А ти прочете ли българската митология?

Картина Шедьовър на персиеца Иман Малеки

Не се чудете защо пускат бежанците и депортират циганите у нас. Европа каза!

Избрани цитати от Библията

Когато ГОСПОД започна да говори с Осия, Той каза на Осия: Иди, вземи си жена блудница и добий деца от блудство, защото земята постоянно блудства и се отклони от ГОСПОДА.

Осия 1:2

---

И Аз също ще вдигна полите ти до лицето ти и срамът ти ще се види. Прелюбодействата ти и цвиленията ти, безсрамието на блудството ти по хълмовете, на полето – видях гнусотиите ти.

Еремия 13:26-27

Босилек

Цвете, на което народното вярване приписва предпазна и продуцираща сила. Босилекът е широко представен в поетичната традиция и обредите на българите. Белият цвят и хубавият мирис на босилека, който се запазва и след изсъхването му, го определят като символ на младостта, хубостта и здравето. Заради употребата му през цялата година народът вижда в босилека вечнозелено растение, символизиращо непреходността. Смята се любимо цвете на момите, възпявано в народните песни с епитетите „ран“, „росен“, „ситен“, „миризлив“. Момината градинка е немислима без босилек. С китка от босилек момата се кичи и я дава на момъка в знак на любов. Много често в песните босилекът се отъждествява с мома или момък. На сватба младата невеста поръчва на майка си да полива босилека в градината й: „Сутрена с росица /на пладне с водица/, а вечер със слъзици.“  На Йордановден свещеникът ръси от кръстената вода с китка босилек по домовете за здраве. Босилекът се слага като апотропей върху шапката на новороденото и кърпата на родилката. С босилек забъркват брашното на засевки. Босилек се използва при украса на сватбеното знаме и кумовото дръвце. Стръкове босилек забучват като украса върху коледни хлябове. Босилек се размесва със семето за посев. Босилек слагат при мъртвеца. Употребява се често и в народната медицина за кадене на болни и при баене.

За изготвянето на справка „Обичаи и вярвания” на Агенция “Фокус” са използвани следните източници: 

В България регистрираха и Китайска църква

България вече има Китайска християнска църква. Софийският градски съд е регистрирал новата религиозна общност официално още на 9 май тази година, но без становище на дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет, съобщава в-к „Преса”. Църквата е на евангелистка основа. Юридическите лица, които я представляват, са големи търговци на „Илиянци”. Фирмите им са с широк обхват на дейност: внос-износ, складова дейност, ресторантьорство. 

Към 30 септември т. г. официално регистрираните вероизповедания у нас са 126. Само за тази година съдът е узаконил 9 нови. Дирекция „Вероизповедания” е дала положително становище за осем от тях. За деветото – Китайска християнска църква – съдът не е поискал експертно мнение. А ако го беше поискал, то щяло да е отрицателно. Според звеното в МС и Националния съвет на религиозните общности християнството е универсална религия (всъщност щеше да се изяви формалното изискване да се промени само името, което едва ли би било проблем за кандидатите, ако се поставеше като условие за регистриране – б. р.).

Според държавния експерт в дирекцията Георги Кръстев, цитиран от „Преса”, е недопустимо на етнически принцип да бъде създавана религиозна институция. „Това е вторият случай, в който СГС не ни е поискал становище и е направил регистрация. Първият беше за Истинноправославната църква в България (регистрирана през 2007 г.), за която сигнализирахме прокуратурата за заличаване, защото се опитваха да раздават кредити”, заявява също той.

В Китай днес около 7% от населението са християни. Признати религии в Китай са само католицизмът, православието, протестантизмът, будизмът, даоизмът и ислямът, образуващи т. нар. „патриотично обединение” и над които се упражнява строг държавно-партиен контрол. През последните години все по-голяма популярност добиват т. нар. „домашни църкви”, от които най-голяма е църквата „Китай за Христос” (12 милиона) и Китайско евангелско братство (10 милиона). Режимът не ги признава за официално изповедание.

Жени на гурбет

Те загърбили дом и дечицаи тръгнали смело напред!
Нарамили вехта торбица,отиват сами на гурбет…
Оставили всичко най мило,със поглед измъчен и плах!
Сърцето кървящо се свило!Мечтите разбити на прах..

Там надалеч да слугуват,за шепичка жълти пари!
Там надалеч да робуват,за нови ,,прекрасни“ мечти..

Тъгата в очите им виждам..Сълзите им капят в нощта..
Българио, без да обиждамкъм теб се обръщам сега:
-Защо, ми кажи, ти допусна,да скитат със сълзи в очи?
Жените ни наши що пуснада бродят в Европа сами?

Да чистят, да мият чинии!Да гледат старчоците зли!
Тук бяха цветя във саксии,а там вече са просто слуги!
Защо го допусна Българио?Какво стана с теб ми кажи?
Толкова много ли пречеха,тези наши прекрасни жени?

Тези майки, и нежни съпруги.Тези борбени, смели моми.
Че, в Европата ти ги прокудиза да търсят късмет и пари?
Те загърбили дом и дечица!Гледат смело към чуждия ,,Рай“
Вехта снимка и мила душица,им напомнят за родния край…

Николина Йорданова 

Древност

Копиле

Копиле – То не влиза в семейството, то е вън от челядта къщна. Считат за голямо зло не само за къщата, в която се е родило, но и за цяло село. Ето защо някога, като се родело такова копеле в селото, селяните се събирали и изгаряли жива копиляната с копилето. В която къща се раждало копиле – от тая къща късметът бягал и тя запустявала, а пък в селото дохождала болест, суша, биело град и други злополуки на цялото село. Ето защо момата или вдовицата сами умъртвявали такава своя рожба.

Ако по какъвто друг начин копилето оцелявало и достигало до възраст, народната вяра и поверие утвърдяват, че то бивало късметлия, защото дяволът му в всичко помагал; обаче в обредите и религиозните обичаи то не може да зима никакво участие.

Поп открадна луксозно жилище от болен от рак

Свещеник от Русе е разследван за кражба на тристайния апартамент на болния от рак Сава Стоянов. Той повикал отец Стефан (на снимката) в болницата за предсмъртната си изповед. Попът обаче предвидливо дошъл с нотариус. И така успял да измъкне от вече умиращия 51-годишен Сава пълномощно да продаде неговия апартамент от близо 100 кв. м в центъра на Русе.

