Венец


imagesНарича се още венок, веньок – увити в кръг цбетя, често срещан атрибут на много обичаи и обреди. В редица случаи заменя или дублира китката. За основа на венеца се използва лескова, шипкова, трендафилова пръчка или липсва кора, свита в кръг. Върху нея се привързват с цветни конни (обикновено мартеница) различни свежи цветя и растения (с предпочитание към вечнозелените чимшир, бръшлян, ела, босилек) и други допълнителни украси. Повтаряйки елементите от състава на китката с техните символични значения, към общата характеристика на венеца се прибавя и неговата кръгова форма. Кръгът като един от универсалните символи в случая се свързва главно с приписваната му предпазна функция. В същата посока се осмисля и суровата пръчка от бодлив храст, която според народното схващане притежава силата да прогонва различните демонични сили. Венецът от свежи цветя е любима моминска украса. На Еньовден се прави еньовски венец от набраните цветя (между които задължително еньовче) и билки, през който млади и стари се провират за здраве. Изсушен, този венеца се пази и използва през цялата година с вяра, че има силата да лекува. С венеца момите кичат Еньовата буля от едноименния обичай. Калпаците на коледарите освен с kumku са окичени и с венец от варакосан чимшир, бръшлян, ела и др., вързани с червен конец и обогатени с бучки захар, нанизи от пуканки, стафиди, сушени сини сливи и бял боб, паунови пера. Венеца е елемент към обредния лазарски костюм. На Гергьовден се приготвят венеца от здравец, млечка, коприва, глог, гергьовка, завързани с червен конец върху превито клонче от слива, круша или ябълка и се слагат на съда за първото обредно издояване, на врата на овцата, която ще доят, и на врата на агнето – жертва за празника. Много характерен за облеклото на част от обредните лица в сватбата е и сватбеният венеца. Задължителни са сватбените венци за младоженците (известни с названията перянца, сговорнишки, или момков венец в Северозап. България), като този за невестата се отличава с богатството на множеството регионални форми. Сватбени венци се приготвят и за обредните лица – мъже от момкова страна. Названието венци за четвъртъка преди сватбата (в Източна България), когато се вият сватбените венци, потвърждава тяхното значение за обредността. То стои и в основата на термина венчавка за означаване на църковния ритуал, при който се използват метални венчила. От началото на XX в. постепенно обредно приготвяните традиционни сватбени венци от свежи цветя и растения се заменят с изкуствени, които битуват устойчиво и в съвременността. Венецът е сложна обредна вещ, чиито структурни елементи взаимно допълват или повтарят присъщите им символични значения, изграждайки по този начин единното смислово цяло на венеца и функцията му да продуцира и пази вечните човешки идеали – здраве, живот, дълголетие, плодородие, слава.

За изготвянето на справка “Обичаи и вярвания” на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

* Българска митология – енциклопедичен речник, автор – Анани Стойнев, издателство „Захарий Стоянов”, 2006
*Архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.
© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция „Ф

About tangrabg

Българи! Воини! Наследници на древен род. Един Тангра! Един Кан! И един Народ!
Публикувано на Митология и Фолклор и тагнато, , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s