Костенурка


imagesКостенурката се нарича още костена жаба, желва, желка – според народната вяра е произлязла от невеста, която много се срамувала от свекъра си. Веднъж замесила тесто и изпекла хляб. Зачакала свекъра си да се върне от работа. Но била толкова гладна, че не го дочакала и си похапнала от питката (в друг вариант кучето отхапало част от хляба). Когато свекърът пристигнал, тя така се засрамила (според друга версия „се изпуснала“ пред него), че помолила Господ да я превърне в някаква гадинка. Сетне седнала върху кръга за месене и поставила нощвите върху себе си. Така се превърнала в костенурка. Според разказ от Странджа една мащеха все не харесвала хляба, замесен от доведената й дъщеря. Злочестото момиче се помолило на Бог и той го посъветвал да се скрие между кръга и нощвите. Така го превърнал в костенурка.. Според отделни космогонични представи Земята се крепи върху корубата на костенурка. Ако животното се размърда, получават се земетресения. Представата, че костенурката живее повече от 500 г., предопределя някои народни схващания – че е мъдра и всезнаеща, че познава тайните на билките и магиите. Единствено костенурката знае къде расте билката разковниче, която има способността да „отваря всичко заключено“ (врати и катинари; сандъци и заровени в земята богатства). Затова магьосниците и билярките, които искат да се сдобият с разковниче, намират гнездо с яйцата на костенурка., заграждат го с плет и камъни, за да не може костенурката да влезе в него. Изчакват костенурката да се върне и тя, като не може да отиде при яйцата си, тръгва да търси разковничето. Щом го намери, с негова помощ разваля преградата. Така магьосниците се сдобиват с разковничето. Вярва се още, че само костенурката може да разпознае жените, които се занимават с магьосничество. Когато видят за първи път напролет костенурка, жените от Софийско разстилат поясите си върху земята. Ако костенурката. премине през някой пояс, то тази, на която той принадлежи, е магьосница. С яйца на костенурка се развалят магии. Месото и кръвта се използват за лечение на уплаха, страх и обща отпадналост. От корубата на костенурка се стърже прах, с който запойват урочасани или изплашени моми и булки. Съществува обичай при суша костенурка да се обръща с краката нагоре, за да завали дъжд. Ако жените кърмачки видят костенурка преди Гергьовден, вярват, че ще имат достатъчно мляко. Желка понякога народът нарича скрофулозата и аденита. Същото название има и везбен орнамент върху долната част на полите на тракийските жени, наподобяващ костенурка.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
* Българска митология – енциклопедичен речник, автор – Анани Стойнев, издателство „Захарий Стоянов”, 2006
*Архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Митология и Фолклор и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s