Поезия

Стихове посветени на българските богове от блога на Един от Народа

Арча / Артиш 

Помня. Стаята бе прашна. Студена…
с предмети редени от мойте ръце
а аз коленичил и тихичко стенех 
молитва отправях с душа и сърце

Не ставаше често, попитайте рафта,
попитайте книгите, те знаят добре
Отварях ги често, говоря ви правда
а стон към небето отправях сефте

От болка молитва, от болка нечута 
заклех се във вярност в богиня Арча
нелепост ли бе – мечтаех за скута
на древна богиня, на страшна жена

Арча бе богиня но мъртва бе знайте
в огън погубена, от огън в беда
дявола хвърли я – спасение не найде
в ада попаднала поради любовта

Че дявола мръсен изчадие мерзско
желаеше смърт, но за нейният мъж 
Арча се решила с действие дръзко
във жертва се сторила тя отведнъж

но дните проклети вървяха си бавно
и спомена пресен изчезваше с тях 
богинята сякаш от обич проклета
отдавна я няма – ни пепел, ни прах

Прелиствах обсебен пет дни и шест нощи
Скрижалите древни със руни встрани 
и чудех се аз, размишлявах до снощи
дали тя все още във ада скърби.

че може ли тъй божество да загине
макар изгорено, макар че така
говореше древно предание във рима
не щях да повярвам, проклета съдба

Арча бе погинала легенда остава:
богиня неземна, вечна любов
моята вярност – какво ще да става
я имат и двете – и двете – до гроб!

Един от народа

***

Сива

“…О, ти Сива! Наш старобог! Кога си се изменил и си станал Василица, т.е. празникът на св.Василия? Ти, що се славеше по гори, при студни извори….”
Георги Сава Раковски

Ще стане пак време да дойдеш при нас;
Да слезеш отново с божествений огън.
Да носиш със тебе на космос атлас,
и планове смели във вечна Еклога.

Безбради младежи ще сричат пред теб,
нетленните букви във тях ще се впиват;
И те ще предават на всички завет,
вселенските тайни на нас ще разкриват.

Във месец студен се събират жреци,
За стар ритуал ще е време отново;
За почит към всичките техни предци –
Молитва към Сива чрез древното слово.

И всеки от тях ще се моли през час
за тайната твоя, мечтата на всеки
Причината твоето божествено „Аз“
легенда да бъде сега и навеки 

Когато пристъпиш, ръка подадеш
ще има ни нас – ръка да опънем
В прастарата вяра –  последен рубеж
Били сме, сме, и дори ще пребъдем!

Един от Народа

***

Барин

Барин – О, Бог на войната
призван си във сетните дни
сочи нам път към разплата
душите им черни вземи!

Всегда до нас си ратувал
били сме ти личен народ
До днес те почитат в Уфа
че скверен е чужди хомот

Хронисти древни споделят
че българи влизат във бой
с вяра в победа и воля
и редом със вълци във вой

С носталгия Барин зовем
спомняме чашите череп
сказанията древни четем
носиме кръвният белег

От старите люде аз знам
Душман не знае пощада
Пощада се зна – не ще дам
Ще вземам души с наслада

След толкова много лета
битка последна остана
наред е да страда врага
ред е да бъде в отбрана

без дъх примрели когато
постигнем цели вековни
дарим ли Барин богато
ще срутим окови световни

Един от народа 

Още? – Статии в Категория Поезия