Умиращият имал три дъщери, които са негови наследнички. Това не смутило отеца, който само седмица след изповедта продал апартамента му на… близката си приятелка Ева.

5 години от смъртта на Иван Митев – Шегор Расате

В ноща на 11 срещу 12 октомври 2009 година Злите сили сложиха край на твоя житейски път.

Това са две от стихотворенията ти .

 

 

 

 

 

Упование

Забрадка

Волжка Българка

Елемент от женската народна носия, задължителен за омъжената жена. Забрадката е белег за възрастово и социално положение. Народното схващане не допуска омъжената жена да ходи без забрадка. Гологлава жена се смята за гола. Значението на забрадката идва от предназначението и да покрива косата, която се свързва с възпроизвеждащата способност на жената. Жената не трябва да показва косите си пред друг мъж освен пред своя. В обичайното право смъкването на забрадката на жена от чужд мъж се смята за най-голямо престъпление, равнозначно на нейното похищение.
Като част от женското облекло забрадката може да замести жената. Забрадката представлява семантиката на женското начало. Моминото сватбено знаме понякога се прави със забрадка, отъждествявана в случая с невестата. Забрадката се използва при баяния и магически практики; с нея се правят най-тежки магии.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Информационна Агенция Фокус са използвани следните източници: 

Попски ръце вощени – каквото хване, залепва.

Инстинкт

Гръмотевица

Гром, трясък, трескавица – образува се според езическите вярвания заедно със светкавиците вследствие на борбата между змейовете и халите в небето. В адаптирания от християнството мит за гръмовержеиа и неговия противник гръмотевицата и светкавиците се образуват в резултат на схватката между герой и небесния змей (хала, ламя). Този мотив намира широко поле за изява в българския фолклор. Повсеместно се вярва, че там, където пада гръмотевицата , в земята се забива железен клин или шиш (божа стрела, трещен камък), смятан за особено лековит, тъй като е част от оръжието на небесния гръмовник, с помощта на което той убива змея. Вярва се, че гръмотевицата пада най-често върху церово дърво. Такова дърво не се използва за горене, защото се смята за прокълнато и наказано от Бог. Отделни суеверия сочат, че гръмотевиците биват привличани от кучетата и овцете, поради козината и вълната им. Затова, когато гърми, тези животни се пъдят далеч или се затварят в стопанските постройки. Първата пролетна гръмотевица е свързана с разнообразни поверия и обреди. Вярва се, че тя убива всички вампири. Ако гръмне за първи път през януари, се смята, че през годината ше умрат повече възрастни хора; ако гръмне през февруари – млади хора, а гръмотевицата през март означава, че ще умират предимно жени. Най-добре е първата гръмотевицат да е преди Гергьовден, което е знак, че годината ще е плодородна. По броя на гръмотевиците на този празник предричат каква ще е цената на житото и царевицата. Ако гърми на Илинден, вярват, че орехите и лешниците ще са червиви и кухи. Ако първата гръмотевица е откъм изток, годината ще е здрава и изобилна. Тогава всеки почуква с железен предмет или с камък по главата си три пъти с пожеланието главата му да е желязна (здрава). Със същата цел стопаните чукат по хамбарите и бъчвите, за да се напълнят с жито и вино. Те се провират под дърво, слагат пръст на главата си и хвърлят камък през нея, кичат се със здравец и коприва, вземат с дясната си ръка парче хляб и поставят камъчета под фиданките – всичко това цели осигуряване на здраве и плодородие през цялата година. Когато гърми, водата в съдовете се покрива с кърпа, защото според поверието змеят (халата) може да се скрие в нея. Възрастните жени прибират девойките вкъщи, за да не ги види змеят и да ги залюби. Всички подници и връшници се скриват, тъй като те служат като оръжие на халата в битката й срещу змея. Когато гърми, на двора хвърлят железни предмети и сечива, палят кандилото и свещта от гергьовското агне. Против гръмотевици се тачат определени годишни календарни празници – Великите Четвъртъци, Тодоровата неделя, Горещниците и Илинден, двете „криви сряди“, преди и след Гергьовден, и дванадесетте „черни петъка“ срещу големите празници. През тези дни не се работи никаква домашна и полска работа, за да не пада гръмотевица върху хората и добитъка. За да се предпазят от гръмотевици, жените мият обредно косите си на Тодоровден по времето, когато протичат конните надбягвания.

За изготвянето на справка „Обичаи и вярвания” на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Села скочиха срещу игумена на „Седемте престола”

Три села около Своге скочиха на бунт срещу новоназначения игумен Петър Покровски, който опявал покойници въоръжен и според тях продавал работеща скъпа техника на манастира за старо желязо. Техни представители връчиха подписка от над 600 човека в Софийската митрополия вчера. Местните го обвиняват в скандално поведение под влиянието на алкохола. Те твърдят, че често пъти  поп Петър врътва ключа на обителта и прави запой с приятели дни наред вътре. Хората настояват Софийската митрополия да назначи час по-скоро ревизия в манастира.

Според недоволните още с идването си игумен Петър Покровски започнал да граби. Изкарал два камиона за скрап, като нарязал дори професионалната пералня, която работела за хотелското крило. С такива обвинения по адрес на попа засипаха вчера хора от трите села Знеполския епископ Йоан – викариен епископ на Софийския митрополит, и патриарх Неофит, който излезе да разговаря с тях и да приеме подписката им с исканията.

Хората твърдят, че игуменът не се държи прилично и човешки с местното население. Жена разказа, че игуменът ходел с пищов на погребение. Тя обаче не пожела да каже името си от страх той да не се саморазправи с нея.

