Бедната ни църква


"хора" с уродлива външност, командват милиарди лева активи

„хора“ с уродлива външност, командват милиарди лева активи

Светият синод се събра на дълго чаканата лятна сесия и поиска от държавата монопол над производството и търговията със свещи. И още: да не плаща данъци, нито такса смет, да падне 4-процентовата такса за водене на дела за връщане на църковни имоти. Да не внася здравни и пенсионни вноски. Защото БПЦ е бедна. Преди това владиците уволниха чиновника, който движеше отдаването под наем на апетитни имоти и не направил регистър. Без много да се замислят защо всъщност няма такъв регистър?

Отговорът не е еднозначен. Първият може да е, “много е сложно”. След национализацията в България няма регистър на имотите в държавата въобще, камо ли на църковните. И мнозина подозират, че това е направено съзнателно, особено при разделянето на имотите на общински и държавни през 1996 г. – за да се улеснят всевъзможни схеми за заграбване

Вторият момент е също логичен. Преди 9 септември 1944 г. всички данни за имоти, включително и фермана за обявяването на Българската екзархия, са били в Светия синод, но пада фугасна бомба и когато отварят касата два-три дни след бомбардировките – всичко се възпламенява. Много неща са заличени. Някои обаче са запазени в Държавния архив и неговите поделения по места – постановления за одържавяване на имоти с приложени скици, преписки за отдаване на търг на манастирски земи и за плащания на адвокати, както и за бюджети на епархийските духовни съвети в страната и новоприсъединените земи; на духовните семинарии в София и Пловдив; на храмове и манастири. Запазени са Банкови книги за депозираните влогове по фондове за завещания (1928-1947).

Според архивите преди национализацията БПЦ е притежавала 329 436 дка ниви, лозя, градини и ливади на стойност около 1 000 000 лв. Манастирите са имали 191 000 дка земя, 30 хил. дка ниви, по 3000 дка гори и ливади и 17 000 дка пасбища и големи площи в регулация, за 4000 дка от които Църквата още води съдебни битки. Висши духовници твърдят, че около 25% от собствеността все още не е възстановена. Различни експерти, неясно на каква база, дават различни становища за активите на БПЦ в момента и те варират между 1 и 5 милиарда лева. Но самата Църква не може да каже за какво богатство става дума. И ако за големите манастири и градските храмове са запазени някакви планове и скици за границите на имотите, положението със селските църкви и малките манастирчета е почти загубена кауза. Изследователи твърдят, че всяка селска църква притежава минимум по 15 декара земеделска земя

Но на много места тя е заграбена по схемата: кмет – поземлена комисия, когато вървеше реституцията по закона “Лучников”. Неясно колко управници по места са успели така да заметат следите и на малкото останали сведения, че кметове или бизнесмени да станат горди, добросъвестни и безапелационни собственици на апетитни имоти. В този период Църквата загуби и доста от наеми в центъра на София. Наемателите на имоти около пл. “Св. Неделя” (банки, бизнесмени, ресторантьори и търговци) се люшкаха на кого да плащат наеми, когато за легитимни се представяха ту единият, ту другият синод. След ликвидирането на разкола реално духовниците започнаха да работят за възстановяване на имотите си. Но достатъчно бавно, за да пропуснат всички срокове и сега искат още 10 години време за връщане на земи и сгради. Затова на много места, например в Хасковско, над 30 църкви са обявени за общинска собственост.

Проучванията досега сочат, че Църквата е била най-големият собственик на гори и най-добрият стопанин на дъскорезници, притежавала е и много земеделски земи. Но за да се издирят сведения основно за горските имоти, трябва да се изрие архивът на министерство на земеделието, твърдят препатили. В първите протоколи за трудова поземлена собственост е посочван точен размер на обработваемите площи. Манастирска земя, например – 700 дка, толкова застроена площ, толкова земеделско стопанство. На въпроса откога се владее този имот на много от местата пише, че е с “турска тапия от незапомнени времена”.
За да няма регистър още, има и трето обяснение. В ново време доста митрополити са направили сериозни проучвания из архивите и общините за имотите на епархиите и обителите, които имат. Чрез адвокати, счетоводители или находчиви и образовани монаси и свещеници. Последователни в това отношение са Гавриил Ловчански, Дометиан Видински, Натанаил Неврокопски, Кирил Варненски, Григорий Великотърновски. Така постъпват и няколко игумени на манастири, като Гигинския например и си върнаха доста земи. Но владиците кътат информацията с идеята, че от тези имоти епархиите се самоиздържат

Т.е. да не внасят процент от приходите в Светия синод, който плаща заплати на митрополитите, издържа администрация, храм-паметника “Св. Ал. Невски”, двете духовни семинарии и три ставропигии – Рилския, Бачковския и Троянския манастир.
Не само имотен регистър липсва, но няма прозрачност и за даренията. В миналото към всеки манастир е имало дарителски фондове, които са управлявали средствата.

