двамина мъже, момци или женени, но да бъдат млади и близнаци. Ако се не намират близнаци, могат да бъдат двама братя, но единият да бъде първо дете, а другият – последно дете на родителите си.
Тия двама момци хващат ремика и въртят силно въртеното; туй въртено от силното триене запаля се и почне да дими; при длабовете има поставена суха прахан, която се запаля. От тая запалена прахан всеки, който стои близо около тоя уред, запаля своята прахан и раздава на всички, които очакват да земат жив, млад или нов огън, и всеки сега бърза да иде у дома си, за да поднови огъня в угасеното огнище.
Тоя огън в Тракия, Бургаско, Старозагорско се казва млад огън, жив огън, нов огън; В Станимашко в Родопите се казва див огън, а в Неврокопско – божи огън.
Ако огънят се произвежда за подновяване годишния огън, всяка селянка си отниса от новия огън, подновява или подмладява огъня на огнището и обредът е свършен.
Ако огънят се произвежда срещу епидемии по человеците, то след като се подмлади огънят на огнището, всички домашни стъпват при огнището и на пламъка от живия огън, ставма неприкосновен за болестта.
В с. Комарево, Карнобатско, от живия огън направят голям огън насред селото и всички мъже боси от прескачат, когато е избуял най-силен пламък. С това се свършва обредът и вярват, че всеки, който е прескачал тоя огън, става неуязвим за болестта.
Ако пък тоя жив огън се произвежда срещу епидемия по добитъка и стоката, тогава освен дето пак всяка къща подмладява огъня на своето огнище, но още от тоя огън се накладява друг голям огън в някоя тясна клисура или пък в някоя изкуствено прокопана пътека в някой бряг и или могила и през тая тясна пътека прокарват всичкия селски добитък. Говедарите и конярите, които ще подкарат добитъка, трябва да бъдат съвършено голи; поради това тоя обред се извършва на много отстранено или затулено място и тамо жена не бива да присъства, а само мъже.
Из Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. БАН.С.1994 (фототипно издание)стр.744-744

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Митология и Фолклор и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s