Венец

Нарича се още венок, веньок – увити в кръг цбетя, често срещан атрибут на много обичаи и обреди. В редица случаи заменя или дублира китката. За основа на венеца се използва лескова, шипкова, трендафилова пръчка или липсва кора, свита в кръг. Върху нея се привързват с цветни конни (обикновено мартеница) различни свежи цветя и растения (с предпочитание към вечнозелените чимшир, бръшлян, ела, босилек) и други допълнителни украси. Повтаряйки елементите от състава на китката с техните символични значения, към общата характеристика на венеца се прибавя и неговата кръгова форма. Кръгът като един от универсалните символи в случая се свързва главно с приписваната му предпазна функция. В същата посока се осмисля и суровата пръчка от бодлив храст, която според народното схващане притежава силата да прогонва различните демонични сили. Венецът от свежи цветя е любима моминска украса. На Еньовден се прави еньовски венец от набраните цветя (между които задължително еньовче) и билки, през който млади и стари се провират за здраве. Изсушен, този венеца се пази и използва през цялата година с вяра, че има силата да лекува. С венеца момите кичат Еньовата буля от едноименния обичай. Калпаците на коледарите освен с kumku са окичени и с венец от варакосан чимшир, бръшлян, ела и др., вързани с червен конец и обогатени с бучки захар, нанизи от пуканки, стафиди, сушени сини сливи и бял боб, паунови пера. Венеца е елемент към обредния лазарски костюм. На Гергьовден се приготвят венеца от здравец, млечка, коприва, глог, гергьовка, завързани с червен конец върху превито клонче от слива, круша или ябълка и се слагат на съда за първото обредно издояване, на врата на овцата, която ще доят, и на врата на агнето – жертва за празника. Много характерен за облеклото на част от обредните лица в сватбата е и сватбеният венеца. Задължителни са сватбените венци за младоженците (известни с названията перянца, сговорнишки, или момков венец в Северозап. България), като този за невестата се отличава с богатството на множеството регионални форми. Сватбени венци се приготвят и за обредните лица – мъже от момкова страна. Названието венци за четвъртъка преди сватбата (в Източна България), когато се вият сватбените венци, потвърждава тяхното значение за обредността. То стои и в основата на термина венчавка за означаване на църковния ритуал, при който се използват метални венчила. От началото на XX в. постепенно обредно приготвяните традиционни сватбени венци от свежи цветя и растения се заменят с изкуствени, които битуват устойчиво и в съвременността. Венецът е сложна обредна вещ, чиито структурни елементи взаимно допълват или повтарят присъщите им символични значения, изграждайки по този начин единното смислово цяло на венеца и функцията му да продуцира и пази вечните човешки идеали – здраве, живот, дълголетие, плодородие, слава.

За изготвянето на справка “Обичаи и вярвания” на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Из субкултурата фейсбук – страницата „Исуф“

 

 

Приютяват бежанците в манастири

Християнската църква с пореден антибългарски акт, поощряващ мулти-култи обществото и изгонването на българите от земите им. Част от бежанците да бъдат настанени в манастири, предлага Величкият епископ Сионий, който е викарий на Видинския митрополит Дометиан и игумен на Лопушанския манастир. Той е изпратил до Агенцията за бежанците предложение два от манастирите в епархията – Чипровският и Лопушанският, да бъдат предвидени като места за настаняване на сириици, които са потърсили убежище в страната ни. „Имаме благословението на митрополит Дометиан за това“, се съобщава в неговото писмо. В хотелската част на манастирите ще бъдат настанявани християни, каквито са 30% от населението на Сирия, обяснява духовникът. „Сега в страната разрушават християнски храмове, убиват свещеници, жени, деца, трябва да им дадем стимул за живот, да ги окуражим във вярата и надеждата , смята епископът.
Той призовава и игумените на други манастири ,да отворят дверите им за бежанците, да им гласуват доверие и да им подадат ръка за нов живот. Да покажем любовта си към изпадналите в нужда и им подадем ръка“, завършва обръщението му, което е разпространено от Видинската митрополия. Според вярващи от Чипровци обаче в манастирите може да настанят и мюсюлмани, което според тях ще поругае нашите свети места.

Завета на Раковски

Дървото

Дървото е земен аналог на световното, космическото дърво. Символ нa живота, то свързва световете – земния и небесния, човешкия и този нa сенките. Корените му сочат надолу, към земята и всичко, с което се свързва земята в митологичен план, стволът му е по посока на висините, короната, клоните и цветовете са самите висини. Като медиатор между световете дървото участва във всички ритуали на преход, прекрачване, пътуване между тях. Зеленото дърво е знак за живот, сухото – за болест и смърт. На цъфнало дърво или храст се оставя при болест първо жълт после червен конец. Очаква се вълшебство, при което дървото може да дари здраве и да поеме върху себе си болестите и бедите. През процеп на дърво се прекар­ва болно дете. Болестта остава при дървото, а детето оздравява. Покара­лите пръчки участвали в ритуал за лекуване, тъй като означават изцеление и живот. При първото подстригване детенцето сяда под зелено дърво. На зелено дърво закрепват и отрязаната косица – да расте високо и здраво, да стои и да е силно като него. Плодните дървета винаги носят добър благо­слов, за изобилие, здраве, многолюдна челяд. Затова под техните клони всеки обред има магическо действие – бръсненето на младоженеца, сплитането и отбулването на невестата. Магията им действа и когато са само материал за обредните вещи – сватбено знаме, кумово дръвце, дръвце на царя на коледарите и др.
Разказват, че някога, когато в света все още се случвали чудеса, дърве­тата вървели след хората, правели им сянка, сами влизали в дворовете им. Но след като една жена се отнесла лошо, омърсила ги, те спрели да се движат и да помагат на човека.

Ведическата Литература (Шастри) – автор Ивайло Костов

В своето историческо развитие и формиране като религиозна система индуизмът преминава през три основни етапа, които го характеризират и оформят класическия облик на духовната култура на индийската цивилизация: Ведаизъм, Древен брахманизъм и Класически индуизъм. Едновременно с това се заражда и развива свещената индуска литература, известна с оригиналното наименование шастри1.

Преди всичко трябва да се отбележи, че наименованието, което самите индуси използват за своята религия, е санатана дхарма, т.е. „вечната“, „винаги съществуващата“ религия; тази, която няма начало и край; религия, чийто произход и крайна цел се намират в божествения свят. Тази истина е била разкрита посредством ведите – „знанията“ за света и битието, предадени от древните риши2, които, от своя страна, са ги получили от Брахмана3, божествената същност на света. Тези знания стоят в основата на образувалата се впоследствие ведическа литература, чрез която е представена същността на религиозната система.

Защо не гледам телевизия

Новото нормално

Оживителят – автор Елтимир

Mисълта на писателя Рей Бредбъди сътвори един убиец на електронни уреди. Своята ненавист към мобифони и компютри той обясни така: „Изведнъж се хванах, че по цял ден това правя – стоя и слушам“.

 Някой друг живее вместо нас живота ни, а ние сме поставени в ролята на безучастни по принуда наблюдатели.