Синодът дори не изпълнява записаното в действащия Устав на БПЦ, което му дава права за сключване на имотни сделки. В чл. 38, определящ правомощията му, пише: “да разрешава, по предложение на епархийския митрополит, учредяването и участието в търговски дружества на БПЦ – Българска Патриаршия и нейните поделения – митрополии, църкви и манастири; да разрешава, по предложение на епархийския митрополит, учредяването на вещно право на строеж до 50 години и вещно право на ползване до 25 години върху имоти, собственост на БПЦ и нейните поделения – митрополиите, църквите и манастирите”. Решенията на Светия синод се публикуват в “Църковен вестник”

в двуседмичен срок от постановяването им”. Това обаче не е правено никога. Само по-бедните епархии правят бюджети, останалите изобщо не ги представят в Синода. Изборът на наематели става не само непрозрачно, но и на неясен принцип и често в ущърб на Църквата. От март насам – вече четвърти месец, например, тече основен ремонт в Софийска митрополия, където ще живее новият патриарх. Според информация отвътре той е поверен на пенсиониран военен, родственик на покойния дядо Максим. Няма публична информация и какви наеми постъпват в Синода, както и за какво се харчат, макар да се говори за хиляди евро.

В същото време Църквата иска държавата да ги освободи от съдебна такса, когато води дела за имоти, да не се внасят в общинските хазни такса смет и т.н. Всъщност точно по тази причина повече от година Светият синод не прави нищо, за да се изготви нотариален акт за собственост на патриаршеския храм “Св. Ал. Невски”. Защото квадратурата му е голяма и ако се извади данъчна оценка, ще плащат висока такса смет.
Докато синодалите разчитат само на облекчения от държавата, но не спазват собствения си устав и не управляват прозрачно финансите си, БПЦ ще си остане бедна. Искането сега изобщо да не се плащат осигуровки на свещениците, които са под 1000 души, показва колко лош и слаб началник е Светият синод…

Владици правят фирми
Неврокопският митрополит Натанаил се очертава като един от най-предприемчивите църковни стопани. Със заем от Неврокопска митрополия през 2007 г. е учредено еднолично търговско дружество “Непар”, чийто капитал е 3 397 100 лева. Дружеството е 100 процента собственост на Неврокопска митрополия, сочат документи в ДАКСИ. Предмет на дейността е “покупка на стоки или други вещи с цел да бъдат продадени или препродадени в първоначален, обработен или преработен вид, продажба на стоки собствено производство, сделки с интелектуална собственост, рекламни, информационни, програмни услуги, както и всяка друга дейност незабранена от закона”. През 2011 г. фирмата осъществява най-крупната сделка – купува хотел

в центъра на Гоце Делчев с 4 дка земя към него. Хотелът е даден под наем, но сумата, която влиза при собственика, е тайна. Дядо Натанаил вдигна и грандиозен владишки дом, но размерът и произходът на вложените в него пари са неизвестни. Неотдавна митрополията купи за 350 000 лева и старото училище на село Бараково, Кюстендилско. И там етажите са отдадени под наем.
Дометиан Видински също проявява бизнес нюх – неговата епархия притежава огромни имоти. Владиката е сред тримата управители на “Митропол” АД, в което Видинска епархия има 20% дял от капитала, равен на 200 хиляди лева. Дружеството се занимава с търговско посредничество със селскостопански суровини, живи животни, текстилни суровини и полуфабрикати. Епархията има участие и в “Св. Ромил Бдински”, дружество, чийто предмет на дейност е “комбинирано растениевъдно-животновъдно стопанство”. Клисурският манастир има собствена фирма

