Слизането на Сива – из „Веда Словена“


Боже ле Сива ле,
Фъ рока ти златна тоега,
Фафъ гора си тоега бодни, 55
Да проникне висне дару
Висне дару ду небе-ту,
Та си слева Жива Юда
Жива Юда самувила
Пудъ даро-ту фафъ гора-та, 60
Фафъ гора-та на белъ кладнецъ,
Да си мие златна чеше,
Да си точи сурна вода
Сурна вода усуреста.»
Ни са чуди Сива Бога, 65
Какъ си доржи златна тоега
Та си е бодна фафъ гора-та
Фафъ гора-та планина-та,
Де ми тече ду белъ кладнепъ,
Тоега си вода полела, 70
Та са бави три сахате,
Висне си дару проникнала
Висне дару ду небе-ту.
Видела ми Жива Юда
Жива Юда самувила, 75
Та си слела утъ небе-ту:
Десна хи нога на даро-ту
Та си слезе фафъ гора-та
Фафъ гора-та на белъ кладнецъ.
Та си мие златна чеше, 80 55
Та си точи сурна вода
Сурна вода усуреста,
На Сива си дума и говори:»
«Боже ле Сива ле,
Хаде, Боже, слевай, 85
Слевай, Боже, на поле-ту,
На поле-ту Фъ градове-те,
Фъ градове-та и фъ села-та,
Застигналъ ти личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ день, 90
Та ти курбанъ колетъ,
Та ти са мольба молетъ,
Да хми фъ кащи идешъ;
Та и мене да си карашъ,
Да ги парскамъ сурна вода 95
Сурна вода и суреста,
Да са живи и зрави
Ду година ду Сурвакъ-день.»
Сива хи вели ютговори:»
Юду, Юду Жива самувила, 100
Сега слевамъ на поле-ту
Та са шетамъ фъ градове-те
Фъ градове-те и фъ села-та,
Какъ си фъ кащи флевашъ,
Де ми са саидисали парве либе, 105
Парве либе Дорга Юда
Дорга Юда самувила,
Та й са курбанъ клали,
Клали й са царна пуйчида
Иоще е са фальба фалили 110
Чи си ма умирила
Умирила укротила;
Пратила си деветъ сесри,
Девета сесри деветъ Юди
Деветъ Юди самувили 115
Де си курбанъ колетъ
Да си раснешъ сурна вода
Сурна вода усуреста,
Да са живи и зрави
Ду година ду Сурвакъ-день; 120
Де си курбанъ ни колетъ,
Парве ми либе ни фалетъ,
Да ни раснешъ сурна вода
Сурна вода усуреста—
Налютили са деветъ сесри 125
Деветъ сесри деветъ Юди,
Пуснали си люта змие
Люта змие люта смока
Фафъ каща му люта змие
И съсъ змие зли хравеци; 130
Сега вода да си парснешъ
Да си парснешъ да си раснешъ,
Ду година са Мръсни дни
Мръсни дни и злиниви;
Какъ ги праща Дорга Юда 135
Да са шетатъ пу поле-ту,
Да са шетатъ фъ градюве-те,
Фъ градове-те и фъ села-та,
И тие си Каилъ не ставатъ,
Чи ги си, Юду, ни саидисала: 140
Де ми са тие фодили
И ти си, Юду, фодила,
Расила си сурна вода
Сурна вода усуреста.

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Тангризъм и тагнато, , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s