 Веднага щом осъзнах причините, пораждащи желание за съпротива, реших да призова Убиеца: щом ти слушаш, някой трябва да говори, нали? Намери Говорещия, Убиецо!

Поредният светец – предател… Св. Преподобен Прохор Пшински

Св. Прохор Пшински. Стенопис от ХV в. в църквата „Св. Архангел Михаил“ в Сапарево край Кюстендил.
Очите на „светеца“ са избодени от тамошните българи малко след освобождението!!!

Този скромен монах от XI в. е смятан за първия от изявените последователи на св. Иванку Рилски. Според народното му житие Прохор се родил в благочестиво българско семейство в областта Овче поле в Македония. Когато му предстояла женитба, тайно се уединил в безлюдната планина Козяк близо до гр. Враня, днес в Сърбия. Тук той прекарал 32 години като отшелник в една пещера, до която имало малък извор. Според най-старото му житие (XIII в.), когато светецът починал, местните българи открили мощите му и изградили църква на р. Пшиня, приток на Вардар. Традицията свързва св. Прохор с Роман Диоген, византийски управител на Cpeдeц/София, по-късно византийски император (1068 – 1071 г.). Първата им среща била, когато по време на лов Роман случайно се озовал пред пещерата на светеца. Тогава той предрекъл на средецкия дукс, че в недалечно бъдеще ще получи императорската корона. Не е излишно да отбележим, че първият брак на византийския аристократ бил с българка – дъщеря на Алусиан, т.е. внучка на цар Иван Владислав. По-късно, вече при царуването на Роман, светецът му се явил насън, което подтикнало императора да съгради храм и манастир в негова чест. Този манастир, който съществува и днес, е едно от огнищата на българската книжнина през Средновековието. Най-ранните образи на св. Прохор са от църквата „Св. Георги“ в Старо Нагоричино (1316-1318 г.) и Лесновския манастир (1349 г.), като намират трайно място 6 българската църковна живопис.

Илия Минев – лежал над 40 години в затвора затова че е националист пита:

Първообраз

Хума, птицата на щастието – кашмирска приказка

Имало някога един бедняк, който припечелвал по няколко медни монети, като сечал и продавал дърва. С голяма мъка той едва успявал да изхрани себе си, жена си и седемте си дъщери. Устата му никога не била вкусвала месо, краката му не познавали обувки и само една дрипа покривала гърба му.

Един ден, когато не се чувствал много добре, той полегнал под едно дърво да си почине. Случило се така, че точно по това време оттам прелетяла Хумà, Птицата на щастието¹ и като видяла колко е беден и болен този човек, съжалила се над него. Тя се спуснала долу и оставила едно златно яйце до вързопа му с дърва. Скоро след това дърварят се събудил и като видял яйцето, взел го и го увил в пояса си. После нарамил дървата и отишъл при дюкянджията, който обикновено му ги купувал. Продал му и яйцето, почти без пари. Човекът не знаел, че това яйце е необикновено, но дюкянджията знаел и му казал да отиде и хване птицата, която го е снесла, а той ще го възнагради с една рупиq.

В Опака не мелезират!

Пример за расово хранилище:

„В хода на проучването като особено значим се очерта проблемът за смесените бракове (смесен брак е бракът между партньори с различна етническa и/или конфесионална принадлежност). Наследени културни традиции поставят смесените бракове в Опака и по-специално брака между представители на българския и турския етноси в категорията на „нежеланoтo“. Нито един от 30-те информатори не успя да си спомни пример за такъв брак. Налице са фактори, които постепенно ерозират етноконфесионалната бариера, но тя определено не е преодоляна по отношение на смесените бракове. Тези процеси се наблюдават най-вече в мисленето и схващанията на представители на младото поколение. Ще приложа един пример, който представя ясно отношението към смесения брак. Един от информаторите – българин-християнин, студент, 22-годишен, от българско семейство, споделя с майка си (45-годишна, с висше образование, с широки контакти и топли отношения с туркините), че иска да й представи приятелката си, за която желае да се ожени и която е туркиня – мюсюлманка, някогашна негова съученичка и първа любов. Реакцията на майката е категоричен отказ, твърдо „не“, придружено с ултиматум: или ще се откаже от нея или повече не е неин син. Смесеният брак не само е нежелан, но и неосъществим, попада под санкцията на традицията.“

Из:

Когато пауна пропее…

Вариянт 1: Пропял ми е пъстър паун, Даньо ле, Данчо ле, Дан войвода, на Данчови чемшир порти. – Излез, излез Данчов баща, имаш сина златом коса, пише му се цар да бъде, цар да бъде на земята. Отговаря Данчов баща: – Имам, имам, не отрчам, ала е малък, малушина, той не може войска да реди, и не може хазна да брои. Отговаря пъстър паун: – Хазнарите хазна ще броят, войскарите войска ще редят, само и само цар да бъде, цар да бъде на земята.

Вариянт 2: имаш сина златокоса, дай го, дай го, цар да бъде! – Имам, имам, не че нямам, ала си е твърде малък – не може си кон оседла, не може си войска води. – Дай го, дай го, стани нине, господине, да царува, да богува. Тамо има три калинки, три калинки едноимки; коя нему конче оседлае – тя е нему милна сестра, коя нему конче държи – тя е нему бълдъзица, коя нему конче храни – тя е нему първо либе.

И в България бе така! Не на смесените бракове и мелезацията!

Вечна почит към предците!

професор Тамплиеров продължава да променя миналото

Възможно е (а е възможно и да не е така) покръстването у нас да е започнало преди IX-ти век. Това предположение направи проф. Николай Овчаров на пресконференция в БТА. Пред медиите той изложи обстойно новите открития, които са направени на Перперикон.

Стана ясно, че по време на разкопките от миналата седмица е открита уникална рисунка от пети век (преди българите да завладеят крепостта) с изписан трисвет – една от най-често произнасяните молитви в християнския свят и до днес. На нея е изобразен мъж, за който се смята, че е Исус, (но може да не е) паун, който е символ на възкресението (също символ на други неща) и кръст с алфа и омега- също символично представяне на Христос.
Единствената ранна рисунка на Исус, открита досега у нас, се намира в Пловдив. Намерени са и надписи, изброяващи имената на 12-те апостоли, поясни още археологът. Е и?