“Врещица” с капитал от 103 000 лева, в чийто надзорен съвет е Видинският митрополит Дометиан. Според ДАКСИ владиката, записан като Димитър Вълчев Топузлиев притежава 16% (800 000 лева) от радио НИЕ и 5% от общия капитал на транспортната фирма “Алфа експрес”, равни на 50 хиляди лева. Видинската митрополия е дала под наем на различни земеделски фирми 1600 дка църковни земи, съобщи пред “Труд” епископ Сионий. Нивите са предимно в районите на Монтана и Лом. Според категорията на земята митрополията получава средно между 25 и 30 лева наем на декар годишно. Част от рентата се плаща и в натура – с жито и слънчоглед, които се използват в манастирите където има добитък. Там се реализират няколко европроекта за ремонт и укрепване на църкви.
Врачанският митрополит Калиник също е регистрирал фирма “ЕКО” ЕООД, сто процента собственост на епархията, която има предмет на дейност “отглеждане на зърнени, клубеноплодни, технически и фуражни култури”. Архиерейското наместничество в Плевен пък участва във фирма “Агромитропол”.
Варненският и Великопреславски митрополит Кирил бе пръв, който опита да вкара църковните имоти в Международната ортодоксална банка, развъртя скандални имотни сделки, но без да участва в търговски дружества. Той фигурира главно във фондации, но добре оперира с имотите, благодарение на отзивчиви бизнесмени. Кирил нашумя със скандални опити за заменки на църковни земи по морето, с открито намерение да влезе в хотелиерския бизнес. Сега Варненска митрополия иска да придобие правата върху 5000 дка земеделски земи в Добруджа. “Това е около 40% от земите, които ни се полагат, но държавните служби не са ни ги признали”, обяви митрополит Кирил. Върнатите в годините назад над 6000 дка се отдават на арендатори. По непотвърдена информация земите се дават на наемни цени по-ниски от пазарните

Ако пазарната рента била 60-70 лв. за декар, то духовниците сключвали договори на нива от 30 лв.
Храмовете в Шуменско, подчинени също на варненския владика, имат по 50-60 дка ниви, а арендаторите плащат малко, се оплакаха свещеници. Църквата в село Царев брод доскоро получавала по 15 лв./дка, каза отец Емил. Успял обаче да предоговори наема за 60-те декара ниви и сега арендаторът ще плаща по 35 лв./дка. Освен това се е съгласил да направи за своя сметка и ремонт на храма.
Великотърновският митрополит Григорий, известен с това, че често сменя колите си, които различни вносители му дават за тестване, също фигурира в регистрите като акционер и управител в “Св. Петка Търновска” ООД в съдружие с бивш собственик на обредна фирма. Григорий упорито води съдебна битка за собствеността на пет църкви във великотърновското село Арбанаси, които са паметници на културата. Има документи, от които става ясно как са одържавени храмовете. На една от бланките служител е написал: “Аз днес младши милиционер иззех от свещеник 5 големи ключа от 5 църкви”.

Българският патриарх и софийски митрополит Неофит не фигурира в търговски дружества, а само в няколко фондации и сдружения. В управата на едно от тях – “Всех Святих”, той е заедно с бизнесмена Пламен Бобоков и русенски общественици. Митрополията преди 13 г. поискала да бъде обезщетена за 10 имота. През 2003 г. получава компенсаторни записи за магазин и склад с прилежащ терен, които не могат да се възстановят. Овъзмездена е и за няколко имота в Русе, има и сгради, които дава под наем. Върху върнат парцел от 1033 кв. м със сграда от 440 кв. м разгърната застроена площ трябваше да се вдигне жилищна кооперация, но кризата замрази строителството. Църковна собственост са общо 7004 дка земи и 805 дка гори на църковните настоятелства в епархията. Те са дадени на кооперации и арендатори срещу годишен наем или рента. Русенските духовници претендират за 4 дка в Парка на възрожденците. Митрополията получи “мълчалив отказ” за сградата на Русенската опера, вдигната върху някогашен църковен салон, но от областната управа твърдят, че няма документи, които по безспорен начин да доказват правото на обезщетяване.
Бургаската църква “Св. Богородица” също се разминала с възможността да получи акции в “Лукойл”

Сегашното нефтопристанище, в землището на квартал Крайморие, е било собственост на храма. Божиите служители поставили въпроса за собствеността си и помолили за акции, но преди няколко години Поземлената комисия ги овъзмездила със земи в квартал Сарафово, дали им и компенсаторни бонове. Земите са едва на трета – четвърта линия от морето. Те се обработват от кооперация и годишно църквата взема по 20 лева на декар. На същата църква е принадлежал и остров Болшевик, но сега късчето земя сред морето е държавна собственост и на никого наум не идвало да ги овъзмездява.
В епархиите все пак не се отказват и продължават да водят битки за имоти, които някога са били църковна собственост.

Източник: trud.bg

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Християнство и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s