Бистра Винарова отказва на Казандзакис и Райнер Рилке за да запази кръвта на поколението си чиста!


bistra-vinarova

Чиста кръв – чисто злато!

Изложбата на първата българска художничка експресионистка Бистра Винарова (1890-1977) в Националната художествена галерия се превърна в знаково събитие, защото преоткри ярка и малко позната за широката аудитория личност. През първата половина на ХХ век името й е било добре познато в артистичните среди, тя се е славела като виртуозен рисувач, което личи и от творчеството й, показано днес в залите на галерията. За съжаление от 1923 г. и след като се омъжва за един от най-големите ни публицисти и дипломати Симеон Радев, автор на „Строители на съвременна България”, Бистра Винарова повече не прави свои експозиции. Постепенно името й изпада в забрава, особено след като настъпват политическите промени в България през 1944 г. Затова изложбата „Изкуството на Бистра Винарова” в НХГ е добър поводи да си спомним за нея.

 Бистра Винарова е потомка на значими възрожденски родове. Дъщеря е на генерал Върбан Винаров – възпитаник на Роберт колеж и адютант на първия български княз Александър І Батенберг. По време на Освободителната руско-турска война той превежда на американския кореспондент Макгахан. Генерал Винаров е сред първите офицери, получили военно образование в Русия, началник е на Военното училище и на щаба на Българската армията. По майчина линия неин дядо е д-р Георги Вълкович – известен възрожденски деец, един от първите наши професори медици в Цариград, после в София.

Получава художественото си образование в Дрезден, Мюнхен, Берлин и Виена. Въпреки това не желае да се обвърже с чужденци. През 20-те и 30-те години младата Бистра Винарова излага с дружеството на немските експресионисти „Ди Брюке” свои произведения, които са високо оценени от европейски интелектуалци като Никос Казандзакис и Райнер Мария Рилке, както и от модерно ориентираната българска критика.

Във Виена Бистра се запознава и с бъдещия си съпруг, въпреки че двамата се знаят още от София. Повторното им „запознанство” става случайно във Виенската опера. На представлението трябвало да отидат майката на Бистра и приятелката й Султана Рачопетрова, но двете били поканени на друга среща и преотстъпват билетите си на “младите”. Тази първа среща била пълна катастрофа си спомня навремето техният син Траян Радев, който почина преди три години. Баща му искал да впечатли красивата Бистра с познанията си, но тя се ядосвала, че й пречи да гледа спектакъла. Едва следващите срещи ги сближават и решават да се оженят, независимо че за ръката на Бистра Винарова претендира и известният гръцки писател Никос Казандзакис.

 Прочутият белетрист направо преследвал младата художничка и накрая й предлага ръката си. „Добре че тогава майка е проявила благоразумие и прозорливост, защото доста по-късно Казандзакис стана известен с антибългарските си изказвания”, коментира Траян Радев. Покорен от хубостта на българката е и австрийският поет Райнер Мария Рилке с когото те си кореспондират до края на живота му. 

Двамата със Симеон Радев се венчават в българската църква „Св. Стефан” в Цариград, където авторът на „Строители на съвременна България” е изпратен като посланик. “Майка също беше много образована и интелигентна жена. Знаеше френски език не по-лошо от баща ми, освен това владееше немски и английски език. Това ги правеше желани гости в дипломатическите салони”, разказва синът им Траян Радев.

Бистра Винарова придружава известния си съпруг в дипломатическата му кариера. До Втората световна война той е пълномощен министър отначало в Букурещ, после в Берн, Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Той става посланик в САЩ по една случайност – трябвало да замести своя добър приятел и съученик Никола Милев, когото убиват, продължава Траян Радев.

След 9 септември 1944 г. към него не са предявени никакви обвинения, но над името му тегне табу. Той отказва да стане академик само и само да не му се наложи да направи някакви политически промени в “Строители на съвременна България”. Едва в края на живота си доживява да види издадени своите “Ранни спомени”.

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на История, Публицистика и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s