Овчаров разкри, че работата по Перперикон е във финалния си етап, като остават още около две седмици. Предстои да бъдат разкрити изцяло още 17 сгради в северната част, открит е и бронзов олтар от 14-15 век пр. Хр.

Богатото градоустройство в местността е от 3-4 век по време на римския период, а в откритията се вижда ясно преходът между езичество и християнство. Очаква се в зоните, които се разкопават все още в момента, да бъде открита и втора базилика.

Преди две седмици на северния склон на Перперикон е направено още едно важно откритие – малко монетно съкровище, състоящо се от 28 нарязани монети от 13 век.
Орязването им е характерно само за българското царство, а това е признак за първата финансова криза и инфлация у нас. До момента са открити близо 5 000 монети на разкопките в Перперикон, похвали се още Овчаров. Те са още от Античността, налични са още български монети и такива от 14 век.

Годината е богата и като архитектура, и като разкопки, но още не е свършила, оптимистично обобщи българският археологът. Той допълни, че се очертава още един сезон на разкопки, ако държавата осигури достатъчно средства и пред 2014 г., с които да се довърши работата по Перперикон.

Прабългарски, Старобългарски, Български – един език! Спомнете Раковски

Един любопитен пасаж от пътепис на англичанина Джоузеф Карлайл, филолог и богослов, посетил Света гора през 1801 г. Знам, че е късен извор, но е интересно да се види какво са мислели хората по онова време.

„Библиотеката на Зограф (Зографския манастир) не ни отне много време, тъй като нямаше други ръкописи, освен тези на български език. От тях разгледахме най-малко 300, много от които прекрасно изписани. Казаха ни, че повечето от тях съдържали литургии и служебни книги. Литургиите, писани на ръка, вече не се използуват. Те са заменени за по-удобно с печатни копия, издадени в Русия. Напечатаните литургии обаче в никакъв случай не са толкова разбираеми, тъй като са примесени с много руски термини, напълно чужди на българския говор, който и до днес в своя простонароден диалект е същият, както преди 700 години, когато са писани тези служебни книги. Ако това е истина, в което неколкократно ме убеждаваха различни хора от манастира, то е много интересно и според мен почти единствен случай във филологията, когато един варварски народ през всичките превратности на своята история, като независима държава и под властта на различни сили, е могъл да запази и досега езика си чист и непроменен през столетията.“

Гаврата с българите продължава – книгата „Когато общуваме с българи“ посреща чужденци мераклии за родни жени

Посещение на американски студенти по международен бизнес от щатския университет „Сагъно Вали“, Мичиган, САЩ за периода 04 – 17 май 2011 г.

Като резултат от започналото отваряне на американските университети към останалия свят, студентите от Мичиган започнаха изучаване на български език, използвайки в началото двете книги на проф. К. Тодоров: “Когато общуваме с българи” (на английски език) и “Усмивки по време на криза” (на български език). Познанията им по български език ще бъдат предмет на отделен изпит, за което те ще получат кредити от техния университет. Част от тази книга предлагаме на вашето внимание тук:

Лястовица

Според преданието е произлязла от невеста. Тя била много срамежлива и говяла пред свекъра и свекърва си повече от три години. Всички я сметнали за няма и затова решили да потърсят нова съпруга. Довели втората жена вкъщи и преди да й облекат булчинските дрехи, срамежливата невеста проговорила за първи път. Тя проклела всички и литнала през комина нагоре. Свекърът се опитал да я хване за полите, но в ръцете му останали само гайтаните. Затова на лястовичата опашката е разцепена. След този случай невестите престанали да говеят толкова дълго време. За българите лястовицата е символ на настъпващото природно обновление, на слънцето и на жизнеутвърждаващото начало. С нейното пролетно идване на Благовец стопаните вярват, че новият сезон е започнал. Тогава се свалят Мартениците и се скриват под камък, за да се предскаже каква ще бъде годината. В Родопската област децата изработват на Баба Марта малки лястовици от лесково дърво, които въртят с помощта на въженце. С тях обикалят по къщите и приветстват стопаните с настъпващата пролет. Изпълняват специални обредни песнички – пожелания за здраве и благополучие. Даряват ги с яйца, кравайчета и сушени плодове. Соларната символика на лястовицата прозира ясно във фолклорния мотив за женитбата на Слънцето. Когато Слънцето си харесало за жена мома Грозданка и се оженило за нея, девойката не проговорила до 7 или 9 години. Тогава Слънцето решило да се ожени за Деница. Нещастната Грозданка помолила Господ да я превърне в лястовица. Всеобщо е суеверието, че местата, където лястовицата е свила гнездо, не могат да бъдат омагьосани. В къща с лястовиче гнездо има щастие и изобилие. Лястовица не бива да се хваща или убива, защото ще умрат родителите на злосторника. С лястовичи гнезда се развалят магии за омраза. Те се използват и в народната медицина като лек срещу безплодие.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници: 

Тангра в масовата култура

Бистра Винарова отказва на Казандзакис и Райнер Рилке за да запази кръвта на поколението си чиста!

Чиста кръв – чисто злато!

Изложбата на първата българска художничка експресионистка Бистра Винарова (1890-1977) в Националната художествена галерия се превърна в знаково събитие, защото преоткри ярка и малко позната за широката аудитория личност. През първата половина на ХХ век името й е било добре познато в артистичните среди, тя се е славела като виртуозен рисувач, което личи и от творчеството й, показано днес в залите на галерията. За съжаление от 1923 г. и след като се омъжва за един от най-големите ни публицисти и дипломати Симеон Радев, автор на „Строители на съвременна България”, Бистра Винарова повече не прави свои експозиции. Постепенно името й изпада в забрава, особено след като настъпват политическите промени в България през 1944 г. Затова изложбата „Изкуството на Бистра Винарова” в НХГ е добър поводи да си спомним за нея.

 Бистра Винарова е потомка на значими възрожденски родове. Дъщеря е на генерал Върбан Винаров – възпитаник на Роберт колеж и адютант на първия български княз Александър І Батенберг. По време на Освободителната руско-турска война той превежда на американския кореспондент Макгахан. Генерал Винаров е сред първите офицери, получили военно образование в Русия, началник е на Военното училище и на щаба на Българската армията. По майчина линия неин дядо е д-р Георги Вълкович – известен възрожденски деец, един от първите наши професори медици в Цариград, после в София.

Получава художественото си образование в Дрезден, Мюнхен, Берлин и Виена. Въпреки това не желае да се обвърже с чужденци. През 20-те и 30-те години младата Бистра Винарова излага с дружеството на немските експресионисти „Ди Брюке” свои произведения, които са високо оценени от европейски интелектуалци като Никос Казандзакис и Райнер Мария Рилке, както и от модерно ориентираната българска критика.

Във Виена Бистра се запознава и с бъдещия си съпруг, въпреки че двамата се знаят още от София. Повторното им „запознанство” става случайно във Виенската опера. На представлението трябвало да отидат майката на Бистра и приятелката й Султана Рачопетрова, но двете били поканени на друга среща и преотстъпват билетите си на “младите”. Тази първа среща била пълна катастрофа си спомня навремето техният син Траян Радев, който почина преди три години. Баща му искал да впечатли красивата Бистра с познанията си, но тя се ядосвала, че й пречи да гледа спектакъла. Едва следващите срещи ги сближават и решават да се оженят, независимо че за ръката на Бистра Винарова претендира и известният гръцки писател Никос Казандзакис.

 Прочутият белетрист направо преследвал младата художничка и накрая й предлага ръката си. „Добре че тогава майка е проявила благоразумие и прозорливост, защото доста по-късно Казандзакис стана известен с антибългарските си изказвания”, коментира Траян Радев. Покорен от хубостта на българката е и австрийският поет Райнер Мария Рилке с когото те си кореспондират до края на живота му. 

Двамата със Симеон Радев се венчават в българската църква „Св. Стефан” в Цариград, където авторът на „Строители на съвременна България” е изпратен като посланик. “Майка също беше много образована и интелигентна жена. Знаеше френски език не по-лошо от баща ми, освен това владееше немски и английски език. Това ги правеше желани гости в дипломатическите салони”, разказва синът им Траян Радев.

Нечисто място

Нечистото място обикновено се свързва с вярата в свръхестествени демонични сили. Нечистото място е обиталище на самодиви, змейове, караконджули и вампири. Върху местата, където самодивите играят нощем хоро (играло, колело) или върху софрата им не се стъпва, не се ляга и не се уринира. Същата забрана е валидна и за местата, познати като змейчови (дървета, пещери и хралупи). В противен случай човек заболява от „самодивска“ болест (парализа, загуба на зрението или слуха), или бива залюбен от змей (змеица). Народната традиция забранява строителството на нова къща на нечисто място. Такива са местата край стари и запустели воденици или черкви, където според поверието вечер се събират дяволи и караконджули. Къща не се строи и в изоставен харман (гумно), тъй като момите в нея ще бъдат залюбени от змейове. Повсеместно за нечисто място се смятат бунището, местата под стрехите и капчуците и край оградите и плетищата. В нечисти се превръщат и онези места, където се излива водата от къпането на мъртвец, водата от поливките на болен човек, където се погребват нечисти покойници – незаконно заченати и родени деца, некръстени деца, удавници, анатемосани. Вярва се, че ако човек стъпне там, заболява неизлечимо (орадисва, уградисва, пада от строшено, намира го вънкашното). Някои места придобиват характеристиката на нечисти само в определени периоди от денонощието или годината. Във времето от залез слънце до първи петли, както и през Мръсните дни и Тодоровата неделя вечер не се ходи за вода на чешмата, кладенеца, извора или реката; не се минава по мост и покрай кръстопът, не се отива до воденица, тъй като тези места са обиталища на злите сили (вампири, караконджули и самодиви). Според поверието „нощем дяволът спи във водата“. Спорадично се съблюдава и забраната вечер да се минава покрай гробища.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници: 

Защо Еди Шварц и компания направиха филма Ботев е Идиот

Космополити, мелези и небългари нямат причина да пазят Ботев – напротив – той им пречи!

А защо Ботев се е превърнал в легенда?

Николай Хайтов: Със сто и няколко души, повечето хванали за първи път пушка в ръцете, той дръзна да се удари с една макар и разклатена империя за свободата на своето отечество. Войводата на тази чета не е бил нито глупак, нито луд, за да не знае срещу каква сила се опълчва и да не разбира, че отива на явна смърт.

Но го е направил, самопожертвал се е в разцвета на своята младост, съединявайки в едно думи и дела, песен и борба. Ботев не освободи България, но той извърши едно освобождение не по-малко велико и значително: той освободи българина от ниското му самочувствие. Вдъхна му смелост, сложи му криле и му даде идеали, и на тези криле ние се носим ето вече повече от сто и двадесет години.

Но ето че в лютата геополитическа зима, която обхвана страната ни, и започналото трескаво подменяване ценностната ни система с вносни сурогати — свободата на Отечеството, зарад която Ботев се подложи на черкезките куршуми, не е вече идеал за адептите на космополитизма.

И започна „разстрелването“ на легендата Ботев, упреците, че не си гледал поезията, а отишъл да мре за една химера, а след това — неговото замълчаване и опитите за тихото му заравяне в народната памет.

Въпреки тези опити, свързани с разстрелването на българската държавност и национална самоличност, Ботев издържа на всички изпитни. Той продължава да е олицетворение на българския дух, свобода и гений.

Той продължава да е пример и надежда за тези, които вярват в звездата на България, защото поезията, която написа, и кръвта, която проля, го направиха безсмъртен.

Да живее приказката! – Николай Хайтов

Нито един от тримата братя, които са ходили за златната ябълка, не е изяден от ламята. Нито веднъж Червената шапчица не е пострадала от Вълка. В приказките животът е страшен, патилата — нескончаеми, но в края на краищата всичко свършва с неизменната щастлива развръзка.

При народните песни е обратно: при тях няма щастлива развръзка, а винаги тъжен и печален край. Няма за влюбени, които да са се оженили и да са били щастливи. Всички пеят за несбъднати сватби, провалени годежи и неосъществени копнежи. Песента извира само от натръпнало с мъка сърце.

Единствено поговорките и пословиците отразяват горчивия народен опит — последователно и безпощадно. Там нещата са от ясни по-ясни: „Брат по брата — та и двата“, „Ако са ти мили рогата, не се бори с агата“, „Преклонена главица сабя не сече“ и т.н. Тече си времето, прелитат десетилетията, редуват се едно след друго столетията, единствено поговорките, изстраданата горчива истина, не се променят.

Всичко е фолклор: и приказките, и песните, и пословиците, в една глава са пръкнали, една уста ги е изрекла, но колко са те странно различни! Песента е нужна на човек да може сладко да си поплаче. Поговорката — да се размисли, а приказката… приказката става необходима, когато му се е стъмнило пред очите от тегобите на живота, за да му отвори едно прозорче към надеждата. В приказката всичко протича както в живота, с тая разлика, че не свършва както в живота, а както на човека му се иска — с щастлив край и приятно заключение: „И аз бях на сватбата, ядох, пих и се веселих.“ Навярно затова, докато борбата между кривдата и правдата продължава, литературата няма да изчезне, независимо кой министър с какви данъци ще я облага.

Да живее приказката!

Защо няма картина как хвърля омразното нему дяконско расо?

Левски изобразен за пореден път с руса коса, въпреки че самият той е бил тъмнокос както всички българи, както доказва запазената му коса в регионалният музей в Карлово

Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.

Мисля, че вратата на небесний рай
на къде изглеждат никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.

Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.

Иван Вазов

За изпедалчената духовност – из Заратустра на Фридрих Ницше

От своята неволя те искаха да избягат, а звездите бяха за тях безкрайно далеч. Тогава те простенаха: „О, да имаше божествени пътища, по които да се прокраднем в друго битие и щастие!“ — И тогава те изнамериха хитрини и кървави напитки!

Въобразяваха си, че са се откъснали вече от тялото си и тази земя — тези неблагодарници. А на кого дължаха те тръпката и блаженството на своето откъсване? — На тялото си и на тази земя!

Благ е Заратустра към болните. Наистина той не се възмущава от техния начин на утеха и неблагодарност. Дано да оздравеят и да превъзмогнат себе си, да създадат по-съвършено тяло!

Заратустра не се възмущава и от оздравяващия, когато отправя нежен взор към своя блян и в полунощ се прокрадва до гроба на своя Бог, но болест и болно тяло ми се струват все още неговите сълзи.

Все още има мнозина болни между стихоплетците и боготърсачите, яростно мразят те човека на познанието и най-младата от добродетелите, наречена почтеност.

Те обръщат винаги взор назад към мрачните времена. Тогава наистина блянът и вярата бяха друго нещо. Бесът на разума беше богоподобие, а съмнението — грях.

Прекалено добре познавам аз тези богоподобници: те искат людете да вярват в тях, а съмнението да е грях. Прекалено добре знам също в какво самите те вярват най-много.

Настина не в отвъдни светове и изкупителни капки кръв, а в тялото вярват те най-вече, а собственото им тяло е за тях нещото.

Ала то е болно нещо за тях: на драго сърце те биха излезли от кожата си. Затова те се вслушват в проповедите за смъртта и сами проповядват отвъдни светове.

По-добре вслушвайте се, братя мои, в гласа на здравото тяло, той е по-честен и по-чист глас.

По-честно и по-чисто говори здравото тяло — съвършеното и симетрично тяло: то говори за смисъла на земята.

Когато българите бутаха църкви и народа не бе на колене

Църквата “Св. Храм Успение Богородично” (Ιερός Ναός της Κοιμήσεως της Θοετόκου), построена в 1897 г. от гръцкото население на Анхиало (Поморие) и изгорена в 1906 г. от български националисти, църквата е разрушена окончателно в 1938 г., Анхиало, началото на ХХ век

Източник: lostbulgaria.com

Слънцето

Слънце, Райко -осмисля се като красив момък – брат на Месечината и останалите звезди (Зорница, Вечерница, Деница). Язди на кон или елен (според отделни представи сутрин язди кон, а следобед – магаре). Живее в огромен позлатен дворец накрай света, отвъд морето. Има майка, която всяка вечер го очаква, скрита зад вратата. Слънцето си идва много гладно и сърдито. Майка му веднага приготвя богата трапеза от „девет фурни хляб и девет печени ялови крави“. След вечеря то й разказва какво е видяло през деня. Според различни фолклорни мотиви Слънцето е тъжно и печално, защото е видяло как двама братя разделят имуществото си и не се грижат за родната си майка; защото се обзаложило да надбяга юнака или да надиграе момата и е загубило облога; защото е съгледало красивата Грозданка (Деница) и е поискало да се ожени за нея. Мотивът за Слънчовата женитба е сред най-разпространените. Слънцето иска за жена Месечината (звезда Деница или мома Грозданка) и кани всички животни на сватбеното тържество. Само таралежът не отива, защото разбира, че след брака на Слънцето ще се родят хиляди нови слънца и животът на земята ще загине. Според отделни представи Слънцето имало две очи. Но веднъж се навело да пие вода от извора и една змия му изпила едното око. На места се вярва, че има две Слънца -едното грее през зимата, а другото през лятото. Всяка година на еньовден Слънцето „играе“, когато изгрява. Всички наблюдават изгрева и гледат сенките си. Ако са цели, ще бъдат здрави и щастливи. Вярва се, че на Еньовден Слънцето се изкъпва в реките и поема своя обратен път към зимата.

Хранещия циганите поп от Нови Хан обран от Цигани

Изтърбушиха колата на отец Иван от Нови Хан. Бандитите задигнали телефон, тигани, акумулатора и документи. Апаши окрадоха колата на отец Иван от Нови Хан. Бандитите задигнали документи и вещи от личния автомобил на отеца „Фолксфаген Шаран“. Крадците отворили предната лява врата на возилото и задигнали документи и вещи. Това съобщиха от полицията в Монтана.

Кражбата е станала, докато свещеникът и благодетел нощувал в монтанското село Якимово. Той пристигнал в селото вечерта на 21 август, а на другата сутрин намерил колата си разбита. От нея липсвал акумулатора, мобилен телефон, два тигана, три тави и чантичка с документи.

Полицията е направила оглед на местопроизшествието и издирва крадците. По случая е образувано досъдебно производство.

Отец Иван е закупил десетина къщи в Якимово и е настанил в тях бездомни хора, на които помага да намерят работа и своя път в живота. Той посещава често селото./БЛИЦ.

Самотно могъщество – автор Елтимир (из „Кръгове“)

Не отваряй, ако звънят на твоята врата. Не вдигай слушалката на телефона. Не се обръщай, когато те викат. Не се отзовавай на ничий зов. Търсят те, щом си им нужен. Търсят те заради самите тях. Търсят те заради тяхната собствена нужда. Какво общо имаш ти с чуждото търсене? Вървиш по своя път. Изкачваш се. Към Съвършенството, към Небето, към Бога. Стремиш се към единствената цел, която е само твоя. Ще се отклониш ли от избраната посока, за да помогнеш?
Преодолявал си трудности, изпитвал си мъки, страдал си. Полагал си неимоверни
усилия, за да се измъкнеш от всепоглъщащото тресавище на Нуждата. Нали първо трябва да си задоволил своите естествени потребности, да си осигурил поне поддържането на тялото, за да можеш да вървиш? Само на живия е отредено да променя участта си. Само на знаещия е позволено да се изкачва. Нима тогава ти помагаха? Нима чуваха отчаяния ти зов за помощ?
Нима не мъкнеше сам своя тежък товар?
Търсят те, за да им дадеш. Търсят те, за да вземат от теб. Търсят те, за да ти отнемат.
Подмамват те, за да те ограбят. Говорят те, за да те излъжат.
Древните определили човека като обществено животно. Обръщаме мисълта. Човекът ще е животно, докато е обществено същество. Затова се учи на изкуството да бъдеш сам. Научи се на никого да не се опираш. Научи се да разчиташ единствено на Бога в теб. Научи се сам да си бъдеш приятел. Свикни единствено твоята сила да ти бъде подкрепа и опора. Свикни да не чакаш. Да не търсиш, да не викаш, да не зовеш, да не тропаш на ничии порти. Какво повече ти е нужно?
Знание!
Мъдрост!!
Увереност!!!
Можеш ли да постигнеш всичко това сам? Ти ли създаде вековната Мъдрост? Ще оцелееш ли, ако гледаш на света като на джунгла, населявана от дебнещи те зверове?
Тогава?
Намери себеподобни. Виж – едни се изкачват; други слизат. Ти към кои принадлежиш?
Присъедини се към своите!
Приеми техните знания. Достигни до тяхната мъдрост. Дай им каквото те нямат. Прибави твоята увереност към тяхната. Могъща е самотата, но несломимост ще намериш в Общността. Защо враговете толкова искат да превърнат Общността в тълпа? Нека недостойните излязат от тълпата. Нека намерят път един към друг. Така те ще поставят основите на новата Общност.
Зоват те. Търсят те, протягат ръце към теб, кълнат ти се във вечна вярност. Ще им
повярваш ли? Не можеш вечно да мълчиш. Със затворени очи, със запушени уши и няма уста не се върви нагоре. Още веднъж размисли. Мнозина те зоват, но ти на чий зов ще отвърнеш, Човеко?

Обиколният път

Бог ли е дравида Кришна? Войната на Индра с Кришна – анализ и извадки от Ригведа

Според ригведа Младия Кришна е водел битки с арииците донесли ведите в Индия

Думата „Кришна“ на Санскрит буквално се превежда като „черен“ или „тъмен“ и се отнася до външността на Кришна. Във формата Мурти (статуя), Кришна често е изобразяван с тъмна кожа. Например, Джаганнатха, Кришна като господарят на вселената, почитан в Пури, щата Ориса в Индия, е със значително по-тъмен външен вид, от брат му и сестра му, почитани в същия град, които са с много по-светла външност. Името понякога означава синкаво-черен, а не просто черен. Външността на Кришна се описва като имаща цвят на „буреносен облак“.

НАЙ-СЪЩЕСТВЕН е въпросът за истинската природа на Кришна. В 17-а глава на “Бхагавад-Гита – такава, каквато е ” в коментар към текст 3 се казва: “Човек може да вярва в полубог, в някакъв създаден Бог или в някаква въображаема измислица.” Именно тези думи могат да бъдат отнесени към самия него. И за да се убедим в това, трябва да направим историческо пътешествие в онази древна епоха и в страната, където се появяват корените на тази религия.

Костенурка

Костенурката се нарича още костена жаба, желва, желка – според народната вяра е произлязла от невеста, която много се срамувала от свекъра си. Веднъж замесила тесто и изпекла хляб. Зачакала свекъра си да се върне от работа. Но била толкова гладна, че не го дочакала и си похапнала от питката (в друг вариант кучето отхапало част от хляба). Когато свекърът пристигнал, тя така се засрамила (според друга версия „се изпуснала“ пред него), че помолила Господ да я превърне в някаква гадинка. Сетне седнала върху кръга за месене и поставила нощвите върху себе си. Така се превърнала в костенурка. Според разказ от Странджа една мащеха все не харесвала хляба, замесен от доведената й дъщеря. Злочестото момиче се помолило на Бог и той го посъветвал да се скрие между кръга и нощвите. Така го превърнал в костенурка.. Според отделни космогонични представи Земята се крепи върху корубата на костенурка. Ако животното се размърда, получават се земетресения. Представата, че костенурката живее повече от 500 г., предопределя някои народни схващания – че е мъдра и всезнаеща, че познава тайните на билките и магиите. Единствено костенурката знае къде расте билката разковниче, която има способността да „отваря всичко заключено“ (врати и катинари; сандъци и заровени в земята богатства). Затова магьосниците и билярките, които искат да се сдобият с разковниче, намират гнездо с яйцата на костенурка., заграждат го с плет и камъни, за да не може костенурката да влезе в него. Изчакват костенурката да се върне и тя, като не може да отиде при яйцата си, тръгва да търси разковничето. Щом го намери, с негова помощ разваля преградата. Така магьосниците се сдобиват с разковничето. Вярва се още, че само костенурката може да разпознае жените, които се занимават с магьосничество. Когато видят за първи път напролет костенурка, жените от Софийско разстилат поясите си върху земята. Ако костенурката. премине през някой пояс, то тази, на която той принадлежи, е магьосница. С яйца на костенурка се развалят магии. Месото и кръвта се използват за лечение на уплаха, страх и обща отпадналост. От корубата на костенурка се стърже прах, с който запойват урочасани или изплашени моми и булки. Съществува обичай при суша костенурка да се обръща с краката нагоре, за да завали дъжд. Ако жените кърмачки видят костенурка преди Гергьовден, вярват, че ще имат достатъчно мляко. Желка понякога народът нарича скрофулозата и аденита. Същото название има и везбен орнамент върху долната част на полите на тракийските жени, наподобяващ костенурка.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
* Българска митология – енциклопедичен речник, автор – Анани Стойнев, издателство „Захарий Стоянов”, 2006

Тангра Ешкесен

Ром целува Ромеи